1012.2014
Намирайки се тези дни в Съединените щати, Калифорния, един от най-добрите височинни алпинисти в света – италианецът Симоне Моро (Simone Moro), даде интервю за авторитетния сайт ExploreresWeb.
Симоне Моро
ExplorersWeb: Ти възроди зимните хималайски изкачвания. А сега не участваш в тях… Как се чувстваш?
Симоне: Този път просто стартирам по-късно… Зимният алпинизъм не е мое притежание, не аз съм негов създател. Просто в един момент направих решителна крачка и може би съм допринесъл за възраждането на зимните изкачвания след полските гиганти и златната му епоха. Наистина съм щастлив, че след зимните ми успехи на Шиша Пангма, Макалу и Гашербрум-2 “студените войни” на голяма надморска височина се активизираха и на терена се появиха нови играчи. Поляците отново са номер едно. Макар че ми е много тъжно заради зимната трагедия на Броуд пик* и гибелта на Герфрийд** на Гашербрум-1.
ExplorersWeb: Защо те няма сред участниците в предстоящия зимен опит на К-2?
Симоне: След зимния успех на Гашербрум-2 съпругата ми изпитва постоянно предчувствие, че ще загина на К-2 през зимата. Всичките й предишни предчувствия се сбъдваха… Не искам да предизвиквам съдбата. Мисля, че трябва да се вслушваме в инстинктите, особено ако са толкова ясно изразени.
ExplorersWeb: Зная, че не споделяш идеята за конкуренция в областта на зимните изкачвания поради голямата им опасност. Може би не участваш и поради това? Вън от играта ли си?
Симоне: Някои може би смятат, че алпинизмът е състезание. Не, той е изследване. Целта на това изследване е не победата, а опознаването на неизвестното. Затова не съжалявам, но в същото време е вълнувам за всички, които ще предприемат зимни изкачвания в най-високите планини. Горд съм с това, че съм подтикнал неколцина души към подвиг. В главата си имам толкова проекти, че десет живота няма да стигнат за реализирането им. В този смисъл защо трябва да се боя или да бъда недоволен, ако някой прави същото? Просто ще избера нещо друго.
ExplorersWeb: Ако тръгнеш към К-2 през зимата, кой маршрут би избрал?
Симоне: Трудно е да е каже. Лесно е да се разсъждава върху всеки маршрут, много по-трудно е да бъде изкачен. Пътят откъм Китай е много по-сложен отколкото откъм Пакистан. Но най-важното е през зимата е да се действа по различен начин от лятото. Жизнено важно е да се действа бързо, след по-ранна аклиматизация на по-ниски върхове. Необходимо е и идеално разбирателство между участниците в свръзката.
ExplorersWeb: Двамата с Денис Урубко постигахте успехите си в малки екипи – от двама-трима души. Този път Денис разшири състава – към К-2 се отправят петима души***. Какъв, според тебе, е идеалният брой участници и защо?
Симоне: Да, това е необичайно и ново. Но по маршрута от север са необходими повече ръце, особено от гледна точка на логистиката по пътя към базовия лагер.Там през зимата няма никакви носачи. На Денис също така не му стигат парите и, мисля си, той е решил да раздели стойността на начинанието с повече хора, за да намали личните разходи на всеки. Това е напълно нормално и логично решение
ExplorersWeb: Денис Урубко сподели с нашия сайт, че е избрал този маршрут, за да сведе до минимум необходимостта от парапети. Моля те, да обясниш в какво се състои разликата в обработката с фиксирани въжета през зимата и лятото.
Симоне: С изключение на няколко десетки метра по най-трудните участъци, на Шиша Пангма през зимата на 2005 г. почти не сме поставяли парапети. Зиме е много по-добре те да не се използват – поставянето им отнема страшно много време и сили. Хубавото време трябва да се използва за атакуване на върха по най-бързия възможен начин. Фиксирането на въжета е много трудно през зимата, особено за осигуряващия – той трябва дълго да стои на едно място и да мръзне, докато водещият намери следващият междинен пункт.
ExplorersWeb: Урубко каза също, че не очаква много сняг по маршрута****. Не беше ли това проблемът, с който се сблъскаха Герфрийд и колегите му? Какво мислиш за количеството сняг на К-2 през зимата като цяло и по маршрута на бъдещия опит в частност?
Симоне: Обилните снеговалежи са рядкост през зимата, но вятърът може да навее падналия сняг главно по снежните полета и на долното плато (вероятно оттам дойде бедата за Герфрийд на Гашербрум-1). По маршрута, избран от Денис Урубко, проблеми със снега може да има единствено в долната му част. В по-голямата си част той върви покрай дългия гребен между северната и източната страна на масива.
ExplorersWeb: В сравнение със зимните експедиции Еверест преди мусона е като плаж. И въпреки това всеки сезон страшно много хора получават измръзвания. Вие с Денис Урубко неведнъж сте били над 8000 м през зимата и не пострадахте. В какво е крие тайната?
Симоне: Първо, винаги е стремя да разсея илюзията, че изкачване на Еверест през пролетта е нещо лесно. Много голяма грешка е да е недооценяват трудностите на едно изкачване – не само в Хималаите. Клиентите на комерсиалните експедиции трябва ясно да разберат, че трябва дълго и старателно да се подготвят, защото е трудно. Наистина е ТРУДНО. Това трябва да е помни през всичките 365 дни годината. Кросовете четири пъти в седмицата са недостатъчна тренировка. Това не е тайна и би трябвало да е ясно на всички. Но много, много често по склоновете на Еверест могат да бъдат видени хора, които губят часове за неща, които могат да бъдат свършени за минути, автоматично. Алпинистите по принцип са фанатици на подготовката. Това се отнася за мене и Денис Урубко. Огромните натоварвания по време на тренировъчния процес създават резерв по време на изкачване, повече автоматизирани навици и по-висока ефективност на действията. Това съвсем не значи, че сме по-добри или по-силни от останалите. Просто сме по-целенасочени и по-концентрирани върху това, което голямата височина изисква от организма. Наличието на споменатия резерв означава по-голяма сигурност. А така също способност да тръгнеш назад, за да избегнеш сериозни проблеми.Поради слепия стремеж да стигнат до върха мнозина са неспособни да направят това, докато все още имат шансове за оцеляване. Загубил съм страшно много приятели, цялата алпийска общност е загубила много свои представители, защото те са взели неправилни решения или правилни решения с много голямо закъснение …
ExplorersWeb: През пролетта на тази година сезонът на Еверест бе закрит след трагедията в ледопада Кхумбу. Но като правило изкачванията продължават и след гибелта на хора по маршрута. Как мислиш – ще се превърне ли в практика прекратяването на дейността на даден връх след инцидент по склоновете му?
Симоне: Не съм бил там и не мога да коментирам тази трагедия. Смъртта на всеки човек трябва да предизвиква смирение, молитва и уважение. Никога не бива да забравяме за това. В един свободен свят и в дейност като алпинизма решенията трябва да се взимат самостоятелно, а не да бъдат налагани. Поради това се надявам, че хората винаги ще взимат решения – лични и общи – съвършено свободно. В планината няма място за диктатори.
ExplorersWeb: Какво планираш в Хималаите в близко или в малко по-далечно бъдеще?
Симоне: В момента съм в Съединените щати, за да участвам в традиционното бягане, организирано от моя спонсор “The North Face”. В последните три години това бе последният етап от подготовката ми за поредната зимна експедиция. И сега имам известни намерения. Не разгласявам плана си, но в скоро време ще го оповестя. Това ще стане във втората половина на зимата…
Разговора води: Тина Сьогрен (Tina Soegren)
---------------------------------------------
*На 5 март 2013 г. Мачией Бербека (Maciej Berbeka), Адам Биелецки (Adam Bielecki), Томаш Ковалски (Tomasz Kowalski) и Артур Малек (Artur Małek) станаха първите хора, които стъпват на Броуд пик (8047 м) през зимата. На слизане от върха изчезнаха Бербека и Ковалски, които бяха обявени за загинали на 8 март с. г.
Вижте:
https://www.climbingguidebg.com/article?jbid=4925
https://www.climbingguidebg.com/article?jbid=4933
**На 8 срещу 9 март 2012 г. се изгуби връзката със швейцареца Седрик Хелен (Cedric Hählen), ръководителя на екипа, австриеца Герфрийд Гьошл (Gerfried Göschl) и пакистанеца Нисар Хюсаин (Nisar Hussain), които направиха опит за изкачване на Гашербрум-1 или Хидън пик (8068 м) по нов маршрут. След три дни липса на контакт с тях бяха обявени за изчезнали.
Вижте:
https://www.climbingguidebg.com/article?jbid=4559
https://www.climbingguidebg.com/article?jbid=4562
https://www.climbingguidebg.com/article?jbid=4565
***Според последни сведения в екипа ще участват само трима души – Урубко, Адам Биелецки (Adam Bielecki) от Полша и Алекс Чикон (Alex Txicon) от Испания.
****Урубко направи и напълно противоположно изявление – че той и партньорите му разчитат на снега и ще вземат снегоходки за преодоляване на терени, покрити с дълбок сняг…
Симоне Моро
ExplorersWeb: Ти възроди зимните хималайски изкачвания. А сега не участваш в тях… Как се чувстваш?
Симоне: Този път просто стартирам по-късно… Зимният алпинизъм не е мое притежание, не аз съм негов създател. Просто в един момент направих решителна крачка и може би съм допринесъл за възраждането на зимните изкачвания след полските гиганти и златната му епоха. Наистина съм щастлив, че след зимните ми успехи на Шиша Пангма, Макалу и Гашербрум-2 “студените войни” на голяма надморска височина се активизираха и на терена се появиха нови играчи. Поляците отново са номер едно. Макар че ми е много тъжно заради зимната трагедия на Броуд пик* и гибелта на Герфрийд** на Гашербрум-1.
ExplorersWeb: Защо те няма сред участниците в предстоящия зимен опит на К-2?
Симоне: След зимния успех на Гашербрум-2 съпругата ми изпитва постоянно предчувствие, че ще загина на К-2 през зимата. Всичките й предишни предчувствия се сбъдваха… Не искам да предизвиквам съдбата. Мисля, че трябва да се вслушваме в инстинктите, особено ако са толкова ясно изразени.
ExplorersWeb: Зная, че не споделяш идеята за конкуренция в областта на зимните изкачвания поради голямата им опасност. Може би не участваш и поради това? Вън от играта ли си?
Симоне: Някои може би смятат, че алпинизмът е състезание. Не, той е изследване. Целта на това изследване е не победата, а опознаването на неизвестното. Затова не съжалявам, но в същото време е вълнувам за всички, които ще предприемат зимни изкачвания в най-високите планини. Горд съм с това, че съм подтикнал неколцина души към подвиг. В главата си имам толкова проекти, че десет живота няма да стигнат за реализирането им. В този смисъл защо трябва да се боя или да бъда недоволен, ако някой прави същото? Просто ще избера нещо друго.
ExplorersWeb: Ако тръгнеш към К-2 през зимата, кой маршрут би избрал?
Симоне: Трудно е да е каже. Лесно е да се разсъждава върху всеки маршрут, много по-трудно е да бъде изкачен. Пътят откъм Китай е много по-сложен отколкото откъм Пакистан. Но най-важното е през зимата е да се действа по различен начин от лятото. Жизнено важно е да се действа бързо, след по-ранна аклиматизация на по-ниски върхове. Необходимо е и идеално разбирателство между участниците в свръзката.
ExplorersWeb: Двамата с Денис Урубко постигахте успехите си в малки екипи – от двама-трима души. Този път Денис разшири състава – към К-2 се отправят петима души***. Какъв, според тебе, е идеалният брой участници и защо?
Симоне: Да, това е необичайно и ново. Но по маршрута от север са необходими повече ръце, особено от гледна точка на логистиката по пътя към базовия лагер.Там през зимата няма никакви носачи. На Денис също така не му стигат парите и, мисля си, той е решил да раздели стойността на начинанието с повече хора, за да намали личните разходи на всеки. Това е напълно нормално и логично решение
ExplorersWeb: Денис Урубко сподели с нашия сайт, че е избрал този маршрут, за да сведе до минимум необходимостта от парапети. Моля те, да обясниш в какво се състои разликата в обработката с фиксирани въжета през зимата и лятото.
Симоне: С изключение на няколко десетки метра по най-трудните участъци, на Шиша Пангма през зимата на 2005 г. почти не сме поставяли парапети. Зиме е много по-добре те да не се използват – поставянето им отнема страшно много време и сили. Хубавото време трябва да се използва за атакуване на върха по най-бързия възможен начин. Фиксирането на въжета е много трудно през зимата, особено за осигуряващия – той трябва дълго да стои на едно място и да мръзне, докато водещият намери следващият междинен пункт.
ExplorersWeb: Урубко каза също, че не очаква много сняг по маршрута****. Не беше ли това проблемът, с който се сблъскаха Герфрийд и колегите му? Какво мислиш за количеството сняг на К-2 през зимата като цяло и по маршрута на бъдещия опит в частност?
Симоне: Обилните снеговалежи са рядкост през зимата, но вятърът може да навее падналия сняг главно по снежните полета и на долното плато (вероятно оттам дойде бедата за Герфрийд на Гашербрум-1). По маршрута, избран от Денис Урубко, проблеми със снега може да има единствено в долната му част. В по-голямата си част той върви покрай дългия гребен между северната и източната страна на масива.
ExplorersWeb: В сравнение със зимните експедиции Еверест преди мусона е като плаж. И въпреки това всеки сезон страшно много хора получават измръзвания. Вие с Денис Урубко неведнъж сте били над 8000 м през зимата и не пострадахте. В какво е крие тайната?
Симоне: Първо, винаги е стремя да разсея илюзията, че изкачване на Еверест през пролетта е нещо лесно. Много голяма грешка е да е недооценяват трудностите на едно изкачване – не само в Хималаите. Клиентите на комерсиалните експедиции трябва ясно да разберат, че трябва дълго и старателно да се подготвят, защото е трудно. Наистина е ТРУДНО. Това трябва да е помни през всичките 365 дни годината. Кросовете четири пъти в седмицата са недостатъчна тренировка. Това не е тайна и би трябвало да е ясно на всички. Но много, много често по склоновете на Еверест могат да бъдат видени хора, които губят часове за неща, които могат да бъдат свършени за минути, автоматично. Алпинистите по принцип са фанатици на подготовката. Това се отнася за мене и Денис Урубко. Огромните натоварвания по време на тренировъчния процес създават резерв по време на изкачване, повече автоматизирани навици и по-висока ефективност на действията. Това съвсем не значи, че сме по-добри или по-силни от останалите. Просто сме по-целенасочени и по-концентрирани върху това, което голямата височина изисква от организма. Наличието на споменатия резерв означава по-голяма сигурност. А така също способност да тръгнеш назад, за да избегнеш сериозни проблеми.Поради слепия стремеж да стигнат до върха мнозина са неспособни да направят това, докато все още имат шансове за оцеляване. Загубил съм страшно много приятели, цялата алпийска общност е загубила много свои представители, защото те са взели неправилни решения или правилни решения с много голямо закъснение …
ExplorersWeb: През пролетта на тази година сезонът на Еверест бе закрит след трагедията в ледопада Кхумбу. Но като правило изкачванията продължават и след гибелта на хора по маршрута. Как мислиш – ще се превърне ли в практика прекратяването на дейността на даден връх след инцидент по склоновете му?
Симоне: Не съм бил там и не мога да коментирам тази трагедия. Смъртта на всеки човек трябва да предизвиква смирение, молитва и уважение. Никога не бива да забравяме за това. В един свободен свят и в дейност като алпинизма решенията трябва да се взимат самостоятелно, а не да бъдат налагани. Поради това се надявам, че хората винаги ще взимат решения – лични и общи – съвършено свободно. В планината няма място за диктатори.
ExplorersWeb: Какво планираш в Хималаите в близко или в малко по-далечно бъдеще?
Симоне: В момента съм в Съединените щати, за да участвам в традиционното бягане, организирано от моя спонсор “The North Face”. В последните три години това бе последният етап от подготовката ми за поредната зимна експедиция. И сега имам известни намерения. Не разгласявам плана си, но в скоро време ще го оповестя. Това ще стане във втората половина на зимата…
Разговора води: Тина Сьогрен (Tina Soegren)
---------------------------------------------
*На 5 март 2013 г. Мачией Бербека (Maciej Berbeka), Адам Биелецки (Adam Bielecki), Томаш Ковалски (Tomasz Kowalski) и Артур Малек (Artur Małek) станаха първите хора, които стъпват на Броуд пик (8047 м) през зимата. На слизане от върха изчезнаха Бербека и Ковалски, които бяха обявени за загинали на 8 март с. г.
Вижте:
https://www.climbingguidebg.com/article?jbid=4925
https://www.climbingguidebg.com/article?jbid=4933
**На 8 срещу 9 март 2012 г. се изгуби връзката със швейцареца Седрик Хелен (Cedric Hählen), ръководителя на екипа, австриеца Герфрийд Гьошл (Gerfried Göschl) и пакистанеца Нисар Хюсаин (Nisar Hussain), които направиха опит за изкачване на Гашербрум-1 или Хидън пик (8068 м) по нов маршрут. След три дни липса на контакт с тях бяха обявени за изчезнали.
Вижте:
https://www.climbingguidebg.com/article?jbid=4559
https://www.climbingguidebg.com/article?jbid=4562
https://www.climbingguidebg.com/article?jbid=4565
***Според последни сведения в екипа ще участват само трима души – Урубко, Адам Биелецки (Adam Bielecki) от Полша и Алекс Чикон (Alex Txicon) от Испания.
****Урубко направи и напълно противоположно изявление – че той и партньорите му разчитат на снега и ще вземат снегоходки за преодоляване на терени, покрити с дълбок сняг…
Добави коментар