1803.2012
Когато на 9 и 10 март т. г. специализираните медии разказваха с приповдигнат и възторжен тон за първото зимно изкачване на Гашербрум-1 (8068 м) пик от полска мини-експедиция начело с Артур Хайзер, в Каракорум, на склоновете на същия връх, вече се е разигравало първото действие на най-голямата трагедия в тази планина през последните години.
В интерес на истината, имаше неясноти и съмнения, но пакистанската агенция, обслужваща експедицията, обясняваше всичко с прекъсване на радиотелефонната връзка заради разразилата се по това време много силна слънчева буря. Но да вървим поред.
Масивът Гашербрум
Снимка: Агниешка Биелецка
Photo: Agnieszka Bielecka
В средата на януари тази година в подножието на Гашербрум-1 се появи международен екип под ръководството на австриеца Герфрийд Гьошл, човек със сериозен опит, седем изкачени осемхилядника и лидерство на десетина експедиции. В състава бяха баскът Алекс Чикон (с когото Гьошл без успех атакува същия връх миналата зима), Нисар Хюсеин от Пакистан, Седрик Хелен от Швейцария, испанският алпинист и бейз-скачач (т. е. скачач с парашут от неподвижни и нелетящи обекти) Карлос Суарес, поляците Тамара Стиш и Дариуш Залуски, който миналото лято стъпи на К-2 от север, а в тази експедиция изпълняваше ролята на кинооператор. Екипът не използва височинни носачи и опита да стигне до върха по нов, премиерен маршрут от юг, споделяйки общ базов лагер с полската група (нещо, чиито предимства бяха изтъквани многократно).
Повече от месец бе посветен на обработка на маршрута и аклиматизация. Така се стигна до нощта на 8 март срещу 9 март, когато свръзки на двете експедиции предприеха опити за финални атаки от двете страни на масива, всяка по своя път. На 9 март 2012 г., около 08:30 часа местно време, поляците Адам Биелецки и Януш Голомб реализираха зимна премиера на Гашербрум-1. По същото време от юг към върха приближаваше и тричленна свръзка, включваща Герфрийд Гьошл, швейцареца Седрик Хален и пакистанеца Нисар Хюсаин.
Информациите за тях бяха много оптимистични, но въпреки очакванията те спряха да бивакуват на 7700 м на същия 9 март. Въпреки умората предвиждаха продължаване на опита. Други двама от интернационалния екип – Алекс Чикон и Тамара Стиш, които също участваха в атаката, решиха да слизат надолу след бивак на 7200 м. По време на това спускане, около обяд, Чикон хвърля поглед назад и забелязва колегите си на около 200 метра от върха. Всъщност това е последното виждане на тримата, които бяха обявили, че вероятно ще слизат от другата страна на масива, по пробития и обработен маршрут на поляците.
После метеорологичните условия рязко се влошиха. Прозорецът от хубаво време се затвори и започна мъчително очакване. Правени бяха предположения, че липсата на контакт може да се дължи – освен на слънчевата буря – и на изтощени батерии на радиостанцията. Но надеждата бе жива, защото поляците бяха оставили в своите лагер 3 и 2 спални чували, гориво и храна, а в лагер 2 и резервни батерии.
При първото проясняване на времето нагоре – с надежда да срещнат слизащите и да им помогнат – тръгнаха Дариуш Залуски и Агниешка Биелецка. Но имаха сили само до лагер 1. От 12 до 14 март ги последваха пакистанците Шахийн Баиг и Абас, които стигнаха до 6800 метра, над лагер 2 по Японския маршрут. Уви, от Гьошл, Хелен и Хюсаин нямаше следа.
В този период не можеше и да се мисли за издирване от въздуха с хеликоптери на пакистанските Военно-въздушни сили. Просто времето – силните ветрове, ниската облачност и липсата на видимост, дори не им позволи да излетят от базата си в Скарду, столицата на провинция Балтистан. Това стана онзи ден, на 15 март. При идеално време и отлична видимост два вертолета се издигнаха до 7000 метра и летяха над целия масив. На борда на единия бе опитният пакистански алпинист, изкачилият Еверест Хасан Садпара. Отново без резултат...
Същите машини взеха на борда си имащите измръзвания Януш Голомб, Адам Биелецки и Тамара Стиш. Със съгласието на брата на Герфрийд Гьошл – Волфганг, който пристигна в Скарду, търсенето бе преустановено. След кратка церемония в памет на Герфрийд Гьошл, Седрик Хелен и Нисар Хюсаин започна ликвидиране на общия базов лагер на полската и международната експедиция.
В събота, 17 март т. г., по дългия път към цивилизацията – 80-те трудни километра по ледника Балторо, тръгнаха последните двама: Агниешка Биелецка и Артур Хайзер. Президентът на Пакистанския алпийски клуб полковник Мансур Хюсаин изпрати съболезнователни телеграми до семействата на тримата загинали.
Герфрийд Гьошл, Седрик Хелен и Нисар Хюсаин
Подходящ финал на казаното са думите* на Иляс Тухватулин, който бе участник в руския опит за първо зимно изкачване на К-2, при който пред очите му почина неговият колега Виталий Горелик и които се отнасят за всичко казано досега: “Кой е виновен за случилото се? Може ли да се предотврати трагедията? Кой е виновен за това, че избираме планините? Кой е виновен, че планините съществуват? Въпроси, въпроси, въпроси... Има един Съдник, който знае всичко. Само Нему е дадено право да отсъжда за всичко това”...
------------------------
*В скоро време очаквайте целия разказ на Иляс Тухватулин за трагедията на К-2 през отминалата зима.
В интерес на истината, имаше неясноти и съмнения, но пакистанската агенция, обслужваща експедицията, обясняваше всичко с прекъсване на радиотелефонната връзка заради разразилата се по това време много силна слънчева буря. Но да вървим поред.
Масивът Гашербрум
Снимка: Агниешка Биелецка
Photo: Agnieszka Bielecka
В средата на януари тази година в подножието на Гашербрум-1 се появи международен екип под ръководството на австриеца Герфрийд Гьошл, човек със сериозен опит, седем изкачени осемхилядника и лидерство на десетина експедиции. В състава бяха баскът Алекс Чикон (с когото Гьошл без успех атакува същия връх миналата зима), Нисар Хюсеин от Пакистан, Седрик Хелен от Швейцария, испанският алпинист и бейз-скачач (т. е. скачач с парашут от неподвижни и нелетящи обекти) Карлос Суарес, поляците Тамара Стиш и Дариуш Залуски, който миналото лято стъпи на К-2 от север, а в тази експедиция изпълняваше ролята на кинооператор. Екипът не използва височинни носачи и опита да стигне до върха по нов, премиерен маршрут от юг, споделяйки общ базов лагер с полската група (нещо, чиито предимства бяха изтъквани многократно).
Повече от месец бе посветен на обработка на маршрута и аклиматизация. Така се стигна до нощта на 8 март срещу 9 март, когато свръзки на двете експедиции предприеха опити за финални атаки от двете страни на масива, всяка по своя път. На 9 март 2012 г., около 08:30 часа местно време, поляците Адам Биелецки и Януш Голомб реализираха зимна премиера на Гашербрум-1. По същото време от юг към върха приближаваше и тричленна свръзка, включваща Герфрийд Гьошл, швейцареца Седрик Хален и пакистанеца Нисар Хюсаин.
Информациите за тях бяха много оптимистични, но въпреки очакванията те спряха да бивакуват на 7700 м на същия 9 март. Въпреки умората предвиждаха продължаване на опита. Други двама от интернационалния екип – Алекс Чикон и Тамара Стиш, които също участваха в атаката, решиха да слизат надолу след бивак на 7200 м. По време на това спускане, около обяд, Чикон хвърля поглед назад и забелязва колегите си на около 200 метра от върха. Всъщност това е последното виждане на тримата, които бяха обявили, че вероятно ще слизат от другата страна на масива, по пробития и обработен маршрут на поляците.
После метеорологичните условия рязко се влошиха. Прозорецът от хубаво време се затвори и започна мъчително очакване. Правени бяха предположения, че липсата на контакт може да се дължи – освен на слънчевата буря – и на изтощени батерии на радиостанцията. Но надеждата бе жива, защото поляците бяха оставили в своите лагер 3 и 2 спални чували, гориво и храна, а в лагер 2 и резервни батерии.
При първото проясняване на времето нагоре – с надежда да срещнат слизащите и да им помогнат – тръгнаха Дариуш Залуски и Агниешка Биелецка. Но имаха сили само до лагер 1. От 12 до 14 март ги последваха пакистанците Шахийн Баиг и Абас, които стигнаха до 6800 метра, над лагер 2 по Японския маршрут. Уви, от Гьошл, Хелен и Хюсаин нямаше следа.
В този период не можеше и да се мисли за издирване от въздуха с хеликоптери на пакистанските Военно-въздушни сили. Просто времето – силните ветрове, ниската облачност и липсата на видимост, дори не им позволи да излетят от базата си в Скарду, столицата на провинция Балтистан. Това стана онзи ден, на 15 март. При идеално време и отлична видимост два вертолета се издигнаха до 7000 метра и летяха над целия масив. На борда на единия бе опитният пакистански алпинист, изкачилият Еверест Хасан Садпара. Отново без резултат...
Същите машини взеха на борда си имащите измръзвания Януш Голомб, Адам Биелецки и Тамара Стиш. Със съгласието на брата на Герфрийд Гьошл – Волфганг, който пристигна в Скарду, търсенето бе преустановено. След кратка церемония в памет на Герфрийд Гьошл, Седрик Хелен и Нисар Хюсаин започна ликвидиране на общия базов лагер на полската и международната експедиция.
В събота, 17 март т. г., по дългия път към цивилизацията – 80-те трудни километра по ледника Балторо, тръгнаха последните двама: Агниешка Биелецка и Артур Хайзер. Президентът на Пакистанския алпийски клуб полковник Мансур Хюсаин изпрати съболезнователни телеграми до семействата на тримата загинали.
Герфрийд Гьошл, Седрик Хелен и Нисар Хюсаин
Подходящ финал на казаното са думите* на Иляс Тухватулин, който бе участник в руския опит за първо зимно изкачване на К-2, при който пред очите му почина неговият колега Виталий Горелик и които се отнасят за всичко казано досега: “Кой е виновен за случилото се? Може ли да се предотврати трагедията? Кой е виновен за това, че избираме планините? Кой е виновен, че планините съществуват? Въпроси, въпроси, въпроси... Има един Съдник, който знае всичко. Само Нему е дадено право да отсъжда за всичко това”...
------------------------
*В скоро време очаквайте целия разказ на Иляс Тухватулин за трагедията на К-2 през отминалата зима.
Добави коментар