1103.2013
“Имайки предвид всички обстоятелства, съществуващите условия, моя опит и историята на хималаизма, както познанията в областта на високопланинската медицина и физиология, след допълнителни консултации с лекари и съорганизатори на експедицията в Полша, можем да смятаме, че Мачией Бербека и Томаш Ковалски не са между живите.
Взимайки под внимание времето, изминало след последния контакт, височината, от която беше установен, състоянието, в което се намираха, настоящите тежки атмосферни условия и всички останали фактори, взех решение за слагане край на експедицията.
Ликвидираме базовия лагер и започваме слизане надолу. Пътят по ледника Балторо ще ни отнеме пет дни. Връщането ни в Полша е предвидено за 20 март.
Поради липсата на източници за захранване няма да можем да поддържаме телефонна връзка и няма да има никакви съобщения от нас до около 15 март.
Кшищоф Виелицки,
Ръководител на зимната експедиция на Полския алпийски съюз на Броуд пик
Мачией Бербека (роден на 17 октомври 1954 г. в Закопане) бе завършил Академията за изящни изкуства в Краков. Бе преподавател в Училището по пластични изкуства (Художествената гимназия) в Закопане. Членуваше в Клуб Високогурски (Закопане), притежаваше лиценз за планински водач на Международната федерация на съюзите на планинските гидове (IVBV/ UIAGM) и бе спасител в Татранската доброволна спасителна служба (TOPR).
Мачией Бербека на пресконференцията
преди заминаването за Броуд пик
Снимка: Януш Курчаб
Photo: Janusz Kurczab
Мачиек бе син на известния алпинист и планински спасител Кшищоф Бербека (1930-1964), който почина на 1 април 1964 г. в хирургична клиника в Цюрих в резултат на нещастен случай след първото зимно изкачване по северната стена на Дан д’Ерен, след като много дълго бе чакал помощ… Ситуацията на семейство Бербека (тогава Мачиек бе на 9 г., а брат му Яцек – на 5) накара Клуб Високогурски да създаде фондация на името на Кшищоф Бербека. Доброволните добавки към членския внос според първоначалния замисъл трябваше да подпомагат съпругата и осиротелите деца на Кшищоф. Когато те пораснаха и материалното положение на семейството се стабилизира, фондацията “Кшищоф Бербека” продължи да съществува и до днес се занимава с оказване помощ на семействата на загинали алпинисти и с благотворителност.
Зимата на 1985 г., Павликовски и Бербека
след първото зимно изкачване на Чо Ойю
Снимка: Анджей Завада
Photo: Andrzej Zawada
Мачиек започна да се занимава с катерене през 1969 г., когато бе 15-годишен. След Татрите дойде ред на Кавказ, Алпите, Памир и Канадските Скалисти планини. А след това удари часът на експедиции в най-високите планини, в които бе участник, а в много случаи и ръководител. През 1979 г. взе активно участие в експедицията от Закопане, която направи първо изкачване на Пик 29 (Нгади Чули, Ngadi Chuli, 7871 м). На 23 май 1981 г., в рамките на експедиция под ръководството на Ришард Шафирски, заедно с Богуслав Пробулски прокара нов маршрут по знаменитата южна стена на Анапурна (8091 м).
Освен на Броуд пик има първи зимни изкачвания на още два осемхилядника – Манаслу (8156 м) през 1984 г. с Ришард Гайевски, и Чо Ойю (8201 м) през 1984 г. с Мачией Павликовски, при това по нов, изключително труден маршрут. През 1988 г., като участник в първата зимна експедиция на К-2 (8611 м) начело с Анджей Завада, направи опит за първо зимно изкачване на Броуд пик и осъществи зимна премиера на предвърха Роки Съмит (8035 м). Почти четвърт век това бе най-голямата височина, стигана в Каракорум през зимата, а Мачиек бе първият човек в историята, който прекрачва магическата граница от 8000 м в тази планина. През 1993 г. стана първият поляк, който стига до Еверест от север.
Не успя да слезе от Броуд пик след едно от най-големите постижения в кариерата си. На 6 март 2013 г. бе обявено, че с Томаш Ковалски са в неизвестност, а два дни по-късно – че не са между живите.
Обстоятелствата около смъртта му остават неизвестни. Мачиек остави съпруга и четирима сина – от 32 до 8 години.
Томаш Ковалски
Томаш Ковалски (роден през 1985 г. в Домброва Гурнича) от няколко години живееше и работеше в Познан, където бе завършил специалност “Туризъм и почивно дело” в Познанския Университет “Адам Мицкевич”. Членуваше в Клуб Високогурски – Варшава.
“Страстта си да се катеря и да пътешествам дължа на родителите ми и на брат ми, благодарение на които от най-ранни години съм свързан с планинарството и планините” – писа в блога си.
Бе катерил в Татрите, Алпите, Кавказ, Андите, в планините на Аляска, Памир и Тян-Шан. През 2010 г. направи 100-километров траверс през масива на Маккинли или Денали (6192 м). През 2011-а, в един сезон, стъпи на четирите седемхилядника на бившия Съветски съюз, за което получи награда от националния конкурс “Колоси”.
Томаш на Кан Тенгри, до който стигна сам на 18 август 2011 г.
Много пътешестваше по света – бе посетил шест континента и бе стъпил на техните най-високи върхове. Мечтата му бе да изкачи всички континентални първенци. Напоследък ръководеше фирмата “Poco Loco Travel”. Организираше пътувания и трекинги в Алпите, Андите, Аляска, Памир и Тян-Шан.
Беше известен с желязната си кондиция – участваше в маратонски бягания, в състезания по мултиспорт (в експедиционен стил), катереше се много по лед, малко преди експедицията изкачи скоростно Монблан. Трудно можем да кажем какво точно се е случило, но крайно обезсилен той правеше опити за връзка с базовия лагер от седловината Броуд (Broad Col, 7900 м), на която по всяка вероятност е имал последен бивак.
***
Януш Курчаб (Janusz Kurczab)
Взимайки под внимание времето, изминало след последния контакт, височината, от която беше установен, състоянието, в което се намираха, настоящите тежки атмосферни условия и всички останали фактори, взех решение за слагане край на експедицията.
Ликвидираме базовия лагер и започваме слизане надолу. Пътят по ледника Балторо ще ни отнеме пет дни. Връщането ни в Полша е предвидено за 20 март.
Поради липсата на източници за захранване няма да можем да поддържаме телефонна връзка и няма да има никакви съобщения от нас до около 15 март.
Кшищоф Виелицки,
Ръководител на зимната експедиция на Полския алпийски съюз на Броуд пик
Мачией Бербека (роден на 17 октомври 1954 г. в Закопане) бе завършил Академията за изящни изкуства в Краков. Бе преподавател в Училището по пластични изкуства (Художествената гимназия) в Закопане. Членуваше в Клуб Високогурски (Закопане), притежаваше лиценз за планински водач на Международната федерация на съюзите на планинските гидове (IVBV/ UIAGM) и бе спасител в Татранската доброволна спасителна служба (TOPR).
Мачией Бербека на пресконференцията
преди заминаването за Броуд пик
Снимка: Януш Курчаб
Photo: Janusz Kurczab
Мачиек бе син на известния алпинист и планински спасител Кшищоф Бербека (1930-1964), който почина на 1 април 1964 г. в хирургична клиника в Цюрих в резултат на нещастен случай след първото зимно изкачване по северната стена на Дан д’Ерен, след като много дълго бе чакал помощ… Ситуацията на семейство Бербека (тогава Мачиек бе на 9 г., а брат му Яцек – на 5) накара Клуб Високогурски да създаде фондация на името на Кшищоф Бербека. Доброволните добавки към членския внос според първоначалния замисъл трябваше да подпомагат съпругата и осиротелите деца на Кшищоф. Когато те пораснаха и материалното положение на семейството се стабилизира, фондацията “Кшищоф Бербека” продължи да съществува и до днес се занимава с оказване помощ на семействата на загинали алпинисти и с благотворителност.
Зимата на 1985 г., Павликовски и Бербека
след първото зимно изкачване на Чо Ойю
Снимка: Анджей Завада
Photo: Andrzej Zawada
Мачиек започна да се занимава с катерене през 1969 г., когато бе 15-годишен. След Татрите дойде ред на Кавказ, Алпите, Памир и Канадските Скалисти планини. А след това удари часът на експедиции в най-високите планини, в които бе участник, а в много случаи и ръководител. През 1979 г. взе активно участие в експедицията от Закопане, която направи първо изкачване на Пик 29 (Нгади Чули, Ngadi Chuli, 7871 м). На 23 май 1981 г., в рамките на експедиция под ръководството на Ришард Шафирски, заедно с Богуслав Пробулски прокара нов маршрут по знаменитата южна стена на Анапурна (8091 м).
Освен на Броуд пик има първи зимни изкачвания на още два осемхилядника – Манаслу (8156 м) през 1984 г. с Ришард Гайевски, и Чо Ойю (8201 м) през 1984 г. с Мачией Павликовски, при това по нов, изключително труден маршрут. През 1988 г., като участник в първата зимна експедиция на К-2 (8611 м) начело с Анджей Завада, направи опит за първо зимно изкачване на Броуд пик и осъществи зимна премиера на предвърха Роки Съмит (8035 м). Почти четвърт век това бе най-голямата височина, стигана в Каракорум през зимата, а Мачиек бе първият човек в историята, който прекрачва магическата граница от 8000 м в тази планина. През 1993 г. стана първият поляк, който стига до Еверест от север.
Не успя да слезе от Броуд пик след едно от най-големите постижения в кариерата си. На 6 март 2013 г. бе обявено, че с Томаш Ковалски са в неизвестност, а два дни по-късно – че не са между живите.
Обстоятелствата около смъртта му остават неизвестни. Мачиек остави съпруга и четирима сина – от 32 до 8 години.
Томаш Ковалски
Томаш Ковалски (роден през 1985 г. в Домброва Гурнича) от няколко години живееше и работеше в Познан, където бе завършил специалност “Туризъм и почивно дело” в Познанския Университет “Адам Мицкевич”. Членуваше в Клуб Високогурски – Варшава.
“Страстта си да се катеря и да пътешествам дължа на родителите ми и на брат ми, благодарение на които от най-ранни години съм свързан с планинарството и планините” – писа в блога си.
Бе катерил в Татрите, Алпите, Кавказ, Андите, в планините на Аляска, Памир и Тян-Шан. През 2010 г. направи 100-километров траверс през масива на Маккинли или Денали (6192 м). През 2011-а, в един сезон, стъпи на четирите седемхилядника на бившия Съветски съюз, за което получи награда от националния конкурс “Колоси”.
Томаш на Кан Тенгри, до който стигна сам на 18 август 2011 г.
Много пътешестваше по света – бе посетил шест континента и бе стъпил на техните най-високи върхове. Мечтата му бе да изкачи всички континентални първенци. Напоследък ръководеше фирмата “Poco Loco Travel”. Организираше пътувания и трекинги в Алпите, Андите, Аляска, Памир и Тян-Шан.
Беше известен с желязната си кондиция – участваше в маратонски бягания, в състезания по мултиспорт (в експедиционен стил), катереше се много по лед, малко преди експедицията изкачи скоростно Монблан. Трудно можем да кажем какво точно се е случило, но крайно обезсилен той правеше опити за връзка с базовия лагер от седловината Броуд (Broad Col, 7900 м), на която по всяка вероятност е имал последен бивак.
***
Януш Курчаб (Janusz Kurczab)
Добави коментар