Скално и стенно катерене - Техники на катерене

Техники за краката

В катеренето основна роля имат краката, не ръцете (опитайте да се качите по стълбите само на ръце!). Като оставя основната тежест на тялото си върху краката, катерачът улеснява придвижването си. Ако приближаваме или отдалечаваме тялото си прекалено много спрямо скалата, губим възможността да стъпваме добре. Дори при тавани краката могат да намалят съществено натоварването върху ръцете.

Стъпване на триене - гладки плочи се преодоляват най-лесно на триене, осигурете възможно най-пълен контакт на еспадрилите със скалата.	Стъпване на върха на еспадрилите - върху малки ръбчета или в дупки можем да стъпим на пръсти.	Кука с пета - това е полезен начин да облекчим ръцете.

Странично стъпване - върху малки ръбове можем да стъпим или на вътрешната, или на външната част на еспадрилата.

Кука с пръстите - тази техника се използва главно за баланс и рядко за придвижване нагоре, въпреки че при нея ръцете също се облекчават.

Заклещване на коляно - използва се за почивка и при закачване.
 

Опиране с пръсти- използва се за баланс.

"Сменяне" на краката - една и съща стъпка, използвана първо с единия, после с другия крак, позволява да променяме посоката на катерене или да се придвижваме напред при траверсиране.

Противонатиск с един крак при сгъване на коляното - позволява да се използват малки издатини, насочени настрани.

Противонатиск с двата крака (винкелна техника) - друга техника, позволяваща катерачът да използва миниатюрни грапавини за придвижване нагоре, най-често във винкели.

Техники за хващане

Ръцете са много по-гъвкави и подвижни от краката. Способността на прътите да се раздалечават, да се сгъват и да стискат, дава възможност за много комбинации - различна за различните типове хватки. Някои от показаните по-долу техники могат да се комбинират, като по този начин ни позволяват да "пълзим" с по-голяма лекота по скалата.

"Щипка": някои скални форми позволяват да ги хванем отстрани.	Хващане с прави пръсти: така натоварването върху сухожилията е по-малко, но силата на закрепване също. Тази техника е по-полезна за големи хватки.	Странично хващане: по-добър ефект се получава, ако отдалечим максимално тялото от хватката и я натоварим настрани.	Обратен захват: често тези хватки се пренебрегват, а са сполучлив начин да се придвижваш нагоре. Най-добър ефект се получава при вдигане на краката максимално високо.

Хващане със свити пръсти: използва се за малки ръбчета. Ако поставите палеца върху някой от пръстите, силата на задържане се увеличава. Тази техника обаче натоварва много сухожилията. Пръстите може да са прави (А.) или свити (Б) спрямо дланта. При това натовар ването върху сухожилията е различно. Пробвайте и двата начина, за да установите кой при каква ситуация е по-подходящ.

Заклещване

Заклещването на ръката и пръстите може да е болезнено, но това често е най-добрият начин за катерене по вертикални и хоризонтални цепнатини и цепки. При заклещването трябва да се намери верният баланс между прекаленото голямото използване на сила - излишна загуба на енергия, водеща до натъртване на кокалчетата - и прекалено малкото натоварване - което води до ожулване на кожата и изхлузване от цепнатината.
 

Заклещване на дланта: При свиване на дланта в цепката, силата на натоварването се увеличава. Ако се наложи, вкарайте палеца над или под останалите пръсти. Можеше да вкарате дланта в право (А.) и в извито (В.) положение. В извито положение ще се почувствате доста неудобно, но така заклещването е по-качествено.

Заклещване на юмрук: С помощта на юмрука, с палец под или над останалите пръсти, можете да се задържите доста успешно в цепки с подходящата широчина. Ако се двоумите, болката само ще е по-силна, затова завирайте юмрука и стискайте смело!

Поставянето на няколко пръста един над друг в малки вертикални цепнатини може също да бъде много полезно.

Заклещване на пръстите: За целта вкарайте два или няколко пръста в цепката, ако е необходимо можете да ги кръстосате за по-голяма здравина.

Често закрепването на палеца на противонатиск в ръба на цепката може да увеличи здравината на заклещването. Ръцете могат да бъдат поставени една над друга, или да се кръстосат.

Защита на пръстите и дланите

За да избегнат наранявания при различни видове заклещване, много катерачи облепят кокалчетата на пръстите или обратната част на ръката с лейкопласт.

При облепянето с лейкопласт най-важно е да свършим работата, както трябва. Първо изсушете ръцете, за да може лейкопластът да се залепи добре. Залепвайте парчетата лейкопласт само от горната страна на ръката. За да сте сигурни, че така полученият защитен слой няма да се смъкне, увийте допълнително парче около китката.

Широките цепнатини (тесни камини) изискват някои необичайни техники. Може да се наложи катерачът да вкара цялото си тяло в цепнатината, като изпъне цялата ръка като лост нагоре (А.);

да заклещи предмишницата с дланта към едната страна и лакътя към другата; или да се задържи с двата крака под формата на буквата Т (В.).

Някои комбинирани техники

Въпреки че за удобство разгледахме техниките на хващане и стъпване по отделно, те най-често се използват заедно за постигането на крайния резултат. Опитайте да си представите комбинацията от движения на ръцете и краката, показани на следващите фигури.

Катерене на "дюлфер" (Дюлферова техника):

Хващаме се странично и натоварваме краката в обратната посока. Тук обикновено няма хубави стъпки, а сме принудени да се задържаме на триене по обратната страна на някоя цепнатина или върху друга гладка повърхност. Дюлферовата техника често се използва във винкели или цепнатини. Избягвайте прекалено високото вдигане на краката, защото това натоварва допълнително ръцете. По-ефективно е да използваме повече, но по-къси движения. Установяването на добър ритъм е от особено значение, така се пести енергия. Катеренето на дюлфер може да бъде много уморително. Отново повтаряме, важен е ритъмът, стига цепката да го позволява. Преминаването от дюлфер към други способи на катерене е доста трудно, затова, преди да започнете, уверете се, че имате достатъчно сили да достигнете удобно място за почивка!

Преодоляване на первази:

Както се подразбира от името, това е способ за излизане върху равни площадки. Натискате с ръка и рамо върху перваза и малко по малко придвижвате краката нагоре, докато успеете да стъпите на нивото на ръцете. Често над перваза няма хубави хватки, затова - внимателно, доброто равновесие е особено важно.

Катерене на винкел или камина на разкрач:
Опираме лявата ръка и левия крак на едната стена, десните - на другата. Освен за придвижване нагоре тази техника е много подходяща и за почивки.

Катерене на камина:
Съществуват много техники за преодоляване на камини. Класическата камина е най-малко изморителна; тук водеща роля имат краката. Като сменяме избутващия крак, натоварваме равномерно и двете колена.

Извиване на тялото ("Заключване"):
Извиваме гърдите и раменете спрямо таза така, че ръката, която е по-близко до скалата да "се заключи", т. е. да ни позволи да се задържим стабилно, така че външната ръка да има максимална свобода на движение.

Катерене на камина:
При някои по-широки камини понякога се налага използването на "мостовия" метод (опиране на гърба в едната и на краката в другата стена). Това може да бъде доста изморително, тъй като се налага да натискаме силно във всяка стена.

Движение, ритъм, почивка

Катерачите говорят за плавност на движенията - изведнъж всичко си идва на мястото и ние започваме да се придвижваме без усилие по скалата, движенията следват логично едно след друго. Няма точно обяснение защо един ден това става, а на другия може да се чувстваме като непохватни чудовища. В повечето случаи катерачът не запомня точно какво е довело до това плавно и изящно катерене - то "просто се получава". Една от най-изтъкнатите катерачки в света, Катрин Дестивел, твърди, че човек може да тренира това плавно катерене. Определя го като "търсене на ритъма" - представя си, че танцува по скалата, съсредоточава се единствено върху движенията си. Това вглъбяване несъмнено е много важно за катеренето, способността да прочистиш съзнанието си от грижите на ежедневието, от заобикалящата те среда, и да се съсредоточиш само върху настоящия момент.Човек лесно забравя, че има нужда от почивка, и още по-важно, престава да диша правилно. Катеренето е преди всичко "аеробен" спорт. Това означава, че се извършва достатъчно бавно, така че необходимата ни енергия да се доставя от разграждането на хранителните вещества в тялото ни в присъствието на кислород (аеробен метаболизъм). Понякога преминаваме и през анаеробна фаза, когато се нуждаем от твърде много енергия за кратко време, при което мускулите ни изпитват недостиг на кислород. В този случай хранителните вещества се разграждат в негово отсъствие. Този процес е по-малко ефективен и при него се отделя млечна киселина. Тя се натрупва в мускулите, забавя движението им и в крайна сметка води до вдървяване и болки (катерачите често използват термина "изпомпвам се"). В такива ситуации катерачът буквално забравя да диша, като по този начин само ускорява настъпването на анаеробната фаза. Старайте се да дишате равномерно и дълбоко.

Почивка

Почивката също е нещо много важно - тя ни позволява да нормализиране дишането си, да "разпуснем" мускулите си (да възстановим кръвообращението им, да им позволим да се отърват от вредните разградни продукти и да се запасят с кислород и хранителни вещества) и да огледаме предстоящите участъци на маршрута. Тя също ни дава възможност да си намажем пръстите с магнезий - което често е много важно при гладка скала или просто за изсушаване на ръцете. Използването на магнезий в подходящ момент може много да ни улесни.

Почивайте, висейки на изпъната ръка, ако е възможно (виж фигурата), за да намалите натоварването върху мускулите. Напрежението върху ръцете може да се намали чрез заклещване на колене, противонатиск (каминни и винкелни техники), странично подпиране с крака, висене на пета, чести смени на ръцете или комбинации от тези способи. Използвайте всички възможности за почивки, колкото и малки да са те.

Добрите катерачи използват бавни, премерени, спокойни и точни движения, така катеренето изглежда много лесно. Този катерач е спрял за кратка почивка на една ръка.