Стив Гросман

 

При катеренето на някой популярен бигуол маршрут човек неизбежно започва да се пита за условията при първото изкачване. Как са изглеждали цепките отначало? Каква екипировка за използвали първопокорителите? Валяло ли е, или е било жега? Първите маршрути на Ел Кап налагат високи стандарти за трудност и стил. Тези турове са прокарани само с клинове, с минимален запас храна и вода и съвсем малко болтове. Писмените свидетелства са като истински приключенски романи. Изкачването на "Мюир уол" от Айвън Шуинърд и Ти Ем Хърбърт е прекрасен пример за храброст и самоувереност. След хиляда метра катерене те остават само с един болт и един литър вода.
Дори днес, с най-напредналите техники и инвентар, неколкостотин метрова скална стена, на която не е стъпвал човешки крак, представлява страшен проблем. Ако лабиринтът се разгадае успешно, с помощта на решителност и добър опит, изживяването ще ти донесе огромно удовлетворение.
След като си изкачил вече няколко съществуващи бигуол маршрута, може да ти се прииска да се отклониш от отъпканата пътека. Преди да опиташ нещо различно и ново, пробвай някой от по-трудните бигуол маршрути. Така ще развиеш умения и психика, необходими за новото ти, по-трудно поприще. Запази спокойствие. И решителността си.
Избраният от теб маршрут може да е първият, прокаран на някоя непозната стена, или да преминава между съществуващи турове на често посещавана скала. В отдалечените райони съществува най-голям потенциал за прокарване на нови маршрути. Те предлагат пълноценно усещане за приключение, допълнено от девствена красота и отдалеченост от цивилизацията. Далеч от възможностите за лесно спасяване и тълпите, човек обръща много по-голямо внимание на безопасността.
По-развитите катерачни района вдъхновяват с малко неща любителите на премиери. За прокарване на нов маршрут е нужна много повече работа, търсене на път по слабо изразени скални форми, останали незабелязани до момента. Затова тези стени са по-трудни и изискват способност за катерене на по-високи категории при по-строги стандарти, за да се избегне излишното забиване на болтове.
Могат да се получат конфликти с местните катерачи. Натискът за катерене в добър стил и съгласно местните стандарти може да се окаже огромен. Някои пропуски могат да намалят удоволствието от осъществяването на първо изкачване. Такъв е случаят със "Стоманени криле" (Wings of Steel) на Ел Кап. Първопокорителите не се съобразиха с етиката и забиха излишно много болтове. Катерачната общественост ги наказа, като ги прогони завинаги от долината.
Тези изисквания карат първопокорителите сериозно за преценят възможностите си, преди да прокарат нов маршрут в разработен вече район. Жалко е да видиш добра възможност за нов тур похабена. Лесният достъп, възможността за бързо спасяване и чувството за сигурност, когато се намираш пред толкова много погледи, позволяват на човек да достигне границите на физическата и психическата си издръжливост. Въпреки това е по-добре да търсиш възможности за премиера в отдалечен район, където няма кой да ти помогне и обстановката изисква добро премисляне и кураж при изкачването. Така ще избегнеш презрението на останалите и ще получиш удовлетворение от храбростта на постижението си.
Когато се каниш да правиш премиера, е хубаво да си зададеш няколко трудни въпроса. Отговорите ще те подготвят за самото изкачване.
Първо, откъде ще минава турът? Внимателното оглеждане на цепнатините и другите скални форми е жизнено важно за избиране на най-доброто трасе. Опитният катерач трябва да е способен да избере най-красивите участъци от стената. Навържи ги в едно, като избягваш ронляците и гладките плочи, на които може да се наложи да забиваш болтове. Възможно е най-привлекателната възможност да не е най-лесната. Прецени скоростта, трудността, времето и броя на необходимите болтове. Премиерите са много по-сложни от повторните изкачвания. Твоето решение ще предопредели изживяването на всички, които ще се катерят след теб.
Много е полезно да си начертаеш схема на маршрута, основаваща се на внимателни наблюдения на скалата. Не е разумно да разчиташ само на паметта си. Когато водиш, обикновено видимостта е ограничена. Добрите цепнатини и други характерни особености на скалата могат да са до теб, но да не ги познаеш.
При оглеждане на цепнатините и удобните места за бивак често се използват бинокли. Наблюдавай как сенките се придвижват по стената през деня; ако са дълги, означават големи издадености. Натрупванията на сняг указват местата на первазите. Петната от вода сочат къде може да е мокро и да има цепнатини. Внимавай. Не бъркай петната от течаща вода с пукнатини. Злополучният резултат ще е железен път от болтове. Увери се, че маршрутът ти е катерим, преди да тръгнеш по него.
Когато решиш, че турът е възможен, начертай си схема и я използвай за подготовката на изкачването. Изгради си груба представа за необходимите размери и вида на джаджите, времето за изкачване (от което се определя количеството храна и вода, което ще вземеш) и броя на необходимите клинове и вероятните им места. Скицата помага както за планирането, така и за ориентацията върху самата скала.
Следващият въпрос е: Можем ли да изкачим благополучно маршрута? Освен да можеш да изкачиш тура, трябва да вземеш и необходимите мерки за сигурност. Това включва екипировка за лошо време, медицински комплект и достатъчно припаси в случай на непредвидено забавяне. Задължително е да имаш всичко необходимо. Изгубването на ключова джаджа или инфектирана рана могат да имат сериозни последици. Изготви си алтернативни планове в случай на злополука.
Как обаче да се катериш безопасно, без да развалиш стила на преминаването? Отговорът зависи от подготвеността на катерачите и препятствията, с които се сблъскват. Неопитният катерач може да сложи болт на място, където става и обикновен клин. Психологичното напрежение от търсенето на най-лесния път, осигуряването, извличането на багажа и вездесъщата потиснатост от неизвестното могат да подтикнат катерача към действия, за които по-късно ще съжалява. Имай го предвид: за първата си премиера избери маршрут, който е във възможностите ти. Трябва да се нагодиш към по-бавното темпо на катерене. Поставяй добре всяка осигуровка. Слагането на излишни болтове намалява удоволствието на онези, които ще се катерят след теб. За по-голям финес и по-голяма красота на маршрута при премиерата трябва да се подхожда по-малко разрушително.
Заслужава да се спомене, че когато възможностите за други осигуровки се изчерпят и се наложи да се забиват болтове, съществуват два различни стила. При традиционния подход се приема, че трудността при изкуственото катерене е във фиксираните осигуровки. При него забитите изкуствено болтове или нитове са в състояние да издържат падания. Противоположното течение, "новата вълна", приема, че техническите и психологическите трудности трябва да са в максимална степен. Изкуствените осигуровки издържат тежестта на катерача, но не и падане. Тази етична система позволява пробиването на дупки за небесни куки и на жлебове за коперхеди, когато такива няма.
Докато дългите неосигурени пасажи с риск за големи падания поставят допълнителна трудност пред следващите катерачи, няма общо мнение по въпроса дали опасността от голямо падане си струва, когато техническата трудност вече е намалена.
Представи си, че ти предстоят два десетметрови винкела, разделени от гладка плоча. Във винкелите влизат коперхеди, способни да издържат тежестта на тялото ти. Традиционният стил разрешава оставянето на болт на плочата за намаляване дължината на евентуалното падане. При новия подход по плочата би трябвало да се издълбаят дупчици за небесни куки. Традиционният катерач рискува двайсет метра максимално падане; привърженикът на новия стил рискува четирийсетметрово падане. Привърженикът на новата вълна обаче се старае да направи всичките си осигуровки максимално стабилни, за да намали риска от падане. С повишаване на риска техническата трудност намалява.
По същия начин новото течение разрешава използването на шило и длето при последващи изкачвания. Щом първопокорителят е бил в състояние да намали трудността на пасажа, за да може да премине, значи и следващите имат право на същото. Традиционният стил приема за даденост всички изкуствено забити осигуровки и задължава следващите свръзки да се съобразяват с тях. Така техническата трудност се запазва за следващите катерачи. Конфликтът се получава, когато привърженик на новия стил се катери по традиционен тур. Ако водачът не умее да прави разлика между двата подхода, той може да посегне към длетото и нещата загрубяват. Без да съзнава, той ще развали стила и ще намали техническата трудност, запазена от първопокорителите за следващите свръзки.
Добър пример за това е маршрутът "Джоли Роджър" на Ел Капитан. При първото си изкачване той е бил сред най-трудните турове за небесни куки без никакви изкуствени дупки. Реализирал съм няколко дълги падания при смелия опит за изкачването на тези пасажи. Трудността се оказа твърде голяма за следващите катерачи и те вместо да се откажат, предпочетоха да използват шилото - макар че бяха изкатерили само няколко въжета. Сега споменатите пасажи са по-грозни и много по-лесни. Очевидно изборът на стил при премиерата е въпрос на лично предпочитание. При следващите изкачвания обаче трябва да се уважава находчивостта и храбростта на първопокорителите - иначе губим всички.
Независимо коя етична система ще избереш, смисълът на всички тези приказки и поучения е запазването на трудността. При премиерата катерачът трябва да преодолява пасажите така, че да ги остави непроменени за следващите свръзки, за да могат и те да се помъчат и получат същото удоволствие. Проявявай достатъчно търпение и самоуважение, за да издигнеш способностите и психиката си на нивото, което изисква тура, а не с груба сила да намаляваш трудността му според възможностите си. Ограничавай се в използването на разрушителни средства. Иначе ще създадеш маршрут, лишен от находчивост, храброст и вдъхновение.
Преодоляването на страха и съмнението пред лицето на неизвестното лежи в основата на приключението. Ако се задоволиш с по-малко от онова, на което си способен, няма да изпиташ достатъчно удовлетворение от постигнатото, затова е по-добре да изчакаш, ако интуицията ти подскаже, че не си готов.
Много е лесно човек да се вманиачи за нов маршрут. В бързината да прокараш премиера, преди някой да те изпревари, има опасност да пренебрегнеш идеалите и стандартите си. Най-трудният въпрос, на който трябва да дадеш честен отговор е: Дали искаш да прокараш свой тур заради самия себе си, или за да си осигуриш местенце в историята? Когато нещата загрубеят и последната ти добра осигуровка е на десетки метри под теб, това е върховното изпитание за самоувереността, уменията и решеността ти да не използваш шилото за спитове. Потърси в себе си находчивостта, вярата и силата на духа, които ще ти помогнат да прекосиш невидимата граница между мечта и реалност. В дългогодишната ми практика като катерач именно тази сила ме връща към вертикалата и ме кара да преследвам приключенските си мечти там, където се срещат земята и небето.


Към "Катерене на големи стени" - съдържание