Катерене на големи стени - Етика

До неотдавна катерачите бяха малко на брой и бигуол изкачванията, осъществени за една година в САЩ, можеха да се броят на пръсти. Радикалният напредък в екипировката, разпространението на информация за маршрутите и белезите от клинове правят скалния свят все по-достъпен. Популярните йосемитски дълги турове се катерят по няколко десетки пъти на сезон и голямото струпване на хора се превръща в сериозен проблем. С увеличаването на броя ни, нуждата от свеждане до минимум на влиянието от всяко изкачване върху скалата се чувства все по-отчетливо. Тайнствената природа на дългите турове определя техния характер и затова изживяването при изкачването им много зависи от онези, които са минали преди нас. Боклукът, изпражненията и безполезните дупки, оставени от някоя безотговорна свръзка, могат да превърнат едно вълнуващо приключение в тъжно свидетелство за човешката глупост.

През последното десетилетие нарастващата нужда от съхраняване на катерачните маршрути доведе до създаването на бигуол етика. В известно отношение тя отразява правилата за запазване на природата, имащи за цел намаляване влиянието от натовареното автомобилно движение. Основното правило е: оставяй маршрута така, както си го намерил, и чисти след онези, които не са били толкова добросъвестни. Изнасяй боклука си, а не го захвърляй някъде с доброто желание "да си го прибереш по-късно". Тракането на падащи бирени кутии и купищата отпадъци в основата на дългите турове са наистина отвратителни за всеки, който иска да се наслаждава на красотата на природата. Единственото приемливо изключение е използването на малки хартиени пликове за ходене по голяма нужда и хвърлянето им далеч от пътя на катерачите.

По често посещаваните турове е препоръчително да се използват херметични пликове за намаляване на миризмата. Уринирай във въздуха и далеч от тура, ако е възможно, или се залюлей до някой страничен перваз. Никога не ходи по малка нужда върху скалата или в цепнатини, откъдето урината трудно се изпарява. Помни златното правило: "Не хвърляй върху останалите онова, което не искаш да падне върху теб". Не се поддавай на изкушението да хвърлиш торбата, когато си се изкачил или слизаш на рапели. Никой не може да предвиди къде ще се приземи, а опасността от нещастни случаи го прави безотговорна практика. В Йосемити хвърлянето на торби от туровете е забранено и се наказва със сериозни глоби. Ако си твърде уморен, за да свалиш целия си багаж, остави част от него и се върни да го прибереш, когато си отпочинал. Например върхът на Ел Капитан може да се достигне лесно, ако при слизане се фиксират три въжета по Източните первази; така човек може да се върне за остатъка от багажа си, без да застрашава здравето и живота на никого.

ОПАЗВАНЕ НА СКАЛАТА

Концепцията за опазване на скалата в дейност, използваща клинове, бормашини и други разрушителни съоръжения, е доста неясна. Многократното забиване на клинове създава постоянни, грозни белези, нарушаващи девствената красота и тайнственост на стената. От другата страна на везните стои нуждата ни да се чувстваме сигурни, докато изследваме неизвестното. Комбинацията от сила, опит и смелост, помагащи ни да преодоляваме трудностите, стоят в основата на катерачния стил. Той до голяма степен определя чувството за приключение при едно изкачване. За запазване на туровете за онези след нас трябва сериозно да се замислим за разрушителните дейности като прекаленото забиване на клинове и коперхеди. Използвай чука пестеливо. За щастие техниките за естествено осигуряване са толкова напреднали и достъпни, че нуждата от клинове и болтове все повече намалява. Много класически турове, като "Носа" и "Салейт уол" на Ел Кап и "Класическия" на Халф Доум, могат и трябва да се катерят без забиване на осигуровки. Ако всеки използва този чист стил, тези маршрути ще запазят характера, красотата и трудността си въпреки многократното преминаване.

На маршрутите, където все още са нужни клинове, използвай клеми и френдове при всяка възможност. Катеренето на клеми е не по-малко трудно от използването на клинове и може да ти донесе дори по-голямо удоволствие. Много бъдещи постижения в силно развитите катерачни райони като Йосемити, са свързани с изкачвания в по-добър стил на съществуващите турове. Най-вече, ако един маршрут е прокаран в чист стил, следващите, преминали по него, трябва да уважават куража и въображението на първопокорителите. Катерачите трябва да търсят в себе си търпението и решителността, необходими за изкатерването му, а не да се стремят да го променят. Преобладаващото виждане, че трябва да се хвърлиш на скалата и да я оковеш с железа, е късогледо. Техническите умения и опитът за използване на удивителните нови джаджи за преминаване в добър стил изискват много тренировки. Отдели известно време в упражнения да използваш съоръженията за осигуряване, докато почувстваш доверие към тях. Хвърлянето без нужната подготовка на стената е в най-добрия случай глупаво и само ще доведе до безсмислено забиване на клинове и спитове, когато страхът надвие над здравия разум.

Може би най-лошото развитие на нещата е, когато коперхед се зачука в удобна за клеми пукнатина; така се губи едно добро място за осигуровка. Плитките цепки лесно се изронват до степен, когато се налага оставянето на постоянна осигуровка. Коперхедите държат добре и също като клиновете не е нужно да се зачукват до крайност, особено когато не се очаква падане. Могат да се вадят със закачване за тялото на чука с примка и рязко дърпане. Добре е преди дърпането металът да се отдели от скалата от едната страна с помощта на обикновено ножче. Повърхността на размазаната в жлеба мед обикновено е голяма и определя по-силното закрепване за скалата, отколкото за жилото. Ако жилото се скъса, останалият в скалата коперхед може да се извади с помощта на длето. Тънките клинове нараняват по-малко скалата, затова при такова изваждане са за предпочитане пред длетата. Ако се слагат внимателно, коперхедите са по-малко разрушителни, от клиновете, но до тях трябва да се прибягва само в краен случай. Бъди щателен в събирането на инвентара и вади коперхедите дори когато жилото се скъса. Отстранявай всички оставени от други свръзки коперхеди. С удивление ще намериш не едно удобно място за клин или клема, направени неизползваеми само защото някого го е мързяло да мисли и е решил за размаже коперхед.

Шилото и длетото също заемат странно положение в катерачния арсенал. За разлика от обикновения инвентар, нагаждащ се към вече съществуващи места за осигуровки, те могат "да създават" или "подобряват" местата за осигуровки. Тази възможност за създаване на сигурност намалява тръпката при катерене на определени пасажи. По всяко време, поради всякаква причина, ти можеш да промениш правилата и да намалиш трудността за себе си и останалите след теб. Не го прави; не пробивай дупки и не задълбочавай браздите за коперхеди. Това влияние върху скалата обикновено е позволено само при премиерата и не се насърчава при последващи изкачвания.

Въпреки това трябва да наблегна на необходимостта от резервен комплект за забиване на спитове - за възстановяване на счупени болтове и в извънредни ситуации. Има разлика между тези случаи и забиването на спит, защото просто си се оказал неподготвен за маршрута или си твърде уплашен, за да мислиш.

Колкото и да е странно, характеристиките на маршрутите са доста непостоянни. Сложните пасажи запазват първоначалния си характер само за едно-две изкачвания, докато някой реши да забие болт или по друг начин да намали трудността. Няколко трудни изкачвания на Ел Кап от напълно неподготвени свръзки са свидетелство, че при достатъчно време за пробиване и дялкане дори най-сложните пасажи стават лесно катерими. Защо да си губиш времето да се подготвяш за трудните турове, като можеш да сведеш нивото им до своите възможности? Удивително е, че навремето хората са се връщали от маршрутите, ако не са били в състояние да ги преминат в чист стил. Някои съвременни некадърници явно не се спират пред нищо, само и само да повторят някой престижен маршрут, за да могат после да се хвалят. За жалост те нямат нито умения, нито търпение да го направят, без да се оковат в желязо.

Бигуол катеренето се намира в повратна точка на развитието си. С компромисното отношение към пробиването на дупки в името на сигурността можем да станем свидетели как безсмислените болтове увеличават броя си от десетки на стотици и маршрути, свидетелствали за храбростта и невероятните способности на първопокорителите, загубват своя блясък. А можем да държим на наследството си като катерачи и предпочетем находчивостта и уменията пред глезотията и грубата сила, за да запазим приключенския дух и каляването на волята, уникални за стила бигуол. Като приемем етични правила, свеждащи до минимум разрушаването на скалата, и дръзко поставяме на изпитание границите на възможностите си, можем да запазим тръпката, толкова важна за катеренето, и да съхраним природа, която обичаме.