0701.2005
Стречингът е термин, който в превод от английски означава разтягане. Стречинг упражненията се използват за: разтягане на мускулатурата при загряване, след тренировка или специално при работа за развиване на гъвкавостта.
СТРЕЧИНГ ЗА ГЪВКАВОСТ
Михаил Михайлов
Гъвкавостта може да бъде активна, пасивна, статична, динамична и резервна.
• Активна гъвкавост – способност да се достигне определена амплитуда чрез активното участие на мускулите, извършващи съответните движения в дадена става.
• Пасивна гъвкавост – представлява достигнатото отклонение под влиянието на външни сили (с помощта на партньор, тежест или други части на тялото).
• Статична гъвкавост – достигане на известна амплитуда на разтягане на мускулите и задържането на позицията за определено време.
• Динамична гъвкавост – способност за бързо достигане на максимална амплитуда на движение при редуване на фази на скъсяване и удължаване на мускула посредством махови упражнения.
• Резервна – разликата между пасивната и активната гъвкавост.
Фактори на гъвкавостта
Гъвкавостта зависи от:
• Морфологията на опорно-двигателния апарат
• Възрастта
• Пола
• Външната среда
Гъвкавостта зависи в голяма степен от строежа на ставите, връзките, телесната конструкция, еластичността на мускулите, площта на кожата. Тези фактори се изменят с възрастта. Известно е, че гъвкавостта може да достигне своя апогей към 20 годишна възраст при мъжете и към 25 при жените. След тази възраст прекомерното развиване на гъвкавостта може да деформира ставите и връзките, което ще влоши двигателните способности на спортиста. С напредване на възрастта и съответно загубата на течност от клетките се влошава и гъвкавостта. Тя зависи също и от пола. По-добрата гъвкавост при жените се дължи на по-малката мускулна маса, по-големия процент телесни мазнини и повечето тъканна течност, която намалява плътността на тъканите и благоприятства за увеличаване на гъвкавостта (фиг.1).

Фиг. 1
Влиянието на централната нервна система – несъвършената междумускулна координация вследствие от излишното напрежение на мускулите антагонисти, ограничава амплитудата на движение. Движенията могат да бъдат ограничени и от, така наречената, тоническа напрегнатост – отговорните мускули за специфичните движения в съответен спорт са по-напрегнати и скъсени и оказват съпротивление при разтягане.
Външните условия също могат да повлияят на гъвкавостта. Тя се увеличава след добро загряване или при висока температура на външната среда, както и след сауна или топли водни процедури. Гъвкавостта е различна в различните часове от деня. Например сутрин е значително намалена (табл.1). Неподходящите за спорт дрехи също могат да я ограничат.
Има обратна зависимост между силата и гъвкавостта. Силовите упражнения, особено със статичен характер, водят до ограничаване на амплитудата на движенията. Агонистите (мускулите, извършващи движенията) трябва да са в състояние да разтягат техните антагонисти. Съответно Мускулите с повишен тонус трябва да се разтягат, а по-слабите да се укрепват с подходящи упражнения.Според някои автори емоционалното състояние също е фактор на гъвкавостта.
Таблица 1: Промяна в гъвкавостта под влиянието на различни условия (по Harre, 1977)
Методика за разтягане
Гъвкавостта се развива чрез разтягане и укрепване на мускулите. Трябва да се спазва изискването за съществуване на равновесие между агонисти и антагонисти. Скъсените мускули се разтеглят, а отслабналите заздравяват.
Основно средство са упражненията с увеличена амплитуда или за разтягане (сречинг). Въпреки, че при катеренето е необходима предимно активна гъвкавост, са за предпочитане пасивните стречинг упражнения, които осигуряват по-добър тренировъчен ефект и намаляват опасността от травми, свързана с динамичните, маховидни упражнения.
При разтягане на мускулите се разтягат и мускулните вретена (мускулните рецептори, даващи информацията за състоянието и дължината на мускулите, както и разположението на крайниците в пространството). Когато се удължат, рецепторите предават импулси към гръбначния мозък, че съответният мускул трябва да се съкрати, за да се избегне скъсване.
Трябва да се избягва разтягането с големи болезнени амплитуди, защото по този начин се увеличава напрегнатостта на мускулите, а заедно с това и гъвкавостта им. Напрегне ли се (при волева контракция) обаче предварително за кратко даден мускул, е възможно в последствие да бъде по-добре разтеглен.
Предимства на стречинга (по Желязков, Дашева, 2002):
• подобрява физическото състояние на организма
• подобрява способността да се заучават и усъвършенстват различни двигателни умения
• ускорява възстановителните процеси
• намалява риска от контузии
• намалява мускулната умора и напрежение
• подобрява храненето на тъканите
Методически указания
• Упражненията за гъвкавост трябва многократно да се повтарят. 1-2 опита не са достатъчни. Оптималният брой се определя от момента, когато амплитудата на разтягане започне да намалява под въздействието на умората.
• При всяко следващо повторение амплитудата на движение трябва прогресивно да нараства.
• Винаги е редно да се избягва болката при разтягане.
• Стречингът трябва да се прилага само след много добро загряване.
• Дозировката на упражненията трябва да се индивидуализира, тъй като има индивидуални различия в тонуса (напрегнатостта) на мускулите.
• При стречинг по време на загряване да се отделя специално внимание на контузените места.
Упражнения
Методика за укрепване на отслабналата мускулатура
Екстремните натоварвания на мускулите при интензивния тренировъчен процес и спортните състезания водят, почти във всички видове спорт, до едностранно развитие на отговорната за специфичните движения мускулатура. Получават се мускулни дисбаланси между споменатите и противоположно стоящите на дадена става мускули.
При катеренето са сериозно ангажирани и съответно скъсени вътрешните ротатори на горните крайници (G. Koestermeyer, 2001). Това са широкият гръбен (latissimus dorsi) и големият гръден мускул (pectoralis maior). Слабо развитите външни ротатори (например teres minor), в краен случай и самите стави, са застрашени от травми, а катерачите придобиват специфична стойка, при която раменете са придърпани напред.
За да се възстанови мускулният баланс, трябва да се разтягат вътрешните ротатори на горния крайник и задната част на бедрото (ishiocrurales), а да се укрепват външните ротатори и мускулите на раменния пояс (делтовиден - deltoideus, трапецовиден – trapezius, и ромбовиден - romboidei).
Изправителни упражнения за коригиране на мускулни дисбаланси
Могат да се използват следните методи: 1)10-12 повторения, 3-4 серии, 1 мин. почивка между сериите или 2) позициите да се задържат статично към 40 секунди (за целта трябва да се нагоди подходяща интензвност).
Автор: Михаил Михайлов
Снимки: Николай Петков
Към предишния материал - ТАЙНИТЕ НА ТРЕНИРОВКАТА - Част 3: Не пренебрегвайте загряването
Към следващия материал - ТАЙНИТЕ НА ТРЕНИРОВКАТА - Част 5: Тренировка за сила в катеренето
Към тълковния терминологичен речник
СТРЕЧИНГ ЗА ГЪВКАВОСТ
Михаил Михайлов
| Гъвкавостта е двигателно качество на човека. Способност да извършва движения с голяма амплитуда. |
Гъвкавостта може да бъде активна, пасивна, статична, динамична и резервна.
• Активна гъвкавост – способност да се достигне определена амплитуда чрез активното участие на мускулите, извършващи съответните движения в дадена става.
• Пасивна гъвкавост – представлява достигнатото отклонение под влиянието на външни сили (с помощта на партньор, тежест или други части на тялото).
• Статична гъвкавост – достигане на известна амплитуда на разтягане на мускулите и задържането на позицията за определено време.
• Динамична гъвкавост – способност за бързо достигане на максимална амплитуда на движение при редуване на фази на скъсяване и удължаване на мускула посредством махови упражнения.
• Резервна – разликата между пасивната и активната гъвкавост.
![]() |
В катеренето често се налага да се стъпва високо, при което се изиска специфична активна гъвкавост в тазобедрените стави. Ако не може да се достигне стъпката компенсираме с отпускане на таза назад. Когато хватките обаче са малки или обли, това ще предизвика падане. | ![]() |
Пример за пасивна гавкавост. Като се добави резервната гъвкавост, се достига и стъпката. |
Фактори на гъвкавостта
Гъвкавостта зависи от:
• Морфологията на опорно-двигателния апарат
• Възрастта
• Пола
• Външната среда
Гъвкавостта зависи в голяма степен от строежа на ставите, връзките, телесната конструкция, еластичността на мускулите, площта на кожата. Тези фактори се изменят с възрастта. Известно е, че гъвкавостта може да достигне своя апогей към 20 годишна възраст при мъжете и към 25 при жените. След тази възраст прекомерното развиване на гъвкавостта може да деформира ставите и връзките, което ще влоши двигателните способности на спортиста. С напредване на възрастта и съответно загубата на течност от клетките се влошава и гъвкавостта. Тя зависи също и от пола. По-добрата гъвкавост при жените се дължи на по-малката мускулна маса, по-големия процент телесни мазнини и повечето тъканна течност, която намалява плътността на тъканите и благоприятства за увеличаване на гъвкавостта (фиг.1).

Фиг. 1
Влиянието на централната нервна система – несъвършената междумускулна координация вследствие от излишното напрежение на мускулите антагонисти, ограничава амплитудата на движение. Движенията могат да бъдат ограничени и от, така наречената, тоническа напрегнатост – отговорните мускули за специфичните движения в съответен спорт са по-напрегнати и скъсени и оказват съпротивление при разтягане.
Външните условия също могат да повлияят на гъвкавостта. Тя се увеличава след добро загряване или при висока температура на външната среда, както и след сауна или топли водни процедури. Гъвкавостта е различна в различните часове от деня. Например сутрин е значително намалена (табл.1). Неподходящите за спорт дрехи също могат да я ограничат.
Има обратна зависимост между силата и гъвкавостта. Силовите упражнения, особено със статичен характер, водят до ограничаване на амплитудата на движенията. Агонистите (мускулите, извършващи движенията) трябва да са в състояние да разтягат техните антагонисти. Съответно Мускулите с повишен тонус трябва да се разтягат, а по-слабите да се укрепват с подходящи упражнения.Според някои автори емоционалното състояние също е фактор на гъвкавостта.
| Условия | Сутрин | По обяд | След 10 мин престой разсъблечен на 10˚C | След 10 мин престой в гореща вана 40˚C | След 20 минутно загряване | След изтощителна тренировка |
| Час | 8:00 | 12:00 | 12:00 | 12:00 | 12:00 | 12:00 |
| Промяна в гъвкавостта в мм | -15 | +35 | -36 | +78 | +89 | -35 |
Методика за разтягане
Гъвкавостта се развива чрез разтягане и укрепване на мускулите. Трябва да се спазва изискването за съществуване на равновесие между агонисти и антагонисти. Скъсените мускули се разтеглят, а отслабналите заздравяват.
Основно средство са упражненията с увеличена амплитуда или за разтягане (сречинг). Въпреки, че при катеренето е необходима предимно активна гъвкавост, са за предпочитане пасивните стречинг упражнения, които осигуряват по-добър тренировъчен ефект и намаляват опасността от травми, свързана с динамичните, маховидни упражнения.
При разтягане на мускулите се разтягат и мускулните вретена (мускулните рецептори, даващи информацията за състоянието и дължината на мускулите, както и разположението на крайниците в пространството). Когато се удължат, рецепторите предават импулси към гръбначния мозък, че съответният мускул трябва да се съкрати, за да се избегне скъсване.
Трябва да се избягва разтягането с големи болезнени амплитуди, защото по този начин се увеличава напрегнатостта на мускулите, а заедно с това и гъвкавостта им. Напрегне ли се (при волева контракция) обаче предварително за кратко даден мускул, е възможно в последствие да бъде по-добре разтеглен.
Предимства на стречинга (по Желязков, Дашева, 2002):
• подобрява физическото състояние на организма
• подобрява способността да се заучават и усъвършенстват различни двигателни умения
• ускорява възстановителните процеси
• намалява риска от контузии
• намалява мускулната умора и напрежение
• подобрява храненето на тъканите
| Методи за разтягане (по Blum/Friedmann, 2002) • Динамично разтягане (активно или пасивно) Чрез пружиниране (махове) се прави опит за движение с възможно най-голяма амплитуда. Тъй като това рефлекторно предизвиква напрежение в разтягания мускул, в наше време този вид стречинг не се използва, освен в някои дисциплини като гимнастиката например. • Статичен стречинг Активен – мускулите се удължават чрез участието на техните антагонисти. Така е възможно оптимално разтягане. Разтяга се 10-20 s, след това бавно се връща в изходно положение. Пасивен – с помощта на външни сили бавно се заема съответната поза и се задържа 10-30 секунди (лек стречинг). При интензивния стречинг (развиващ) след първите 10-30 секунди се доразтяга и се задържа още 10-20 секунди. • Напрягане-отпускане-разтягане Докато се разтяга определен мускул, той се напряга изометрично19 за 3-7 секунди. След това се отпуска и се увеличава допълнително амплитудата на разтягане. Така се задържа още 10 секунди. Изпълняват се 2-3 повторения. Този метод се използва за разтягане на скъсените от тренировка или неправилна стойка мускули. |
Методически указания
• Упражненията за гъвкавост трябва многократно да се повтарят. 1-2 опита не са достатъчни. Оптималният брой се определя от момента, когато амплитудата на разтягане започне да намалява под въздействието на умората.
• При всяко следващо повторение амплитудата на движение трябва прогресивно да нараства.
• Винаги е редно да се избягва болката при разтягане.
• Стречингът трябва да се прилага само след много добро загряване.
• Дозировката на упражненията трябва да се индивидуализира, тъй като има индивидуални различия в тонуса (напрегнатостта) на мускулите.
• При стречинг по време на загряване да се отделя специално внимание на контузените места.
Упражнения
![]() |
1. Сгъвачи на пръстите Дланите опират земята, после тялото се издърпва назад, ръцете остават изпънати. |
![]() |
2. Сгъвачи на пръстите Втори вариант с помощта на другата ръка. |
![]() |
3. Разгъвачи на пръстите и китката. Пръстите са свити, без сгъване в лакътя, с другата ръка се дърпа към тялото. |
![]() |
4. Бицепс Намира се опора за ръката, после с тялото се издърпва напред с въртене. |
![]() |
5. Голям гръден мускул. Като при упр. 4, но със сгъване в лакътна става. |
![]() |
6. Широк гръбен мускул. Наклон встрани, дланите са долепени, ръцете изпънати. |
![]() |
7. Трицепс Дланта зад врата, прастите сочат надолу, с другата ръка се натиска лакътя надолу. |
![]() |
8. Рамо Със свободната ръка се дърпа към тялото |
![]() |
9. Хълбочно-поясен мускул. Тежестта се отпуска напред, горната част на тялото леко назад. |
![]() |
10. Четириглав бедрен мускул. Дърпа се към седалището. |
![]() |
11. Бедро задна част. Кракът е изпънат, леко се прикляква и с изправен труп наклон напред. |
![]() |
12. Бедро задна част. Вариант на упр.11. От седеж краката встрани, наклон напред, без сгъване в колената. |
![]() |
13. Привеждачи на бедрото. Петите близко до таза, опит за достигане на земята с коленете. При нужда - помощ от партньор. |
![]() |
14. Привеждачи на бедрото. Трупа се накланя към стола. |
![]() |
15. Триглав мускул на подбедрицата. Напад, петата не се отлепя от земята. |
![]() |
16. Мускули на коремната стена. Ръцете избутват, тазът остава на земята. |
![]() |
17. Мускулатура на гърба. |
Методика за укрепване на отслабналата мускулатура
Екстремните натоварвания на мускулите при интензивния тренировъчен процес и спортните състезания водят, почти във всички видове спорт, до едностранно развитие на отговорната за специфичните движения мускулатура. Получават се мускулни дисбаланси между споменатите и противоположно стоящите на дадена става мускули.
При катеренето са сериозно ангажирани и съответно скъсени вътрешните ротатори на горните крайници (G. Koestermeyer, 2001). Това са широкият гръбен (latissimus dorsi) и големият гръден мускул (pectoralis maior). Слабо развитите външни ротатори (например teres minor), в краен случай и самите стави, са застрашени от травми, а катерачите придобиват специфична стойка, при която раменете са придърпани напред.
За да се възстанови мускулният баланс, трябва да се разтягат вътрешните ротатори на горния крайник и задната част на бедрото (ishiocrurales), а да се укрепват външните ротатори и мускулите на раменния пояс (делтовиден - deltoideus, трапецовиден – trapezius, и ромбовиден - romboidei).
Изправителни упражнения за коригиране на мускулни дисбаланси
![]() |
1. Външни ротатори на горния крайник. Гирата се повдига с въртене на мишницата, само предмишницата се премества. |
![]() |
2. Външни ротатори на горния крайник. Разтягане на пружини пред гърдите с прибрани лакти, движат се предмишниците. |
![]() |
3. Раменен пояс. Ръцете се държат хоризонтално и дърпат ластика. |
![]() |
4. Разгъвачи на пръстите. Пръстите разтягат ластика навън, масата е само за опора. |
![]() |
5. Гръбна мускулатура. | ![]() |
6. Делтовиден мускул средна част. |
![]() |
7. Раменен пояс. |
![]() |
8. Раменен пояс. |
Могат да се използват следните методи: 1)10-12 повторения, 3-4 серии, 1 мин. почивка между сериите или 2) позициите да се задържат статично към 40 секунди (за целта трябва да се нагоди подходяща интензвност).
Автор: Михаил Михайлов
Снимки: Николай Петков
Към предишния материал - ТАЙНИТЕ НА ТРЕНИРОВКАТА - Част 3: Не пренебрегвайте загряването
Към следващия материал - ТАЙНИТЕ НА ТРЕНИРОВКАТА - Част 5: Тренировка за сила в катеренето
Към тълковния терминологичен речник



























Добави коментар