2502.2004
Речник на някои термини от поредицата ТАЙНИТЕ НА ТРЕНИРОВКАТА.
1. Морфо-функционални промени - адаптационни изменения в структурата и функциите на организма, които се изразяват в повишена мощност, капацитет, икономист и съответно в повишена работоспособност.
2. Deep water solo - Солово катерене над дълбока вода. Вместо въжето, осигуровката е водата под тура. Този вид катерене съчетава в себе си елементи от спортното, традиционното и боулдър катеренето.
3. Ектоморфен тип тяло - строен, слаб, с удължени крайници. Съществуват още мезоморфен (атлетичен, едър и силен с добре развита мускулатура), ендоморфен (закръглен, преобладава мастната тъкан, къси крайници). Тези три компонента са в различно съотношение при различните хора.
4. Персентил - статистически термин, персентилите делят всички единици на наблюдението на 100 равни части.
5. Кардио-респираторна издръжливост - обща (аеробна издръжливост), възможност да се изпълнява продължително време физическа дейност, натоварваща основните функционални системи (сърдечно-съдова и дихателна).
6. Вариативна двигателна дейност - променлива, с вероятностен характер, изисква вариране на техниката (най-вече нейните детайли) за справяне с променящата се среда, например катерене on sight.
7. Анаеробно енергоосигуряване - енергията при натоварване се доставя без кислород (аеробно с кислород). При интензивни и кратки натоварвания режимът на работа е анаеробен. При натоварвания над 2 мин. преобладава аеробният метаболизъм. Трябва да се допълни, че метаболизмът никога не е изцяло аеробен или анаеробен. По анаеробен път се отделя много повече енергия за единица време, докато по аеробен по-малко, но е по икономичен и може да осигурява енергия продължително (1молекула глюкоза, разградена анаеробно дава 2 молекула АТФ, а разградена аеробно - 38).
8. VO2 - кислородна консумация (консумираният кислород от мускулите и сърцето).
9. VO2 max - максимална кислородна консумация, достигната при прогресивно покачваща се интензивност на натоварването до изтощение.
10. Лактат - млечна киселина, образува се при анаеробното разграждане на глюкозата. Натрупването на лактат увеличава киселинността на кръвта и лимитира работоспособността. Прието е, че при лактатна концентрация 4 mmol/l се намира анаеробният праг.
11. Катерачен ергометър - специално съоръжение за катерене, подобно на лента за бягане, за измерване на специфичната работоспособност.
12. Дистални фаланги - най-отдалечените от горния крайник фаланги.
13. Проксимални фаланги - най-близките до горния крайник сегменти на пръстите.
14. АнП - анаеробен праг - границата, при която продукцията на лактат надвишава неговата елиминация, метаболизмът става предимно анаеробен и рязко настъпва умората. АнП може да се изрази в пулсова честота.
15. Тредбан - пътека за бягане.
16. Плацебо - таблетка, която не съдържа лекарство, но на външен вид по-нищо не се отличава. Използва се често в научните изследвания за доказване на ефекта от различни медикаменти.
17. Бета блокери - лекарства, които се прилагат на пациенти с сърдечни заболявания, подтискат симпатиковия дял на нервната система и забавят сърдечната дейност, намаляват кръвното налягане, понижават нуждата на сърцето от кислород;
В случая изследователите използват бета-блокер, за да изолират стрес фактора при катерене.
18. Адреналин - стрес хормон на надбъбречните жлези с широк спектър на действие, увеличава силата и честотата на сърдечните съкращения, мобилизира освобождаването на гликогена от черния дроб като така повишава нивото на кръвната захар, възбужда нервната система и др.
19. Изометрични контракции - мускулни съкращения, при които усилието е статично - мускулът е напрегнат без да променя дължината си.
20. Коефициент на корелация - статистически показател за изследване на силата на връзката, зависимостта между две променливи. Неговите стойности могат да бъдат от -1 до +1. Колкото коефициента е по-близо до -1 или +1, толкова по силна е зависимостта.
21. Митохондрии – клетъчни органели в клетките, където се синтезира АТФ – макроергична молекула, осигуряваща енергия за различни биохимични процеси в организма, както и за мускулното съкращение.
22. Миоглобин – белтък в клетките, който приема кислорода, транспортиран от хемоглобина.
23. Гликоген – запаси от въглехидрати в организма под формата зрънца, синтезирани от глюкозата. Има чернодробен и мускулен гликоген.
24. Съкратителни белтъци – белтъците актин и миозин (мускулни нишки, миофиламенти), които се намират в мускулните клетки (миофибри) и извършват съкращаването на мускулното влакно чрез надлъжно придвижване на актиновите нишки между миозиновите, вследствие на нервен импулс.
25. Хипертрофия – от hyper (гр.) и trophe (гр.) – усилено хранене, нарастване на мускулните влакна.
26. Увеличената ензимна активност, увеличеното количество на ензимите, е предпоставка за по-бързото протичане на биохимичните процеси.
27. Анаеробно-лактатен режим – при натоварване в рамките на 20 секунди – 2 минути енергията се осигурява от анаеробното разграждане на глюкозата, вследствие на което се натрупва лактат (млечна киселина).
28. Физиологичен напречник – сборът от напречните сечения на отделните мускулни влакна на даден мускул.
29. Глави на миозиновите молекули – задебеления с шийки, разположени спираловидно по дължината на молекулата, които се опират в актина и могат да променят наклона си, като по този начин се получава загребващо движение и скъсяване на саркомера (най малката структурна единица на мускулната клетка, която е съставена от множество саркомери).
30. Хипертрофия - от hyper (гр.) и trophe (гр.) – усилено хранене, нарастване на мускулните влакна. Има два вида мускулна хипертрофия (по Зациорский) – саркоплазмена (нараства съдържанието на клетката, без да се увеличава миофиламентната плътност и съответно силата) и миофибрилна (нарастване на броя на миофибрилите, съпроводено с повишаване на силата).
31. Типове мускулни влакна – Бавни, тип І (много добре кръвоснабдени, богати на митохондрии и миоглобин, ниска контрактилна скорост, енергията в тях се разгражда по аеробен път, специализирани за продължителни натоварвания. Бързи, тип ІІ а (по-слабо кръвоснабдени, висока скорост на съкращение, способни за работа както в анаеробен, така и в аеробен режим), бързи тип ІІ b (бързо уморяеми, с по-голям диаметър, специализирани за силови и скоростни натоварвания).
32. КФ – креатин фосфат – макроергична молекула, която при анаеробно-алактатни натоварвания (най-много до 20 s) отдава едната си фосфатна група за ресинтеза на АТФ.
33. Агонисти – мускули, които извършват определено движение.
34. Антагонисти – противоположно работещите на агонистите мускули, които спират движението и предпазват ставите от деформации.
35. Рекрутиране на мускулни влакна – процес, при който се включват нови, до момента не участващи влакна. При съпротивление под 25% от максималния силов капацитет функционират само бавните двигателни единици. Над този праг се включват последователно бързите влакна, първо предимно от тип ІІ а, и после от тип ІІ b. Над 80% от максималната интензивност отделните двигателни единици започват да се съкращават в синхрон.
36. Двигателна единица – брой мускулни влакна, активирани от един мотоневрон.
37. Модул – относително самостоятелна част от тренировката, включва няколко последователни серии.
38. АТФ (аденозин трифосфат) - вещество, което съхранява и пренася химичната енергия в клетките, основен енергоносител в клетките.
Михаил Михайлов
1. Морфо-функционални промени - адаптационни изменения в структурата и функциите на организма, които се изразяват в повишена мощност, капацитет, икономист и съответно в повишена работоспособност.
2. Deep water solo - Солово катерене над дълбока вода. Вместо въжето, осигуровката е водата под тура. Този вид катерене съчетава в себе си елементи от спортното, традиционното и боулдър катеренето.
3. Ектоморфен тип тяло - строен, слаб, с удължени крайници. Съществуват още мезоморфен (атлетичен, едър и силен с добре развита мускулатура), ендоморфен (закръглен, преобладава мастната тъкан, къси крайници). Тези три компонента са в различно съотношение при различните хора.
4. Персентил - статистически термин, персентилите делят всички единици на наблюдението на 100 равни части.
5. Кардио-респираторна издръжливост - обща (аеробна издръжливост), възможност да се изпълнява продължително време физическа дейност, натоварваща основните функционални системи (сърдечно-съдова и дихателна).
6. Вариативна двигателна дейност - променлива, с вероятностен характер, изисква вариране на техниката (най-вече нейните детайли) за справяне с променящата се среда, например катерене on sight.
7. Анаеробно енергоосигуряване - енергията при натоварване се доставя без кислород (аеробно с кислород). При интензивни и кратки натоварвания режимът на работа е анаеробен. При натоварвания над 2 мин. преобладава аеробният метаболизъм. Трябва да се допълни, че метаболизмът никога не е изцяло аеробен или анаеробен. По анаеробен път се отделя много повече енергия за единица време, докато по аеробен по-малко, но е по икономичен и може да осигурява енергия продължително (1молекула глюкоза, разградена анаеробно дава 2 молекула АТФ, а разградена аеробно - 38).
8. VO2 - кислородна консумация (консумираният кислород от мускулите и сърцето).
9. VO2 max - максимална кислородна консумация, достигната при прогресивно покачваща се интензивност на натоварването до изтощение.
10. Лактат - млечна киселина, образува се при анаеробното разграждане на глюкозата. Натрупването на лактат увеличава киселинността на кръвта и лимитира работоспособността. Прието е, че при лактатна концентрация 4 mmol/l се намира анаеробният праг.
11. Катерачен ергометър - специално съоръжение за катерене, подобно на лента за бягане, за измерване на специфичната работоспособност.
12. Дистални фаланги - най-отдалечените от горния крайник фаланги.
13. Проксимални фаланги - най-близките до горния крайник сегменти на пръстите.
14. АнП - анаеробен праг - границата, при която продукцията на лактат надвишава неговата елиминация, метаболизмът става предимно анаеробен и рязко настъпва умората. АнП може да се изрази в пулсова честота.
15. Тредбан - пътека за бягане.
16. Плацебо - таблетка, която не съдържа лекарство, но на външен вид по-нищо не се отличава. Използва се често в научните изследвания за доказване на ефекта от различни медикаменти.
17. Бета блокери - лекарства, които се прилагат на пациенти с сърдечни заболявания, подтискат симпатиковия дял на нервната система и забавят сърдечната дейност, намаляват кръвното налягане, понижават нуждата на сърцето от кислород;
В случая изследователите използват бета-блокер, за да изолират стрес фактора при катерене.
18. Адреналин - стрес хормон на надбъбречните жлези с широк спектър на действие, увеличава силата и честотата на сърдечните съкращения, мобилизира освобождаването на гликогена от черния дроб като така повишава нивото на кръвната захар, възбужда нервната система и др.
19. Изометрични контракции - мускулни съкращения, при които усилието е статично - мускулът е напрегнат без да променя дължината си.
20. Коефициент на корелация - статистически показател за изследване на силата на връзката, зависимостта между две променливи. Неговите стойности могат да бъдат от -1 до +1. Колкото коефициента е по-близо до -1 или +1, толкова по силна е зависимостта.
21. Митохондрии – клетъчни органели в клетките, където се синтезира АТФ – макроергична молекула, осигуряваща енергия за различни биохимични процеси в организма, както и за мускулното съкращение.
22. Миоглобин – белтък в клетките, който приема кислорода, транспортиран от хемоглобина.
23. Гликоген – запаси от въглехидрати в организма под формата зрънца, синтезирани от глюкозата. Има чернодробен и мускулен гликоген.
24. Съкратителни белтъци – белтъците актин и миозин (мускулни нишки, миофиламенти), които се намират в мускулните клетки (миофибри) и извършват съкращаването на мускулното влакно чрез надлъжно придвижване на актиновите нишки между миозиновите, вследствие на нервен импулс.
25. Хипертрофия – от hyper (гр.) и trophe (гр.) – усилено хранене, нарастване на мускулните влакна.
26. Увеличената ензимна активност, увеличеното количество на ензимите, е предпоставка за по-бързото протичане на биохимичните процеси.
27. Анаеробно-лактатен режим – при натоварване в рамките на 20 секунди – 2 минути енергията се осигурява от анаеробното разграждане на глюкозата, вследствие на което се натрупва лактат (млечна киселина).
28. Физиологичен напречник – сборът от напречните сечения на отделните мускулни влакна на даден мускул.
29. Глави на миозиновите молекули – задебеления с шийки, разположени спираловидно по дължината на молекулата, които се опират в актина и могат да променят наклона си, като по този начин се получава загребващо движение и скъсяване на саркомера (най малката структурна единица на мускулната клетка, която е съставена от множество саркомери).
30. Хипертрофия - от hyper (гр.) и trophe (гр.) – усилено хранене, нарастване на мускулните влакна. Има два вида мускулна хипертрофия (по Зациорский) – саркоплазмена (нараства съдържанието на клетката, без да се увеличава миофиламентната плътност и съответно силата) и миофибрилна (нарастване на броя на миофибрилите, съпроводено с повишаване на силата).
31. Типове мускулни влакна – Бавни, тип І (много добре кръвоснабдени, богати на митохондрии и миоглобин, ниска контрактилна скорост, енергията в тях се разгражда по аеробен път, специализирани за продължителни натоварвания. Бързи, тип ІІ а (по-слабо кръвоснабдени, висока скорост на съкращение, способни за работа както в анаеробен, така и в аеробен режим), бързи тип ІІ b (бързо уморяеми, с по-голям диаметър, специализирани за силови и скоростни натоварвания).
32. КФ – креатин фосфат – макроергична молекула, която при анаеробно-алактатни натоварвания (най-много до 20 s) отдава едната си фосфатна група за ресинтеза на АТФ.
33. Агонисти – мускули, които извършват определено движение.
34. Антагонисти – противоположно работещите на агонистите мускули, които спират движението и предпазват ставите от деформации.
35. Рекрутиране на мускулни влакна – процес, при който се включват нови, до момента не участващи влакна. При съпротивление под 25% от максималния силов капацитет функционират само бавните двигателни единици. Над този праг се включват последователно бързите влакна, първо предимно от тип ІІ а, и после от тип ІІ b. Над 80% от максималната интензивност отделните двигателни единици започват да се съкращават в синхрон.
36. Двигателна единица – брой мускулни влакна, активирани от един мотоневрон.
37. Модул – относително самостоятелна част от тренировката, включва няколко последователни серии.
38. АТФ (аденозин трифосфат) - вещество, което съхранява и пренася химичната енергия в клетките, основен енергоносител в клетките.
Михаил Михайлов
Добави коментар