"АЛПИЙСКИ ОБЕКТИ В БЪЛГАРИЯ", 1986 Г.

Този изключително красив обект за алпинизъм се намира в Средна Стара планина, непосредствено под югоизточните склонове на вр. Ботев. Представлява огромен скален пояс със заоблени и изгладени от водата отвесни скали, пресечени от ясно изразени тревни тераси. Височината на масива в различните му части варира от 100 до 200 м.

Водопадът Пръскалото разделя Райския масив на източен и западен. Западната част е разположена вляво от Пръскалото. Характерна е с редуването на отвесни скални прагове и разположени една над друга тревни тераси. Източната част е по-отвесна и монолитна и има ясно изразен плочест характер. Скалите на Райския масив са изградени от гнаиси и гранити, а основната скална маса — от дебелослойни диабази и филити, напластени върху варовикови утайки. Повърхността им в повечето случаи е изветряла и затова е ронлива. Това създава опасност от откъртване на хватки и стъпки от катерещите алпинисти. От друга страна, цепките са плитки, заляти, което ограничава възможностите за забиване на здрави и сигурни клинове.

Първите опити за изкачването на стените около х. Рай са от 1949 г., когато Цанко Бангиев, Иван Стайков и Благой Христов правят опит за изкачване на източната част на масива, но падащ камък им прекъсва въжето и това осуетява изкачването. През 1952 г. отново Цанко Бангиев и Андрей Тодоров решават да изкачат масива, намиращ се вдясно от Пръскалото. Преминават около 100 м, като достигат голямата «вежда» — скален надвес, но 10-метрова плоча спира изкачването на двамата алпинисти. През 1957 г. пловдивските алпинисти Георги Щерев, Стойчо Стойчев, Пенко Костов, Георги Имов и Илия Халимбаков осъществяват изкачване в западната част на масива, като наричат преминатия маршрут «Комсомол».

Източник на информацията: Венелин Петров, Емануил Деянов, "Алпийски обекти в България", 1986 г.

"АЛПИЙСКИТЕ СТЕНИ В БЪЛГАРИЯ", 1956

Южните склонове на връх Ботев са силно наклонени и на места – пресечи от отвесни скали. Под самият връх са Рая и Джендема. Това са два огромни лабиринта от скали и пропасти, в които бучат отвесно падащите води на балканските потоци. Те образуват красиви водопади, наричани в този край Пръскала. Джендемът е на-труднодостъпната пропаст в Калоферската планина. Тя е заградена от стръмните, на места отвесни югозападни склонове на връх Малък Купен и североизточните склонове на връх Чафадарица., наричан Чамлъкът. Между тях с оглушителен шум тече реката на Калоферското пръскал, наизток от връх Хайдут. Местното население нарича тази пропаст Елидере (50 рекички). Едновременно с това местните хора и особено овчарите са й дали и друго име – Джендема (Ада на турски, защото човек, попаднал в нея, може да излезе много трудно). Това име е придобило популярност и в планинарските среди. “В Джендема – пише Цанко Бангиев – се чува страшно тътнене, оглушително бучене и голям трясък от многобройните планински потоци, които се стичат в пропастта от околните високи и много стръмни склонове.”

Рая е над Джендема и е негова пълна противоположност. Най-важната му част е Райското пръскало – най-красивият и най-величественият водопад в България. Образува се от водите на Калоферската река, която води началото си от вения снежник южно под връх Ботев. Водите се спускат по южния склон на Ботев и като стигнат до Райските скали предприемат 130-метров скок. Под Пръскалото пенливите води на Калоферската река преминават край голямата пещера Хан Маара и като че ли се губят в бездните на Джендема. Между Рая и Джендема, на единствената малка полянка в щжните склонове на връх Ботев, е разположена хижа “Рай” (1600 м). Южните склонове на връх Ботев са пресечени от отвесни стени, които образуват скалист пояс, опасващ южната страна на върха от 1700 до около 2100 м. На запад скалният пояс преминава в силно наклонените тревисти склонове на върха, на места пресичани от отвесни скални пасажи. Източната частна скалния пояс (над хижа “Рай”) е най-монолитна, отвесна и с най-високи стени. Те завиват към източните склонове на върха, постепенно стават по-ниски и от Сухото пръскало се губят в силно наклонените тревисто-скални склонове към Малкия Юмрук. Скалният пояс, който пресича южния склон на връх Ботев, е от тъмна гранитна скала и гнайси (слоести гранитогнайси). Гнайсовите материали са с едри фелдшпатови зърна. Под тези пластове се появяват варовици. Скалният материал, от който е образуван този пояс е силно изветрял и на места ронлив. Преобладават монолитните плочи. Липсват пукнатини.

Райските скали се разделят Пръскалото на западна и източна част. В западната преобладават издигащи се една над друга отвесни стени, пресечени от тревни пасажи и площадки. Между тях върви т. нар. Тарзанова пътека, която свързва хижа “Рай” с метеорологичната станция на връх Ботев (прокарана е през 1941 г. и носи името на претърпелия нещастие по нея метеорологичен наблюдател и планинар Тодор Божков – Тарзан). Скалните пасажи в западната част на Райските скали са удобни за изкачвания както през лятото, така и през зимата. От това място достъпът до връх Ботев е само чрез използване на алпийска техника.

Източната част на Райските скали се издига в отвесни стени, които вдясно, непосредствено до самото Пръскало, са високи до 150-200 метра. Имат плочест характер и са силно изветрели. Първите турове тук са прокарани от високопланинският наблюдател и алпинист Благой Христов и се наричат Лява и Дясна Благова пътека. Започват вдясно от Пръскалото, където скалите образуват сйалист купол, силно издаден над хижа “Рай”. От основата на стената се разделят. Лявата излиза между двата скалисти купола, с които завършва стената вляво, непосредствено до Пръскалото. Дясната извежда на скалистия купол, който се издига над хижата. Най-високата част на тези скали е вдясно от водопада. Между него и Лявата Благова пътека се образува отвесна 200-метрова стена, която завършва със скалист купол. Отвесите имат плочест характер и се отличават с липса на пукнатини и цепки. По тях са прокарани едни от най-хубавите турове по Райските скали (1949 и 1951 г., Цанко Бангиев, Благой Христов, Андрей Тодоров).

Източник на информацията: Цанко Бангиев, "Алпийските стени в България", 1956