Вид катерене: * алпийсколеденотраверсскитурпреход
Разстояние от София: 199 км
Категории: 3a ÷ 6a (3a, 3b, 3c, 4a, 4b, 4c, 5a, 5a+, 5b, 5c, 5c+, 6a)
Северния джендем - общ изглед от х. Плевен Сн. Н.Петков
Средна Стара планина - Централен балкан - общ вид от север Сн. Вл. Владов
Райските скали - общ изглед Сн. Л. Хлебарова
Разстояние от София: 199 км
Категории: 3a ÷ 6a (3a, 3b, 3c, 4a, 4b, 4c, 5a, 5a+, 5b, 5c, 5c+, 6a)
Стара планина е младонагъната планина. Тя се е обособила по времето на терциера и е част от Алпо-Хималайската планинска система. Тя е най-дългата планина в България. Започва от река Тимок на запад и достига Черно море на изток. В географско отношение планината се разделя на три части: Западна, Средна и Източна.
С алпийски характер и компактен вид се отличава Средна Стара планина. Тя започва от Златишкия проход на запад и се простира до прохода Вратник на изток. Обхваща всичките 12 двехилядни върхове на планината. Най-високият връх на планината е Ботев (преди Юмрукчал).
Най-добри възможности за алпинизъм в Средна Стара планина предлагат Райския масив и Северния Джендем.
Северния джендем - общ изглед от х. Плевен Сн. Н.Петков Средна Стара планина - Централен балкан - общ вид от север Сн. Вл. Владов Райските скали - общ изглед Сн. Л. ХлебароваСкалният състав на планината е разнообразен. Преобладават мезозойските пластове. На места те са смесени със стари вулканични скали, кристалинни шисти, гнаиси и др., които са се образували в резултат на хоризонтално разместване на пластовете. Това е причина в най-високите части на планината да се срещат гранити и кристалинни шисти.
Учените приемат, че за разлика от Рила и Пирин Стара планина не е била заледявана. Най-старото име на Стара планина е Аемон. По-късно е наречена Хемус, което означава заснежена планина. Славяните наричат планината Матерни гори (матор — стара голяма). По време на османското иго популярност получава името Балкан (планина). След Освобождението на България (1878 г.) се утвърждава името Стара планина.
Опознаването на алпийските обекти в Стара планина от българските алпинисти започва след Втората световна война. Изключение правят Лакатнишките скали. Тяхното разработване започва през 1931 г., когато з. м. с. Александър Белковски, Георги Стоименов и Никола Чипев извършват първото изкачване по Дворците.