За да се ориентирате за началото на маршрута – вдясно от червената скала има широк кулоар, а след него ребро. Вдясно от това ребро се вижда стръмен кулоар, който завършва с отвесна обледенена стеничка и над нея таван. Маршрутът тръгва точно там където кулоарът се разцепва от реброто – надясно към таванчето, а наляво към големия кулоар. Началото е по туфен склон, наляво от характерно дърво, което е точно под стената. На снимката маршрутът е под номер 01. След края на гората, т.е последните дървета най-вдясно на снимката се движите право нагоре докато стигнете почти до скалите. Там се вижда една линия от борове наляво.Точно където склонът е най-стръмен. Ходи се над тази линия докато се достигне най-левия бор. Той е доста голям и там може да сложите котките и да се обвържете. Турът "Побелях и остарявам" тръгва по кулоара, точно до скалите, преди реброто да продължи надолу по склона.

1-во въже. туфи – 60/70°, 20м, излиза се в кулоара и се тръгва нагоре и надясно към характерния таван. От тук може да се продължи по интересно винкелче обрасло с туфи, по което една седмица преди това бяха преминали Сегмента и Страхо Гешев. Ние продължихме по плочите на 15м от винкела. 40/45 м

2-ро въже. Отвесни плочи покрити с туфи ( не полегналите плочи още по-близо до стеничката с таванчето). – V/V+ кат. Минимални възможности за осигуровка. После се излиза на ръба, но не се продължава надясно по него, а се прекосява малко улейче по посока на една разцепена надвесена скала. Тази последната може да се избегне отдясно по туфени пасажи. Ние минахме през скаличката V+/VI- кат, осигуровка може да се сложи само на нея – нагоре се продължава по плочи обрасли чат-пат от туфи. Достига се централното ребро, ако се гледа отдолу първото вдясно от червената скала.По него след около 10м. се достига скала, удобна за организиране на площадка.На нея има оставен от нас клин. Вдясно и нагоре се вижда малка каминка. 50м

3-то въже. Тръгва се по кулоарчето вдясно на площадката към каминката и по лявата и страна (скала и туфи) се излиза отново на реброто. От тук се слиза с лек траверс в големия кулоар. Има възможност да се прехвърли човек много наляво и да изкатери интересни плочи с туфи или пък труден винкел. Ние продължихме нагоре по кулоара, по пасажи от туфи, отвесни скални прагчета и натекъл лед. Площадката е в основата на малко винкелче, образъвано от скалички вдясно и ледена стеничка в ляво.На нея сме оставили един клин. 55м

4-то въже. Тръгнахме по леда вляво по посока на малка чучка, която се е забила в небето. Към нея се минава през обледенени туфи и натекъл лед – осигуровката е на ледени клинове и джаджи. В един момент се минава вдясно от чучката по отвесен леден праг. След него по полегнали туфи се излиза в основата на финалното снежно поле. Движи се 15м по него, като е за препоръчване да се ходи по наляво, където човек е по встрани от лавината. Площадката се организира на характерно скално връхче, където има няколко хоризонтални цепки, много удобни за френдове. 50м

5-то въже. Покрай скалното връхче се ходи силно надясно, за да се излезе на реброто и по него се достига гребенът и предвърховият склон, обрасъл с туфи. Оттук човек може да достигне върха, без да се необходимо обвързване. Разбира се склонът си е стръмен и подхлъзването е възможно. 65м.

Забележки: Подходът и слизането при по-тежки условия са опасни, а може да бъдат и лавиноопасни. Маршрутът наподобява тези в Северния Джендем и определено е само за зимно катерене.

{UP}

{UP}

PA: 21.01.2006 г., Филип Жазмати и Иван Ненков

http://www.mlad-dihatel.com/news.php?idnoticia=69