Източната стена на връх Кабул се намира в дъното на Скакавишката долина – дясната и част при подход от х. Скакавица.

Източната стена на Кабул е дъгообразна и в лявата си част има съвсем леко югоизточно изложение. Височината на скалната част е между 150 и 250 м, а ширината в основата ок. 500 м. От двете и страни се спускат два лавиноопасни улея. Стената е прорязана от вертикални кулоари, между които има внушителни ребра и игли. Маршрутите свършват на заобленият гръб под върха, до който остава ок. 250 м денивелация.

От х. Скакавица се тръгва на юг – нагоре по долината по единствената пътека, еднаква и за Големия водопад и Капака на кофчега. Минава се през голямата поляна (отклонението за Висулките – 6-7 мин), и след кратко стръмно изкачване се достига краят на гората, в началото на циркуса – при голям камък (15 мин). Вижда се Бастиона на Източната стена – оранжево оцветена скала в горната си част. От тук за Източната стена на вр. Кабул се върви между дърветата по склона надясно, в самия край на гората. Следи се за началото на стената, и на нейното ниво се траверсира наляво към началото на туровете. При това се пресича кулоара, който се спуска отдясно на стената – възможно лавиноопасен, да се изчаква и прецени ситуацията.

От края на туровете обикновено не се ходи до върха, до който има ок. 250 м денивелация. Трябва да се предвидят ок. 1-2 ч светло време за връщането. Трудна ориентация при липса на видимост. От края на стената се тръгва надясно (на север), при лавинна опасност НАД нивото на улеите. Подминават се скалисти ребра с лавинни улеи между тях, по които НЕ се слиза. Слизането става по реброто, което се вижда и от прозорците на х. Скакавица и се пада вляво от Висулките. От горе погледното реброто се познава по това, че отдясно то изглежда стръмно и скалисто, но левият му склон е полегат и навлиза в лавинния улей, разположен между Висулките и хижата. Началото на реброто е заравнено. надолу се откатерват лесно 6-7 метра с лице към склона, след което се слиза с лице към долината (т.е. не е опасно и трудно). Избира се пътя, има къси снежни улейчета, но винаги може да се подбере безопасен път. Стига се до заравнение, което се пада точно над Висулките. Продължава се с тенденция надясно – с цел да се избегне рапел. Такъв се прави все пак ако се наложи (ок.15-30 м). През стръмната част на гората се достига пътеката при поляната под Висулките. Остават 5 мин до хижата.