БЪЛГАРО-ПОЛСКА ЕКСПЕДИЦИЯ НА К-2 (8611 М) ПРЕЗ 2005 г.
През 2005 г. (15 юни-15 август) ще се проведе българо-полска експедиция (записана в регистририте на пакистанското Министерство на туризма като “K2 Team Expedition 2005”) на втория по височина връх в света – К-2 (8611 м). Той е разположен в планината Каракорум, на границата между Пакистан (Кашмир) и Китай (Синдзяно-Уйгурския автономен окръг). Спечелил си е славата на най-красив и най-труден в света. Към него няма “лесни пътища”. За сравнение – към настоящия момент най-високият връх в света Еверест (8848 м) е изкачван от над 2000 души. На К-2 са били шест пъти по-малко алпинисти – около 300.Единственото нещо, за което става дума в катеренето, е приключението.
Андерл Хекмайр, автор на първото изкачване по Северната стена на Айгер през 1938 г.Вървях, защото склонът се издигаше все по-високо, сякаш без край. Еверест или Матерхорн – това нямаше никакво значение за мене. Вървях нагоре, защото още не бях стигнал до върха.
Райнхолд МеснерМисля, че е лесно да се стигне до някой от полюсите, да зе изкачи един връх, после друг. По-мъчно е да се разбере “Защо?”, “Заради какво?” Има само път, по който трябва да се върви. И няма смисъл да се пита “Защо?” Трябва да се задават въпросите “Какво следва по-нататък? Каква е следващата цел?”
Марек Камински, първият човек, стигнал до Северния и Южния полюс в рамките на една календарна година (1998)
 | K2 от базовия лагер на Броуд Пик |
Трудният достъп до подножието му (след едноседмично придвижване по ледника Балторо), огромното натрупване на технически препятствия по склоновете му го превръщат във връх за избраници и изключително привлекателна алпийска цел, а изкачването му – в престижен спортен успех със стойността на медал от олимпийски игри. След миналогодишното безкислородно изкачване на Еверест това е логичната следваща стъпка в реализацията на едно изключително поколение млади български алпинисти и в развитието на българския алпинизъм, чиито представители са били на десет осемхилядника, но нито веднъж на К-2. Дори не е предприеман опит за стигане до връхната му точка. Само през 1988 г. Петър Берон и Тодор Григоров предприемат разузнаване до северното му подножие.
Поканата от полска страна за съместна експедиция сама по себе си е признание за качествата на българите, защото полските алпинисти са световна сила. Очертаващият се състав представлява рядко срещано съчетание на младост и опит. От българска страна организатор е Спортният клуб “Вертикален свят”. Участници са:
- Дойчин Боянов (председател на клуба), чието стигане без кислород на Еверест (8848 м) през 2004 г. му отреди място в световния алпийски елит,
- Иван Темелков – един от най-добре подготвените участници в миналогодишната национална експедиция на Еверест, стигнал без кислород по северните му склонове до 8500 м,
- Боян П. Петров – поставяйки под контрол заболяването си от диабет, един от най-активните и най-изявените български алпинисти през последните години, през 2004 г. стъпил на най-високите върхове в Европа, Северна и Южна Америка – Елбрус, Маккинли и Аконкагуа,
- Д-р Любомир Младенов – една от надеждите на българската експедиционна медицина, през 2004 г. изкачил най-високия връх в Кавказ – Елбрус.
 Дойчин Боянов |  Боян Петров |  Иван Темелков |
От Полша ще участват:
- Анна Червинска (ръководител на експедицията) – една от най-силните хималаистки в света, с изкачвания на седем осемхилядника: Еверест, Броуд пик, Нанга Парбат, Лхотце, Чо Ойю, Гашербрум-2 и Шиша Пангма,
- Лешек Чихи – автор на първото зимно изкачване на Еверест, стъпил на Гашербрум-2, Ялунг Канг (Западна Кангчендзьонга), първият поляк, изкачил най-високите върхове на седемте континента и събрал престижната колекция “Seven Summits”,
- Дариуш Залуски – един от най-големите съвременни реализатори на планинарски филми, носител на многобройни награди от международни фестивали и конкурси, изкачил Лхотце, Чо Ойю и Гашербрум-2.
Опитът за достигане до К-2 ще бъде направен от юг, от територията на Пакистан, по класическия маршрут.
Цялостното обслужване на експедицията в Пакистан се поема от Агенцията “Хунза Гайдс”.
Главните спортно-технически цели на експедицията са:
- първо българско изкачване на К-2, смятан за най-красивия и най-трудния между осемхилядниците,
- стигане до върха без употреба на кислород.
Други цели на експедицията:
- Изследване върху сърдечната дейност на участниците, като показател за степента на аклиматизация в алпинизма (Дойчин Боянов),
- Проучване на фауната по време на трекинга към базовия лагер и изследване на височинното разпространение на животните в масива на К-2 (Боян Петров).
На 5 юни българските участници ще заминат от София за Истанбул с автобус. Оттам със самолет на авиолинии “Gulf Air” ще летят до Исламабад, където на 7 юни е срещата с полските им колеги.
Начинанието се реализира с подкрепата на:
Движение за национално възраждане “Оборище”,
Тошо Пейков – председател на Движението,
НДСВ,
"Terra Optic",
“Eli Lilly” (САЩ), the major American pharmaceutical manufacturer,
“Maritza East Power Company”,
“Actavis AD”, the largest pharmaceutical company in Bulgaria,
Националната спортна академия “Васил Левски”.
Медийни партньори:
Българското национално радио,
Спортен всекидневник “Седем дни спорт”,
Националната телевизия bTV,
Националното “Дарик Радио”,
Вестник “Сливенско дело”,
Сайтът www.climbingguidebg.com.
Благодарности:
Тошо Пейков, Живко Живков, Елисавета Първанова, Методи Савов, Николай Петков, проф. д-р Лъчезар Димитров, доц. д-р Димитър Бърдарев, Иво Златинов (САЩ), Даниела Райчева, Илиана Георгиева, Анна Кошничарова, Радослава Ганозова, Симеон Алексов, д-р Александър Багдатов, магазин “Стената”, фирма "Биомагия" ООД.
Контакт:
Дойчин Боянов – 0887-474188, vertical_world_bg@yahoo.com,
Боян П. Петров – 0889-144949, boyanpp@netbg.com,
Петър Атанасов – говорител на експедицията, 02-8407475, 0888-858714, e-mails: peteratt@abv.bg, peteratt@europe.com
 | K2 от лагер3, 7100 м, на Броуд Пик |
К-2 – ИСТОРИЯ
Началото
Произходът на името К-2 е по-прозаичен, отколкото може да изглежда. Когато в средата на XIX век английските топографи започват да определят височините на върховете в Каракорум, ги обозначават със съкратени номера според последователността на измерванията – К-1 (от Каракорум-1), К-2 (от Каракорум-2), К-3 (от Каракорум-3) и т. н. К-2 е нанесен върху измервателната мрежа от капитан Т. Дж. Монтгомъри (T. G. Montgomerie) през 1856 г. Първата обзорна карта на разглеждания район дължим на капитан Х. Х. Годуин-Ъстин (Henry Haversham Godwin-Austen). Той първи стига до подножието, движейки се по ледника Балторо. Проверката на резултатите от измерванията показват височина 28 250 фута или 8611 м, които нареждат К-2 на второ място в света след Еверест.Планините са извън доброто и злото.
Йохан Волфганг фон Гьоте
Към целият подробен материал за историята на изкачването на K-2
К-2 – МАРШРУТИТЕ
Пакистанската страна
1. Северозападния гребен, Пиер Бежен- Кристоф Профи (Pierre Beghin, Cristophe Profit), 1991 г.Мисля, че човек има толкова сили, колкото желание има за това.
Ерар Лоретан, третият човек в света, стъпил на всички осемхилядници
Не си победен, докато сам не признаеш това.
Хю Хър
В живота е така – когато човек жадува нещо и го очаква дълго, си въобразява, че щом постигне целта си, целият свят ще се преобърне с краката нагоре. Когато накрая този момент идва, се оказва, че нищо не се е променило, че всичко си е постарому, а радостта на свой ред не е чак толкова голяма. Финалът е много по-съществен в мечтите. Едва когато го стигнем, се оказва, че в действеителност много по-важно е да имаш цел и да я преследваш, отколкото да я постигнеш.
Лешек Чихи
2. Западния гребен, Еихо Отани-Назир Ахмад Сабир (Eiho Ohtani, Nazir Ahmad Sabir), 1981 г.
3. Югозападното ребро или Magic Line, Войчиех Вруж, Пшемислав Пясецки (и двамата – Полша), Петер Божик (Чехия), 1986 г.
4. Южната стена (Полският маршрут), Йежи Кукучка-Тадеуш Пьотровски, 1986 г.
5. Югоизточното ребро (Вариант на баските до Реброто Абруци), Хуан Оиарсабал, Хуан Томас, Алберто и Феликс Инюратеги, Енрике де Пабло (Juan Oiarzabal, Juan Tomas, Alberto Inurrategi, Felix Inurrategi, Enrique de Pablo), 1994 г.
6. Реброто Абруци, Лино Лачедели-Ачиле Компаньони (Lino Laccedelli-Achille Compagnoni), 31 юли 1954 г.
7. Североизточният гребен, Луис Райхард-Джеймс Уикуайър (Louis Rejchardt, James Wickwire), един ден след тях – Джон Роскели-Рик Риджуей (John Roscelley, Rick Ridgeway), 1978 г.
Китайската страна
8. Северното било, Наое Сакашита, Юкихиро Янагисава (Naoe Sakashita, Yukihiro Yanagisawa), 1982 г.Стигам до върха. Няма експлозия на щастие – щастието се преживява, когато всичко все още е пред тебе. Когато знаеш, че до целта имаш още няколко стотин, няколко десетки метра. Когато всичко все още предстои. Това е времето за щастие.
Йежи Кукучка, вторият човек в света, стъпил на всичи осемхилядници
9. Северозападната стена, Японски маршрут, Хидеджи Надзука-Хиротака Имамура (Hideji Nazuka, Hirotaka Imamura), 1990 г.
Към целият подробен материал за маршрутите към K-2
Петър Атанасов
1. Седло на Савоя, първо изкачване Л. А. ди Савоя , 1909 г.
2. Северозападен гребен, опита на американците Patterson, Wittaker и Wickwire, до 6600 м, 1975 г.
3. Северозападен гребен, Пиер Бежен и Кристоф Профи, 1991 г.
4. Северозападна стена, Хидеджи Надзука и Хиротака Имамура, 1990 г.
5. Северно било, Наое Сакашита и Юкихиро Янагисава, 1982 г.
6. Североизточен гребен, опита на Guillarmod до 6400 м, 1902 г.; полски опит до 8400 м., 1976 г.
7. Североизточен гребен, Луис Райхард, Джеймс Уикуайър, Джон Роскели и Рик Риджуей, 1978 г.
8. Източна стена, проучвателен опит, 1987 г.
9. Ребро Абруци, пътя на първото изкачване от Лино Лачедели и Ачиле Компаньони, 1954 г.
10. Югоизточно ребро, вариант на баските Оиарсабал, Томас, братя Инюратеги и Пабло, 1994 г.
11. Югоизточна стена, опити на Меснер, 1979 г.; Афанасиев, Сеньор, 1981 г.
12. Югоизточна стена, опит на Бланчард, 1993 г.
13. Югоизточна стена, Йежи Кукучка, Тадеуш Пьотровски, 1986 г.
14. Югозападно ребро (т.н. Magic Line), Войчиех Вруж, Пшемислав Пясецки и Петер Божик, 1986 г.
15. Западен гребен, Еихо Отани и Назир Сабир, 1981 г.
16. Западна стена, опит.
17. Седло Негрото, първо изкачване от юг, френска експедиция, 1979 г.
18. Седло Негрото, първо изкачване от югозапад, полска експедиция, 1982 г.
19. Югозападна стена, опити: Бордман и Таскър, 1978 г.; Бордман, Таскър, Реншау и Скот, 1980 г.
Скица от Ян Киелковски (Jan Kielkowski), "K2 and Northern Baltoro Mustagh", компютърна обработка и пояснения Николай Петков
Добави коментар