1805.2004
Първите опити за системни тренировъчни занимания започват в началото на ХІХ век. Тогава все още тяхното съдържание е примитивно. Смятало се е, че натоварванията една седмица преди състезание са достатъчни. В последствие обаче...
ТРЕНИРОВКА, НАТОВАРВАНЕ, ПРИНЦИПИ
Михаил Михайлов
Първите опити за системни тренировъчни занимания започват в началото на ХІХ век. Тогава все още тяхното съдържание е примитивно. Смятало се е, че натоварванията една седмица преди състезание са достатъчни. В последствие обаче се увеличават знанията за тренировката от опита на състезателите и треньорите. По-късно започват целенасочени научни изследвания в спорта, усъвършенства се тренировъчната методика, натрупват се обширни знания, които е наложително да се систематизират. Така се появява теорията за спортната тренировка като самостоятелна научна дисциплина.
Терминът тренировка произлиза от training (англ.), означава упражнявам, дресирам, обучавам. Значението му има по широк смисъл в спорта.
Тренировката е организиран процес на обучение, възпитание и усъвършенстване на функционалните възможности (в това число: нивото на физическите качества, спортната техника, тактика и психологическата подготовка) на спортиста.
Тренировката като адаптационен процес
Адаптация – процес на приспособяване на организма в резултат от взаимодействието му с околната среда.
Закодираните, наследени и устойчиви придобивки на живите системи представляват генотипна адаптация, настъпила по пътя на естествения подбор (например маскировъчната окраска на козината на животните). Промените, които настъпват в един жизнен цикъл се отнасят към фенотипната (придобита) адаптация.
Тренировката се разглежда като адаптационен процес (фенотипна адаптация), защото вследствие на физическите натоварвания, на които се подлага катерачът, се появяват адаптационни промени. Това са приспособителни реакции на организма, които водят до нарастване на спортното постижение. Адаптацията бива срочна и трайна.
Срочната адаптация възниква по време на самото натоварване като необходимост за справянето с някаква двигателна задача. Състои се в повишаването на активността на физиологичните и биохимичните процеси в организма с цел компенсиране на енергетичните разходи и неутрализиране на отпадните продукти на обмяната на веществата. Например: увеличаване на пулсовата честота, мобилизиране на дишането, увеличаване на телесната температура, отделяне на хормони, ускоряване на метаболизма, възбуждане на нервната система и др.
При нетренирани тези процеси протичат с големи разходи на енергия, липсва икономичност и съгласуваност във физиологичните функции.
За да може катерачът да усеща дадена категория като по-лесна от преди, трябва да прилага системно тренировъчни занимания. Така ще се стигне до състояние на трайна адаптация – тренираност, за която са характерни стабилни изменения в устройството на организма. Те се придобиват бавно, но също така бавно се губят. Необходими са поне няколко седмици работа за определено качество, за да се наблюдава трайна адаптация. В зависимост от вида спорт, такива придобивки при спортуващите са: изграждането на нови двигателни навици, увеличената маса на митохондриите21, миоглобина22, гликогена23, съкратителните белтъци24, увеличеният брой на капилярите, хипертрофията25 на сърдечния мускул, увеличаване на ензимната активност26 и много други.
Физическо натоварване
Под натоварване се разбира въздействието на тренировъчните упражнения и методи върху организма на спортиста.
Физическото натоварване е предпоставка за структурното и функционалното усъвършенстване. То бива вътрешно и външно. Вътрешното представлява реакцията на организма като отговор на оказаните външни въздействия и се състои в срочни, а впоследствие и в трайни адаптационни промени. Външното натоварване представлява дозата – прилаганите физически упражнения и методи с определена интензивност и обем.
Обемът е показател за общото количество извършена работа.
Интензивността представлява извършената работа за единица време.
Показатели за обем са: продължителността на катеренето, броят на направените с ръцете движения, броят на сериите, характера на почивките. Показатели за интензивност в спорта са скоростта на движение и преодоляваното съпротивление. В катеренето интензивността не може да бъде зададена в килограми, както това става когато се използват тежести и упражнения на уреди, защото всяка хватка е различна и отделните турове или боулдъри изискват най-различни пози и движения (това означава, че тежестта на катерача във всеки отделен случай се разпределя в различна степен по хватките и стъпките. Хватките могат да бъдат натоварени в различни посоки и действащите сили много трудно биха могли да се измерят). Изключение правят силовите упражнения на дъска например с точно определени хватки или летвички, за които може да се установи максималната сила на катерача и така интензивността да бъде зададена в проценти от максималната тежест (собственото тегло + допълнителни тежести), която може да се задържи най-много за 2-3 секунди.
Ето защо интензивността в катеренето се определя най-вече субективно.
Суперкомпенсация
При мускулно усилие се изразходват енергетичните вещества. След това започват усилени възстановителни процеси. Изразходваните вещества не само се възстановяват, но достигат по-високо ниво от изходното. Това временно състояния на повишена функционална активност и съответно работоспособност е наречено фаза на суперкомпенсация (фиг. 1).
Легенда за цветовете в графиката:
Фиг. 1. Закон за свръхвъзстановяването – суперкомпенсация.
Ето защо феноменът на свръхвъзстановяването е постулат и закон в спортната тренировка, който обяснява необходимостта от физическите натоварвания от една страна, а от друга определя кога трябва да се планират следващите натоварвания (фиг. 2). Логично е, че при натоварвания преди фазата на суперкомпенсация, процесите на умора ще се задълбочат и може да се стигне до негативни ефекти и болестни състояния. Ако паузите пък са прекалено дълги, работоспособността също няма да се подобрява, защото, ако не се приложи повторно натоварване състоянието на спортиста се нормализира обратно към началното.
Фиг. 2. Ефектът от прилагането на всяко следващо натоварване във фазата на суперкомпенсация се сумира и повишава състоянието на спортиста.
Същевременно, за да е градивно едно натоварване, то трябва да надвишава мобилизационния праг на организма. При тренирани той се не намира при 70 % от максималното постижение, когато се работи за максимална сила и при 30 % при неквалифицирани (по Hollmann/Hettinger, 1980). За да бъде тренировъчното натоварване над прага на дразнене, е нужно оптимално съотношение между обема и интензивността – колкото е по-голяма интензивността, толкова по-малък трябва да е обемът и обратното.
Фазата на суперкомпенсация обаче обикновено настъпва след 24-36 часа, понякога и след 72 часа, в зависимост от величината на натоварването и тренираността на спортиста. Практиката е показала, че свръхвъзстановяването в катеренето настъпва приблизително след 48 часа. Това означава ниска плътност на тренировъчните занимания през седмицата.
Как трябва да се постъпи, за да се интензифицира тренировъчният процес? Едно от решенията е да се ускори възстановяването, чрез масаж, подходящ режим на хранене, достатъчен сън, малко по величина натоварване с умерена интензивност под формата на бягане, плуване, колоездене или друга аеробна активност. Друг вариант е да се проведат няколко натоварвания преди пълното възстановяване с последващ по-дълъг период за почивка, след което настъпва по-ярко изразена суперкомпенсация (фиг. 3). Този подход е подходящ по-скоро за опитни катерачи, не за начинаещи. Остроумно е също да се редуват различни по насоченост натоварвания – за развиване на различни физически качества или за усъвършенстване на техниката. Така се засягат различни източници на енергийно осигуряване. Добър избор е и редуването на различни по величина натоварвания – максимални средни и малки. Те имат различни функции, съответно: градивни, поддържащи и възстановителни.
Фиг. 3. Всяко поредно натоварване при непълно възстановяване задълбочава умората, но след по-дълъг период за почивка се наблюдава и по-голям прираст в постижението.
Принципи
Изучаването на закономерностите на адаптацията към физическите натоварвания е довело до създаване на принципите на спортната тренировка.
1. Адекватност на тренировъчното въздействие.
Дозата на натоварването трябва да попада в диапазона на въздействие – над прага на дразнене, но в рамките на адаптационните възможности на организма.
2. Прогресивно покачване на натоварването.
Организмът се адаптира към даден дразнител. Една и съща доза след време престава да е ефективна. Налага се да се увеличи (актуализира) натоварването.
3. Непрекъснатост на тренировъчния процес.
Тренировката е многогодишен процес. Само така е възможно реализирането на генетичния адаптационния потенциал на спортиста. Различните периоди в годишния цикъл трябва да са съобразени един с друг по структура и съдържание на тренировъчните средства и методи.
4. Оптимално отношение между работа и почивка.
Паузите между отделните занимания не трябва да бъдат нито прекалено къси, нито прекалено продължителни.
5. Специфичност на натоварването.
Адаптационните изменения настъпват специфично (организмът се “специализира”) според вида на дразнителя. Затова физическите упражнения и методи трябва да са близки и специфични на вида двигателна активност.
6. Единство между общата и специалната подготовка.
За да се прилагат специфични въздействия, трябва предварително да се достигне до нужното ниво на функционална подготовка. Несъответствието на функционалните възможности на организма спрямо специализираните натоварвания ще доведе до отрицателни последици. С нарастването на квалификацията на спортиста намалява значението на общата подготовка.
7. Вариативност на натоварването.
Когато покачването на тренировъчното натоварване, не води до повишаване на възможностите, трябва да се разнообразят упражненията и методите. Към старите тренировъчни средства, дори и да са били ефективни, организмът не реагира вече като към стресори.
8. Индивидуален подход.
Всеки катерач е с различно ниво на развитие на физическите качества и спортната техника. Възможно е той да понесе едно и също натоварване или като малко, или като деструктивно спрямо другите катерачи. Текущото му състояние изисква акцентиране върху неговите слабости и съответно той трябва да тренира по собствена програма. Тя трябва да е съобразена и с възрастта на спортиста.
9. Цикличност на тренировъчния процес.
Спортното усъвършенстване представлява кръговрат от различни периоди и етапи (подготвителен период с общо подготвителен и специално подготвителен етап и състезателен и преходен период). Повишава се нивото на тренираност, достига се до спортна форма, след което тя се губи и започва нов цикъл.
Михаил Михайлов
Към предишния материал - ТАЙНИТЕ НА ТРЕНИРОВКАТА - Част 1: Катеренето като дейност
Към следващия материал - ТАЙНИТЕ НА ТРЕНИРОВКАТА - Част 3: Не пренебрегвайте загряването
Към тълковния терминологичен речник
ТРЕНИРОВКА, НАТОВАРВАНЕ, ПРИНЦИПИ
Михаил Михайлов
Първите опити за системни тренировъчни занимания започват в началото на ХІХ век. Тогава все още тяхното съдържание е примитивно. Смятало се е, че натоварванията една седмица преди състезание са достатъчни. В последствие обаче се увеличават знанията за тренировката от опита на състезателите и треньорите. По-късно започват целенасочени научни изследвания в спорта, усъвършенства се тренировъчната методика, натрупват се обширни знания, които е наложително да се систематизират. Така се появява теорията за спортната тренировка като самостоятелна научна дисциплина.
Терминът тренировка произлиза от training (англ.), означава упражнявам, дресирам, обучавам. Значението му има по широк смисъл в спорта.
Тренировката е организиран процес на обучение, възпитание и усъвършенстване на функционалните възможности (в това число: нивото на физическите качества, спортната техника, тактика и психологическата подготовка) на спортиста.
Тренировката като адаптационен процес
Адаптация – процес на приспособяване на организма в резултат от взаимодействието му с околната среда.
Закодираните, наследени и устойчиви придобивки на живите системи представляват генотипна адаптация, настъпила по пътя на естествения подбор (например маскировъчната окраска на козината на животните). Промените, които настъпват в един жизнен цикъл се отнасят към фенотипната (придобита) адаптация.
Тренировката се разглежда като адаптационен процес (фенотипна адаптация), защото вследствие на физическите натоварвания, на които се подлага катерачът, се появяват адаптационни промени. Това са приспособителни реакции на организма, които водят до нарастване на спортното постижение. Адаптацията бива срочна и трайна.
Срочната адаптация възниква по време на самото натоварване като необходимост за справянето с някаква двигателна задача. Състои се в повишаването на активността на физиологичните и биохимичните процеси в организма с цел компенсиране на енергетичните разходи и неутрализиране на отпадните продукти на обмяната на веществата. Например: увеличаване на пулсовата честота, мобилизиране на дишането, увеличаване на телесната температура, отделяне на хормони, ускоряване на метаболизма, възбуждане на нервната система и др.
При нетренирани тези процеси протичат с големи разходи на енергия, липсва икономичност и съгласуваност във физиологичните функции.
За да може катерачът да усеща дадена категория като по-лесна от преди, трябва да прилага системно тренировъчни занимания. Така ще се стигне до състояние на трайна адаптация – тренираност, за която са характерни стабилни изменения в устройството на организма. Те се придобиват бавно, но също така бавно се губят. Необходими са поне няколко седмици работа за определено качество, за да се наблюдава трайна адаптация. В зависимост от вида спорт, такива придобивки при спортуващите са: изграждането на нови двигателни навици, увеличената маса на митохондриите21, миоглобина22, гликогена23, съкратителните белтъци24, увеличеният брой на капилярите, хипертрофията25 на сърдечния мускул, увеличаване на ензимната активност26 и много други.
Физическо натоварване
Под натоварване се разбира въздействието на тренировъчните упражнения и методи върху организма на спортиста.
Физическото натоварване е предпоставка за структурното и функционалното усъвършенстване. То бива вътрешно и външно. Вътрешното представлява реакцията на организма като отговор на оказаните външни въздействия и се състои в срочни, а впоследствие и в трайни адаптационни промени. Външното натоварване представлява дозата – прилаганите физически упражнения и методи с определена интензивност и обем.
Обемът е показател за общото количество извършена работа.
Интензивността представлява извършената работа за единица време.
Показатели за обем са: продължителността на катеренето, броят на направените с ръцете движения, броят на сериите, характера на почивките. Показатели за интензивност в спорта са скоростта на движение и преодоляваното съпротивление. В катеренето интензивността не може да бъде зададена в килограми, както това става когато се използват тежести и упражнения на уреди, защото всяка хватка е различна и отделните турове или боулдъри изискват най-различни пози и движения (това означава, че тежестта на катерача във всеки отделен случай се разпределя в различна степен по хватките и стъпките. Хватките могат да бъдат натоварени в различни посоки и действащите сили много трудно биха могли да се измерят). Изключение правят силовите упражнения на дъска например с точно определени хватки или летвички, за които може да се установи максималната сила на катерача и така интензивността да бъде зададена в проценти от максималната тежест (собственото тегло + допълнителни тежести), която може да се задържи най-много за 2-3 секунди.
Ето защо интензивността в катеренето се определя най-вече субективно.
Суперкомпенсация
При мускулно усилие се изразходват енергетичните вещества. След това започват усилени възстановителни процеси. Изразходваните вещества не само се възстановяват, но достигат по-високо ниво от изходното. Това временно състояния на повишена функционална активност и съответно работоспособност е наречено фаза на суперкомпенсация (фиг. 1).
Легенда за цветовете в графиката:
 Фаза на умора |
 Фаза на възстановяване |
 Суперкомпенсация |
Фиг. 1. Закон за свръхвъзстановяването – суперкомпенсация.
Ето защо феноменът на свръхвъзстановяването е постулат и закон в спортната тренировка, който обяснява необходимостта от физическите натоварвания от една страна, а от друга определя кога трябва да се планират следващите натоварвания (фиг. 2). Логично е, че при натоварвания преди фазата на суперкомпенсация, процесите на умора ще се задълбочат и може да се стигне до негативни ефекти и болестни състояния. Ако паузите пък са прекалено дълги, работоспособността също няма да се подобрява, защото, ако не се приложи повторно натоварване състоянието на спортиста се нормализира обратно към началното.
Фиг. 2. Ефектът от прилагането на всяко следващо натоварване във фазата на суперкомпенсация се сумира и повишава състоянието на спортиста.
Същевременно, за да е градивно едно натоварване, то трябва да надвишава мобилизационния праг на организма. При тренирани той се не намира при 70 % от максималното постижение, когато се работи за максимална сила и при 30 % при неквалифицирани (по Hollmann/Hettinger, 1980). За да бъде тренировъчното натоварване над прага на дразнене, е нужно оптимално съотношение между обема и интензивността – колкото е по-голяма интензивността, толкова по-малък трябва да е обемът и обратното.
Фазата на суперкомпенсация обаче обикновено настъпва след 24-36 часа, понякога и след 72 часа, в зависимост от величината на натоварването и тренираността на спортиста. Практиката е показала, че свръхвъзстановяването в катеренето настъпва приблизително след 48 часа. Това означава ниска плътност на тренировъчните занимания през седмицата.
Как трябва да се постъпи, за да се интензифицира тренировъчният процес? Едно от решенията е да се ускори възстановяването, чрез масаж, подходящ режим на хранене, достатъчен сън, малко по величина натоварване с умерена интензивност под формата на бягане, плуване, колоездене или друга аеробна активност. Друг вариант е да се проведат няколко натоварвания преди пълното възстановяване с последващ по-дълъг период за почивка, след което настъпва по-ярко изразена суперкомпенсация (фиг. 3). Този подход е подходящ по-скоро за опитни катерачи, не за начинаещи. Остроумно е също да се редуват различни по насоченост натоварвания – за развиване на различни физически качества или за усъвършенстване на техниката. Така се засягат различни източници на енергийно осигуряване. Добър избор е и редуването на различни по величина натоварвания – максимални средни и малки. Те имат различни функции, съответно: градивни, поддържащи и възстановителни.
Фиг. 3. Всяко поредно натоварване при непълно възстановяване задълбочава умората, но след по-дълъг период за почивка се наблюдава и по-голям прираст в постижението.
Принципи
Изучаването на закономерностите на адаптацията към физическите натоварвания е довело до създаване на принципите на спортната тренировка.
1. Адекватност на тренировъчното въздействие.
Дозата на натоварването трябва да попада в диапазона на въздействие – над прага на дразнене, но в рамките на адаптационните възможности на организма.
2. Прогресивно покачване на натоварването.
Организмът се адаптира към даден дразнител. Една и съща доза след време престава да е ефективна. Налага се да се увеличи (актуализира) натоварването.
3. Непрекъснатост на тренировъчния процес.
Тренировката е многогодишен процес. Само така е възможно реализирането на генетичния адаптационния потенциал на спортиста. Различните периоди в годишния цикъл трябва да са съобразени един с друг по структура и съдържание на тренировъчните средства и методи.
4. Оптимално отношение между работа и почивка.
Паузите между отделните занимания не трябва да бъдат нито прекалено къси, нито прекалено продължителни.
5. Специфичност на натоварването.
Адаптационните изменения настъпват специфично (организмът се “специализира”) според вида на дразнителя. Затова физическите упражнения и методи трябва да са близки и специфични на вида двигателна активност.
6. Единство между общата и специалната подготовка.
За да се прилагат специфични въздействия, трябва предварително да се достигне до нужното ниво на функционална подготовка. Несъответствието на функционалните възможности на организма спрямо специализираните натоварвания ще доведе до отрицателни последици. С нарастването на квалификацията на спортиста намалява значението на общата подготовка.
7. Вариативност на натоварването.
Когато покачването на тренировъчното натоварване, не води до повишаване на възможностите, трябва да се разнообразят упражненията и методите. Към старите тренировъчни средства, дори и да са били ефективни, организмът не реагира вече като към стресори.
8. Индивидуален подход.
Всеки катерач е с различно ниво на развитие на физическите качества и спортната техника. Възможно е той да понесе едно и също натоварване или като малко, или като деструктивно спрямо другите катерачи. Текущото му състояние изисква акцентиране върху неговите слабости и съответно той трябва да тренира по собствена програма. Тя трябва да е съобразена и с възрастта на спортиста.
9. Цикличност на тренировъчния процес.
Спортното усъвършенстване представлява кръговрат от различни периоди и етапи (подготвителен период с общо подготвителен и специално подготвителен етап и състезателен и преходен период). Повишава се нивото на тренираност, достига се до спортна форма, след което тя се губи и започва нов цикъл.
Михаил Михайлов
Към предишния материал - ТАЙНИТЕ НА ТРЕНИРОВКАТА - Част 1: Катеренето като дейност
Към следващия материал - ТАЙНИТЕ НА ТРЕНИРОВКАТА - Част 3: Не пренебрегвайте загряването
Към тълковния терминологичен речник
Показани от 1 до 8 от 8 (1 страници)
8 коментар(а)
Това научна дисертация ли е, или е искрен опит да обясниш нещо и да помогнеш на хората?? Защото ако е първото - мястото му не е тук, ако е второто, те съветвам да го пренапишеш ПРОСТО, ЯСНО и КРАТКО. Някога замислял ли си се защо в нормалните сайтове, като rockclimbing.com, metoliusclimbing.com и т.н, в които има обяснено много за тренировките няма подобни писания? Там хората са обяснили с 3 думи това, което ти се опитваш тук да обясниш с 1000 .
Моят съвет към теб - не публикувай следващия материал. Ще станеш за смях. По-добре се хвани и преведи нещо.
Ей, няма угода на никого. Вместо да се радваме, че някой се е заел с изследване в областта на катеренето, ние пак хайде да му се смеем. Ами ходете и превеждайте наготово като не ви харесва щото ония там са най-умните. Ама то като те мързи да се замислиш и на прост език да ти го напишат файда никаква. Той който му стига пипето все ще намери какво да научи и от тази "дисертация", а на който не му стига ще продължава да мрънка.
Има прост и сложен начин да се напише нещо. Простият винаги е за предпочитане, независимо от капацитета на публиката ти. В случая това е една ненужно сложно написана статия.
za men nowoto i cennoto w tozi material e ce sydyrja osnowna teoreticna informaciq za trenirowkata w katereneto. zasega ne mi e izwestno takowa nesto da se predlaga na bylgarskata publika po po-dostypen nacin.
razbira se towa ne e recepta s tri zlatni syweta kak da si wdignes kategoriqta s dwe niwa za 4 meseca. a i ocewidno ne e za kapaciteta na wseki ot publikata na tozi site da go razbere. dokolkoto znam climbingguide e posweten na katereneto i sledowatelno wsicko koeto obogatqwa znaniqta ni za tozi sport (za nqkoi towa e sport) ima mqsto tuk.
ot tuk natatyk e i wypros na inteligentnost cowek da razbere srawnitelno byrzo (naprimer ot zaglawieto) dali daden material ste mu dade informaciqta ot koqto ima nujda. w nai-losiq slucai towa otnema procitaneto na celiq material i dostiganeto na systoqnie na neudowletworenost izrazeno w maloumni komentari.
obace na awtora towa da ne mu prawi wpecatlenie - cakame sldwastata statiq, misho.
NYRMALNY
Абе защо не прочетете "Размислите" на Валтер Бонати и след това публикувайте подобни статии. Спорт ли е изобщо алпинизма и катеренето, а? Замислете се малко върху вашата необходимост от практикуването на тази дейност.
п.с. това с което започнах горе определени хора ще го разберат, други не :) !!!!
Не си прав Вишко, щото и Бонати е блъскал много яко и е тренирал за нъкои свои изкачвания, като да кажем солота на Матерхорн. А ако трябва да следваме неговата философия, то тогава трябва да се откажем от всички съвременни технологични нововъведения и да забравим за болтовете, защото той ги е отричал и се откзал от катеренето заради тях. Така че това което е написал Мишо е нещо ценно и го учи всеки един учител или треньор в НСА. Това че на никой не му се мисли е отделен проблем, жалко за труда на Мишо. Той жалко и за всичко треньори дето излизат всяка година от НСА. Той затова няма да има катерене на световно ниво в БГ щото никой не ще да чете подобни неща и да се самообразова.
Браво на Мишо за материала, който е подготвил! Напълно съм съгласен с Колешев, че нивото на алпинизма в БГ е функция на образоваността на самите алпинисти. Не само блъскането е важно, особено когато говорим за сериозни предизвикателства. Планът и подготовката за едно изкачване често са по-важни от индивидуалното ниво на тренираност на участниците. Материалът е написан на достъпен език, доколкото материята която третира не може да бъде предадена точно с думи от разговорния език. Четете господа катерачи, самообразовайте се и не мрънкайте, че някой пише на родния ви език с думи, в които не искате да вникнете! Очаквам с интерес следващия материал на Михайлов!
Zdravei Radi, Radvam se che pone si komentiral ot tvoe ime. Oshte predi da reshim s Nikolai Petkov da pusnem takava poredica ot materiali, obsajdahme nachinat po koito triabva da se predstavi. Estestveno prosto, iasno I kratko e dobar variant, no sashtevremenno tova ne bi bilo dostatachno za chitatelite na saita. Te horata deto se interesuvat ot trenirovka imat osnovnite znania. Az smiatam che vie bi triabvalo da imate po-shiroki interesi I zatova e po-dalgo (ne sam napisal nito edno izlishno izrechenie). Tezi pak, koito sega navlizat v materiata sashto mogat da razberat za kakvo stava duma, ako se postaraiat, predi impulsivno da zadrashtiat po klaviaturata. I che disertacia shte ima – taka e, no ako ia copyram v saita, togava izobshto niama da razberat horata nishto. Osven tova ima I rechnik (za predishnata statia, za tazi oshte ne e napraven, imaite tarpenie). To pak ako beshe prost stila shtiahte da kajete – tova I az moga da go napisha. No vse pak az go pravia za vas, taka che shte se opitam da ima balans v badeshte mejdu populiaren I nauchen stil. Mnogo pozdravi.
Misho
Поздравления за добре написаната статия. Високият стил и детайлното разглеждане на въпросите свързани с тренировката и спортните постижения в катеренето отговарят на нуждата от по - задълбочени познания в материята. Това е правилен и сериозен подход към катеренето , а не този на някои пишман катерачи , които си мислят , че като изкатерят нещо си и като направят някой тъп болдър са голямата работа , а не знаят да вържат един възел като хората и не правят разлика между алпинизъм и спортно катерене. Такива "алпинисти" да седнат и да понаучат нещо. Определено ще им е от полза.
Добави коментар