GPS точка: 42.25347,23.50734Място за паркиране
GPS точка: 42.23052,23.50997Господинкини скали
GPS трак за подход: Gpstrack path Рила Леви Искър – Мала Църква Господинкини скали.gpx
Вид катерене: спорт 
Дължина: 100 м ÷ 120 м
Надморска височина: 1800 м
Терен: Гранит
Ориентация: SE
Подход: 70 мин, 600 м денивелация
Разстояние от София: 73 км
Категории: 5c ÷ 7a (5c, 6a+, 6b, 6b+, 6c, 6c+, 7a)
Слизането от седлото на вр. Средонос до основата на стената, както и двата варианта за достъпа до (връщане от) края на стената, където е сухото дърво и рапелната установка. Горният вариант (не е маркиран) е по-безопасен в мокро време, тъй като долният (маркираният) преминава над скали. М.Русева

Дължина: 100 м ÷ 120 м
Надморска височина: 1800 м
Терен: Гранит
Ориентация: SE
Подход: 70 мин, 600 м денивелация
Разстояние от София: 73 км
Категории: 5c ÷ 7a (5c, 6a+, 6b, 6b+, 6c, 6c+, 7a)
Голям скален масив под вр. Средонос (1863 м н.в.) над с. Мала Църква, в началото на Мальовишкия дял на Рила.
Стената е с височина около 100 м, като 2 големи хоризонтални тераси я разделят вертикално на 3 пояса. Тази особеност от една страна прави нехомогенни маршрутите, но от друга дава възможност много лесно произволно да се комбинират различните въжета.
Маршрутите са с категории от 4-та до 7а, като по-интересните въжета са предимно между 6b и 7а. Лесните въжета са основно на долния и горния пояс, където скалата е полегнала и не е много добра. Най-интересен за катерене е средния пояс (вторите въжета).
Въпреки че маршрутите са екипирани "спортно", трябва да се имат предвид някои особености на обекта:
- Подходът е сравнително дълъг за спортен обект (ходи се дълго по стръмно…).
- Носенето на каска е повече от задължително (скалата е доста трошлива, освен това по площадките има изобилие от по-малки и по-големи камъни, които неволно могат да бъдат съборени).
- Внимавайте все пак за какво се хващате – скалата е такава, че не е възможно идеално всички маршрути да бъдат почистени.
- Внимавайте при рапелите: с 60 м въже може да се слезе на рапел само на някои места,70 м ще стигне почти навсякъде, но доста точно… (повечето от рапелите на втория пояс са 35-37 м).
- Събирането на примките (ако вторият не иска да катери същото въже) е препоръчително да става на рапел, а не със спускане от партньра. Това се налага, тъй като скалата поляга в горната част (това се отнася и за трите пояса) и съответно при спускане на установка ще има голямо триене, водещо до по-бързо износване на въжето…
- Носете си достатъчно вода, защото в района може да се намери евентуално само ранна пролет. (Горе и бира няма, само скали и орли ;))
- Обектът не е подходящ за водене на деца и учебна работа с начинаещи катерачи.
Съчетанието на южно изложение със сравнително голяма надморска височина (около 1800м) правят този обект подходящ за катерене почти през цялата година с изключение на най-горещите и най-студените дни. Най-подходящите сезони са пролет и есен.
Обектът се намира в буферната зона на парк Рила и дивото къмпиране не е забранено. Да се има предвид, че наблизо няма вода.
Изветрял гранит.
Всички маршрути са перфектно екипирани с лепени клинове. Носете си повече примки – поне 14-15, на някои въжета междинните клинове са до 16 (многото первази и площадки налагат поставяне на повече клинове на едно въже, за да се осигурят добре пасажите…) На рапел може да се слиза от края на всяко въже (лепени клинове с халки или с майони). Внимавайте за дължината на въжето!
Отправна точка е с. Мала църква, което се намира на 10 км от Самоков и 70 км от София. От гр. Самоков се тръгва по пътя за Мальовица, на разклона за с. Мала църква се завива наляво и се пътува по главната улица нагоре покрай реката. На разклона се завива надясно през моста и след моста се хваща десния път, който се изкачва нагоре до Младежкия център. Там асфалта свършва. Може да паркирате или там, или да продължите с колата още малко нагоре по черен път до широка поляна (GPS N42.253466 E23.507336). Оттам става проблемно изкачването с автомобил, но с 4х4 може да се стигне и до върха. Върви се по широка маркирана пътека (маркировката е към х.Мечит, благодарение на Боби има и табели "катерачен обект Господинкини скали") и след около малко повече от час "зверско гуране по баир" (по мнението на посетилите вече обекта…) се излиза на билото (връх Средонос е отляво). Оттам или наляво по малка пътека до вр. Средонос (5-6 мин), откъдето се слиза на рапели или надолу през гората и по сипей до основата на стената (около 10 мин). Слизането под стената е много добре маркирано.
Вариант 2: С кола по черен път по р. Леви Искър до където може, после още 20 м пеша до местността "Песъко". След Песъко трябва да се пресече реката (ако я има) и да се хване стара пътека нагоре към билото (много трудно се намира). Този вариант не се препоръчва, поне докато не се възстанови пътеката.
Слизането от седлото на вр. Средонос до основата на стената, както и двата варианта за достъпа до (връщане от) края на стената, където е сухото дърво и рапелната установка. Горният вариант (не е маркиран) е по-безопасен в мокро време, тъй като долният (маркираният) преминава над скали. М.РусеваИмето Господинкини скали е свързано със старо предание и е възприето на географската карта. На някои карти е отбелязано Костадинкина скала, като алтернатива за името на вр. Средонос.
Масивът е открит от Борислав Михайлов преди доста години. Той прокарва и първия маршрут, останал дълго време единствен – Vipers. Маршрутът е прокаран отдолу, след това на няколко пъти допълнително е екипиран с лонг лайфове и анкерни болтове. Последните 2 години по екипиране на маршрутите работят основно Милкана Русева и Петко Тотев.
Милкана Русева


