Вид катерене: традалпийско
Код в гидовника: M30
Дължина: 80 м м
Надморска височина: 2200 м
Терен: Гранит
Ориентация: SE
Подход: 30 мин, 200 м денивелация
Разстояние от София: 87 км
Категории: 4b ÷ 6a/6a+ (4b, 6a, 6a/6a+)
Маршрутите по стената на Калбурска стража Николай Петков
Калбурска стража - общ изглед Николай Петков
Поглед от хижа Мальовица към Калбурска стража. Тя се слива на фона на по-високо връхче от билото на Калбура Николай Петков
Поглед по Зеления улей нагоре с иглата в дъното Николай Петков
Код в гидовника: M30
Дължина: 80 м м
Надморска височина: 2200 м
Терен: Гранит
Ориентация: SE
Подход: 30 мин, 200 м денивелация
Разстояние от София: 87 км
Категории: 4b ÷ 6a/6a+ (4b, 6a, 6a/6a+)
Стената на Калбурската стража, или иглата в Зеления улей, е висока около 80 м. Най-високата точка на иглата се достига отляво по улея по стръмни тревни и тревно-скални пасажи. Те не са трудни за изкачване, но не са особено приятни и лесни за слизане.
Тази игла явно е представлявала някакъв интерес за изкачване в миналото, свидетелство за което са намерените няколко скални клина достигащи отдясно до таваните. Знае се, че от върха на иглата са провеждани учебни спасителни акции от ПСС. Първото известно алпийско изкачване е през 1981 или 1982 година от Виктор Маразов в свръзка а алпинист от Перник. Те правят най-десния тур по поредица от винкели, а вероятно дават и името на иглата – Калбурска стража.
През 2007 г. нтерес проявява Николай Петков по време на осъществяване на проект за нови турове в близост до хижата и обсипания със скални бастиони Калбурски склон на долината. Така улея, който е четвърти от Куклата надясно и е най-достъпен без алпийска техника, се сдобива с име – Зеления улей. Улея представлява хубава гледка в зелен цвят поради сочната трева в него и почти никакви камъни. По 80-90-метровата стена се появяват няколко тура.
Поглед по Зеления улей нагоре с иглата в дъното Николай ПетковОт хижата се тръгва по Заешката пътека по посока Куклата. Минава се покрай и под Учебните скали, които са най-близко разположените (10 мин) и от най-дясната им част се продължава почти по хоризонтал по едва забележима, но все пак очертаваща се пътечка на север. Подсичат се тревни склонове, като се минава под още две малки скални масивчета. Така се достига до ясно очертаващ се тревен улей – Заления улей, който в горната си част достига на самото било на Калбура. По него се върви нагоре малко (тук вдясно е прорязана в клека пътека към съвсем близките Жълти скали), до тук 20 мин. За още 10 мин се достига в основата на стената на иглата.
Най-добре е да се слиза на рапели по туровете.
При слизане пеша: от върха на игличката се слиза малко до премката между нея и Калбурското било. От тук наляво почти по хоризонтал около 40 м до единственото на склона малко дърво. От това дърво право надолу – с малки серпантинки между скаличките и туфи до улея – около 40 м. Може да се пусне спортен рапел. Надолу още около 50 м до началото на стената.
Николай Петков