Южната стена на Елени връх е висока около 200 м. Изградена е изключително от гранит. В най-източните си части е скалиста с плочест характер и постепенно на запад става все по-ниска, като преобладават стръмните й тревисти пасажи. Това е особено характерно за началото на най-западната й част (около 100 метра), която е от скалисти пасажи, обрасли с трева, рязко пресечени от стръмни площадки. В горната част на стената прео,бладават скалистите пасажи, с които тя завършва.

По южната стена на Елени връх няма ясно трасирани и конкретизирани турове. Могат да се предприемат всевъзможни варианти, от които най-дълги и трудни са туровете в източната част на стената. Най-дългите турове се преодоляват най-много с 10 дължини на основното алпийско въже, като се използуват здрави гранитни хватки и стъпки. Изкачването продължава най-много 2 часа. В дясната страна на стената преобладават залетите скални пукнатини и обратните хватки. Има прекрасни възможности за естествена осигуровка.

Изкачванията стават при пълна наблюдателност и са от III А категория на трудност.

От превала между Елени връх и Безименния се слиза по стръмен тревист улей, минава се непосредствено под Източната и Югоизточната стена и така се достига в основата на Южната стена.

"Алпийските стени в България" - Цанко Бангиев