Катерачен сектор Вихрен – Северна стена

Изкачвания 2

Местоположение

GPS точка: 41.76733,23.39886Връх Вихрен

Информация

Вид катерене: традалпийско

Терен: Варовик
Категории: 6a

Най-високият връх на Пирин се издига между върховете Кутело и Хвойнати. Южните му склонове са лесно проходими и по тях минава туристическият път. Обект за алпинизъм е 400-метровата северна стена, която започва от Големия Казан. Тя е изградена от дребчозърнести мрамори и варовици.

Лявата част на стената се нарича Триъгълника, а дясната Фунията. Двете части се разделят от характерен кулоар, който минава успоредно на дясното рамо на Триъгълника. Скалата е ерозирала и в отделни участъци има неустойчиви скални маси, които стават причина за каменопади. Те са особено интензивни през пролетта, дъждовните дни на лятото и есента. През зимата стената е заснежена и на места обледенена. Тогава наподобява северната стена на Айгер в умален вид. Северната стена на вр. Вихрен е свързана с развитието и историята на българския алпинизъм.

За първи път изкачване по стената извършват през 1934 г. (или 1937 г. според Вл. Лободин) двама германски алпинисти — Б. Мозъл и д-р Ф. Ауер, по най-лесната дясна част на Фунията. Това изкачване се оспорва и има сведения че те са напуснали стената надясно към ръба. Една година по-късно, на 16 юли, маршрутът е преодолян с лекота (2 часа според Ц.Бангиев) от проф. д-р Любен Телчаров и Божидар Стоичков. Същата свръзка прави опит за зимно изкачване през декември на следващата година, но безуспешно и дори с измръзвания поради неблагоприятните атмосферни условия.

Триъгълника на северната стена е изкачен на 21. IX. 1947 г. от Андрей Тодоров и Пенка Михова. Поради рязко влошаване на времето изкачването е преминало рисковано и напрегнато.

На 15. II. 1949 г. з. м. с. Александър Белковскн и Владимир Лободин въпреки че са застигнати по стената от снежна буря, успяват да прокарат нов маршрут по Фунията. Това тяхно изкачване се счита и за първото зимно алпийско изкачване на стена в нашите планини.