СКАЛАТА В МОМЕНТА Е ЗАГРАДЕНА ВЪВ ВОЕННО ПОДЕЛЕНИЕ

ПО-ДОЛУ СА ОТКЪСИ ОТ КНИГАТА НА ЦАНКО БАНГИЕВ, 1956.

Особеното месторазположение на тази скала е било използувано още в древността за естествено укрепление. Тук е била старата крепост "Батил", носеща името на печенежкия водител Батил. Според съществуващото предание, когато турците са нахълтали в софийско и горели манастири, петгурчвали и убивали, някоя си мома е пазела крепостта. Била е поканена от пратеник на пашата да я предаде, но тя отказала и го върнала. Разярени, турците обградили крепостта и когато щели да заловят жива девойката, тя в отчаянието си се хвърлила от скалата. Тогава турците нарекли тази скала Момина скала Къзтепе), което име е запазено и до днес.

Издига се от лявата страна на Боянската река, като малко алпийско връхче. Южната й страна е разделена от стръмен скалист улей на две ребра – вътрешно и външно. Външното, ребро е по-малко. Ръбът на това ребро е висок (12-15 м) и се използува за катерачни тренировки. В началото на ръба има врязан скалист ъгъл, който се разширява в горната си част и свършва с надвес към средата на ръба, откъдето се излиза на върха. Външното ребро е по-високо – около 30 метра, с почти отвесна източна стена, която се мие от пенливите води на Боянската река. На югоизток то завършва с хубав скалист ръб. Двете ребра на Момина скала и скалистият улей между тях се използуват като тренировъчни скалисти пасажи. Най-удобната част за изкачване са пасажите около ръбовете, където скала е здрава.

Момина скала се намира над село Бояна. Разположена е от лявата страна на Боянската река, там където тя напуска тясната планинска клисура. Момина скала отстои на 20 минути от с. Бояна, докъдето се отива с автобус 64 от София. Тази й близост улеснява извънредно много софийските алпинисти в техните катерачни ежедневни тренировки.