Срещу село Лютиброд, където завършва красивият Искърски пролом, непосредствено от самата река Искър се издигат няколко отвесни, продълговати, високи няколко-стотин метра варовикови стени, дебели 4-6 м, една от друга на разстояние 70-80 м. По-твърдите скали стърчат над силно ерозиралите по-меки като грамадни отвесни стени.

Римляните са отдавали голямо значение на Искърското дефиле. Ритлите са били използувани като естествени укрепления. Днес се срещат останки от някогашния римски град Коринтград. Понеже приличат на ритли на кола местното население ги е нарекло с името Ритлите. Близо до тунела на железопътната линия се издигат три, които до известна степен са интересни като катерачни обекти.

Първите проучвания на Ритлите като катерачни обекти бяха направени през лятото на 1949 г. от алпийскчта секция "Орловец" при физкултурното дружество "Спартак". На 18 юли същата година членовете на същата секция направиха втори проучвания, които завършиха злополучно. Една от свръзките, съставена от алпинистите Крум Попов – водач, Димитър Янев и Васил Драганов, преди да изкачи северната стена на първата ритла, под която преминава железопътната линия, претърпя нещастие. Този тур е маркиран.

По Ритлите няма конкретизирани турове. Изкачвания могат да се правят по ръбовете, които не представляват особен интерес. По стените на отделите Ритли има възможност за трасиране на тренировъчни турове.

Изходен пункт е гара Лютиброд. До тях се стига за десет минути.

Цанко Бангиев