GPS точка: 42.6046,23.30055Бай Кръстьо – Място за паркиране
GPS точка: 42.60148,23.28958Комините
GPS трак за подход: Gpstrack path Витоша Комините.gpx
Вид катерене: *** спорттрад
Надморска височина: 1600 м
Разстояние от София: 17 км
Категории: 3a ÷ 7b (3a, 4a, 4b, 4c, 5a, 5a+, 5b, 5b+, 5c, 5c+, 5c+/6a, 6a, 6a/6a+, 6a+, 6a+/6b, 6b, 6b+, 6c, 7a, 7a+, 7b)
Надморска височина: 1600 м
Разстояние от София: 17 км
Категории: 3a ÷ 7b (3a, 4a, 4b, 4c, 5a, 5a+, 5b, 5b+, 5c, 5c+, 5c+/6a, 6a, 6a/6a+, 6a+, 6a+/6b, 6b, 6b+, 6c, 7a, 7a+, 7b)
Комините са две закръглени от всички страни връхчета, издигащи се отляво по течението на Драгалевската река, пенливите води на която мият източната им основа. Те спадат към върховете на Каменделската група и отдалеч приличат на две купи сено, поставени една над друга.
Непосредствено от западния бряг на Драгалевската река се издига Долният комин, основата на който започва от каменното корито на реката, а от 1550 м започват гранитните му отвеси, които стигат до към 50 м, при най-голяма височина на върха (1600 м). Долният комин посредством голямо тревисто седло е свързан с Горния комин, който е висок 1620 метра.
Долният комин посредством широк тревист силно наклонен улей се разделя на две крила – северно и южно, по които има турове. До северното крило на Долния комин се отива по малка скалиста пътечка, която минава в основата на южното крило и отвежда в най-долната му част – самото крилo. По него има един ясно очертан класически път, тъй нареченият "Дамски тур", а в ляво и в дясно – още няколко маршрута.
Надолу по реката от лявата страна се намира северния масив на Комините – Дивите скали, който също е катерен отдавна, но едва напоследък е описан и изкатерен по-подробно.
Комините са учебен и тренировъчен алпийски обект и са добре осигурени. Скалата е гранит. В ляво от пътеката има място с огнище, за бивакуване, само че не е разрешено от парка. Вляво от Комините има дълбока стръмна долина. През зимата склона е лавиноопасен и преминаването не е желателно в неблагоприятни условия.
Планината Витоша се намира в непосредствена близост до София. Може да се използва автобус, кола и/или лифт.
1. С автобус. Отива се до спирка "Хладилника" – последна за автобус 120 или трамвай номер 2 и 9. От там се взима автобус 64 или 93 до квартал Драгалевци. Там след 10 мин ходене се стига до станцията на въжената линия на лифта Бай Кръстьо. До втората станция на лифта може да се отиде с лифта за 20 мин или пеша за около 50 мин. От нея по алея с настилка се излиза при големия завой на шосето Драгалевци – хижа Алеко.
2. С кола. От околовръстния път по посока Драгалевци (на 2 км) и след това по посока хижа Алеко до Големия завой при Бай Кръстьо (станцията на лифта) – още 9 км или общо 11 км. Тук малко преди завоя има къде да се паркира. След това по описаната пътека се стига до Комините.
Пътеката започва вдясно на завоя (1410 м.н.в.). Набира се бързо височина, подминава се трасето на лифта (15 м след него има тясно отклонение на пътеката надясно – за Дивите скали). Продължава се по основната пътека, която върви почти по хоризонтал и леки изкачвания, по склона над десният бряг на Драгалевската река. Пътеката достига реката, преминава я по дървено мостче, и излиза в подножието на Комините -1620 м. Разтоянието се взима за около 22 мин. Мястото за заслона (GPS 42.60114,23.28950, 1570 м.н.в.)
Комините са едно от местата в България, където се заражда и развива българският алпинизъм. Още в първите години след създаването на алпийско движение, по тях започват тренировъчни изкачвания. Първите опити за изкачване с въже в България са направени през лятото на 1919 г. от Крум Новаков (Кумата), Панайот Минков (Пиньот), Борис Ковачев и Христо Йорданов, членове на Софийския клон на ЮТС "Витоша". Употребени били специално въже за алпинизъм, чифт котки и ледокопи, донесени от Крум Новаков от гр. Инсбрук – Австрия. През лятото на 1932 г. членовете на БАК Йордан Йорданов и Борислав Йорданов са направили първото изкачване по източната стена на Големия (Долния) комин и източния ръб на лявото крило на Малкия (Горен) комин. Този тур впоследствие стана един от най-популярните, по които се предприемат изкачвания. Нарича се "Цепката" ("Дюлферът").
Същата година членовете на БАК Александър Белковски, д-р Любен Телчаров и Любен Пенев са направили първото изкачване на най-дясното крило на Долния комин, като трасирали наречения по-късно "Дамски тур".
През м. август 1933 г. членове на БАК, начело с Ивайло Владигеров, направили премиерно изкачване на югоизточната стена на Големия (Долен) комин по ръба. Изкачването продължило 3 часа.
На 24 май 1935 година членовете на БАК Ганчо Игнатиев, Нисо Гершон и Симон Шлезингер направили изкачване на южната стеяа на Комините, като употребили скални клинове. Турът бил изкачен за 2:30 часа, като са били употребени 14 клина.
Постепенно изкачванияга на Комините зачестяват и те стават любимо място на софийските планинари и алпинисти.

