Преди пътуването

За Турция визи няма. Турската лира се обменя приблизително една лира за осемдесет стотинки (към 2012 г.). Валутата е удобно да се смени или в София, или в няколкото обменни бюра преди граничния пункт (Капитан Андреево). Направете си медицинска застраховка за всеки случай за периода, зелената карта е необходима и се прави като опция на гражданската отговорност от застрахователя ви. Предвидете си около 500 лева на кола за пътни разходи – за гориво и пътни такси. (горивото е много скъпо, авто-газ има нявсякъде с цена около 1.50-1.60 лв, бензина е около 2.30-2.50, ферибота или моста в едната посока е около 24 лв за цялата кола и хората в нея, магистралите се плащат но са евтини).

Пътуването

Пътуването със самолет изглежда примамливо ако си намерите евтини билети, но остава проблема с транспортта на място. Има три варианта.

1.) Кола под наем – високобюджетна и удобна възможност, която като цена не съм проучвал. Дава възможност да се снове из околностите.

2.) Вземане от летището – може да се поръча за 40 евро от избрания къмпинг.

3.) От летището си търсите такси или градски транспорт (има и такава възможност). Този вариант също не съм проучвал.

За българите пътуването с кола е една съвсем приемлива възможност. От София до Одрин пътя е ясен. От там има две различни възможности за достигане до Анталия, които като километри са приблизително еднакви. Предвидете 24 часа в едната посока, ако шофьорите се сменят (това включва няколко спирания от по 1-2 часа.

1.) Северен вариант. Минава се през Истанбул (по-точно северно от същинския град) и моста през Босфора. Да се внимава да не се попада тук в час пик, защото ще стане каквото стана с нас – 3 часа влачене в задръстванията. Наложи се да си купим една карта за 30 лири за да минем през моста и да си плащаме магистралата. По нея се кара до отбивката окло град Sakarya, от където започват и се следват табелите за Анталия. Последователно се преминава през (или покрай) Kutahya, Afyon, Dinar и Burdur. Пътят пресича от север на юг високото на места около 2000 м малоазийско плато. Почти винаги има разделни ленти за двете посоки на движение, но асфалта е доста едрозърнест, пътя на много места е в ремонт, Има малки проходи където пътя е по-тесен, но навсякъде може да се кара с около 100 км/ч.

2.) Южен вариант. От Одрин се продължава право на юг до Чанъккале (Canakkale). Тук се взима ферибот, който (тръгва на всеки час, пътува се 30 мин, струва 24 лири. След това се преминава през Ezine, Edremit, Bergama, Izmir, Aydin, Denizli, до Анталия. Навсякъде има или магистрала или първокласен път с различни ленти за двете посоки на движение.

От гледна точка на бързина и качество на пътищата южния вариант е по-добър за сега. Той предлага и възможността да се посетят историческите забележителности Троя и Ефес. Отбивката за Троя (Truva) от главния път е 5 км и е близо до Чанъккале. За Ефес (Ephesos, Efes) отбиването е по-голямо, около 20 км, при Selcuk, между Измир и Айдин. И двете отбивки и забележителности са добре маркирани, превърнати са в туристически атракции и входът е с пари (15-20 лири).

Анталия е особенно привлекателна за европейците заради мекия си климат и възможността да се катери и през зимата. За повечето западноевропейци единствената приемлива алтернатива за достигане е със самолет, предлагат се евтини билети. За нас – бългаските катерачи и колегите от околните страни, Анталия е на границата на комфорта за пътуване с кола – отстои на около 1300 км от София (условно приемаме този град за изходна точка).

Райони за катерене

Главният район за катерене е Геикбаири (Geyikbayiri), който се състои от 35 сектора и около 600 маршрута. Повечето от новите турове са екипирани с лепени клинове. Надморската височина е около 500 м.

Достигане до Геикбаири: Преди Анталия има кръстовище, където се съединяват описаните по-горе Северен и Южен вариант за достигане, т.е. за Бурдур и Денизли. От тук надолу към центъра на Анталия започва път с по две ленти за всяка посока. Тръгва се по него и след няколкото характерни серпентини на правия участък още на първия светофар се свива надясно по локалното платно и след това надясно по перпендикулярна широка улица. Няколко километра се кара по нея, след което от кръстовище се хваща пак надясно посока за Cakirlar. След това селище посоката е Feslikan, достига се кръстовише с пазарище. От тук по десния път, който след няколко километра по стръмен път със серпантини води до Geyikbayiri. Къмпингите са означени и се намират лесно. Общо около 30 км от разклона Анталия/Бурдур/Денизли.

От Геикбаири като еднодневно посещение може да се предвиди Акиярлар (Akyarlar), който представлява 1 сектор със 17 маршрута, които започват направо от морския бряг (осигуряване като за спортен маршрут с въже, предимно болтове с планки). Мястото е удобно и за плаж.

Олимпос (Olympos) е другото хубаво място за посещение, което обаче е на 100 км от Геикбаири и изисква (удобно е) там да се къмпира. Има 12 сектора за катерене с около 250 маршрута. Повечето са екипирани с болтове с планки.

За пребиваване: http://www.kadirstreehouses.com.

Караташлар (Karataslar) е новооткрит район за катерене през 1998 г., който се състои от 10 конгломератни кули. Тук се прилага етиката и екипирането като в Саксонска Швейцария. Има около 70 маршрута с дължина между 10 и 150 м. Намира се по средата на пътя между Геикбаири и Олимпос, близо до селището Кемер. За повече информация вж. www.h-bardoux.de.

Най-добър период за катерене е от началото на октомври до края на май. През летните месеци жегата е прекалено голяма. През декември и януари минималните температури могат да падат до около нула градуса и дори по-малко, но през деня на слънце достигат 15-тина градуса. В тези месеци до някъде проблем е късия ден - слънцето се скрива около 16 ч, а за някои сектори и по-рано. По принцип от средата на декември до края на януари се води за дъждовен период, но не става дума за някакви обилни валежи. Добре е да се проследи дългосрочна прогноза преди пътуването.

Добра идея е месец или два преди пътуването да комуникирате с някой къмпинг, където възнамерявате да отседнете. Така може да се запази бунгало или дори етаж от къща - има различни възможности. Ето връзки за два "катерачни" къмпинга в района на Геикбаири:

JO.SI.TO. - къмпинг, който се държи от германци, http://climbingcamp-antalya.com

Climbers Garden - http://www.climbersgarden.com

Плащането в тези къмпинги е в евро. За 1 човек е 5 в палатка и 10 евро в бунгало, за колите няма такса. По наше време можеше да се поръча закуска за 5 и вечеря за 8 евро. Гидовника струва 22 евро. Бирата също е скъпа - в къмпинга е 2,5 евро, докато в магазина е около 2 лева.

Долината в която се намират скалите на Геикбаири е разположена по посока приблизително запад-изток, отворена е към морето, което я прави доста ветровита. Това е добре да се има в предвид при избор на къмпинг и място за палатка в него.

Секторите за катерене се намират на 1 до 7-8 мин пеша от къмпингите или от пътя под скалите.

Вид на скалата: Варовик, с много добра здравина и сцепление. На някои от маршрутите има "бодливи" хватки.

Скалите в района на Геикбаири са разположени на две нива през около 50 м денивелация, като между тях минава асфалтиран път. Те оформят малка долина, по протежението на която срещуположно има скални венци - едните с южно, другите със северно изложение. Така се оказва, че винаги има сектори, които са огряни от слънцето и такива които са на сянка. През пролетно/лятно/есенните месеци естествено се търсят сенчестите сектори, а през зимните, в които бяхме ние, търсихме слънчевите места. На слънце се катери по къси ръкави, но падне ли сянка ръцете започват да мръзнат.

Гидовник има и може да се купи срещу 22 евро от къмпингите. Съдържа 208 пълноцветни страници, двуезичен (турски и английски). Има информация за всички райони за катерене (без Караташлар), разпределена по сектори. За всеки сектор има снимка с очертания на маршрутите, а под нея таблица с имената им, категориите, дължината и броя на включванията.

Необходим инвентар: въже 60 м е ОК, макар че има маршрути над 30 до 35 м, така че ако разполагате с въже 70 м си го вземете. Има турове и от по 2 въжета. Обикновено са необходими между 8 и 12 примки. Краищата на туровете са с по два болта с майон, или с лепен клин с халка, обединен с друг с въже, или с верига. На някои турове има стоманени карабинери за връщане. В повечевто случаи връщането е с рапел или спускане от партньора. Вземете си каска, която е необходима като минимум за осигуряващия.

Маршрутите не са надписани под скалите. Намират се лесно по гидовника. Категориите в него са дадени по UIAA, а на очертанията са отбелязани и по френската скала. Сравнението между двете скали е ОК. Самите категории са по-скоро "приятелски", т.е. леко завишени според това което сме свикнали в България. Това обаче не важи въобще и зависи от това дали е по-стар маршрута и кой го е правил (тази информация я има в гидовника). По-новите маршрути са по-меки.

Наковаването също има някои особености. По-старите маршрути са главно с болтове с планки, като на някои турове има доста психарски разстояния между клиновете. По-новите маршрути с лепени клинове са по-нагъсто наковани - най-вече тези направени от немски катерачи. Обикновено това са маршрути разположени най-близо до къмпинга. Ориентир за ангажираността на даден тур може да бъде дължината му и броя на включванията - тази информация е отбелязана в гидовника.

Приблизителното разпределението (за Геикбаири) на маршрутите по трудност е следното:

До 6+ (6a) - 107 тура

До 7+/8- (6c) - 111 тура

До 8+ (7a+) - 89 тура

До 9+ (7c+) - 86 тура

9+/10- (8a) - 7 тура

10- (8a+) - 8 тура

10 (8b) - 2 тура

10+ (8b+) - 1 тур

10+/11- (8c) - 1 тур

Има и няколко непреминати проекта.

Алпинизъм

Над скалните венци се издига един доста личен връх, който по наше време имаше леко заснежаване. Той може да се изкачи за няколко часа по левия или десния ръб, като се тръгне в близост до сектора Trebenna. Не ни стана ясно дали има прокарани алпийски маршрути по стената, която се вижда между тези два ръба, но тя изглежда поне 12 въжета и с подобна на Вихрен структура и наклон. Най-вероятно могат да се направят интересни алпийски турове.

Нови маршрути могат да се правят след като се контактува с местните катерачи, "Todosk Mountaineering Club" и "Akdeniz University".

Откриването на скалите и първите маршрути се датират към декември 2000 г. и са дело на турски катерачи от Анталия и Истанбул. През 2002 г. е направен катерачен фест и е имало все още само 30 маршрута. След една публикация в списанието Klettern започват да идват много катерачи, главно немски, и започва интензивно да се рзработват все повече сектори и маршрути, събират се пари за покриване на разходите за материали.

Въпреки не малкото съществуващи маршрути, все още има много неразработени скали и дори в секторите където съществуват турове предстои да се появят още доста и трудни линии. Докато траеше нашето пребиваване в района се подвизаваше Мишел Пиола от Швейцария - известен със стотиците си маршрути по целия свят. Чичко Пиола е разработил много маршрути в секторите Alabalik, Melvana, Poseidon, Ottoman и др. Друг европеец наковал множество турове в района е Тобиас от Германия, който се явява и съсобственик на един от къмпингите в долината - Josito.