Вид катерене: * боулдър
Разстояние от София: 109 км
Категории: 6a ÷ 7b (6a, 6a+, 6b, 6b/6b+, 6b+, 6b+/6c, 6c, 6c+, 6c+/7a, 7a, 7a+, 7b)
Разстояние от София: 109 км
Категории: 6a ÷ 7b (6a, 6a+, 6b, 6b/6b+, 6b+, 6b+/6c, 6c, 6c+, 6c+/7a, 7a, 7a+, 7b)
Копривщица е разположена на 1060 метра надморска височина от двете страни на река Тополка. Недалеч от нея се намират двата най-високи върха в Средна гора – Богдан, 1604 м, и Буная, 1594 м.
Скалите се намират от двете страни на пътя свързващ Копривщица и Стрелча. До тях се достига или по Подбалканския път се от София през Копривщица, или от юг по магистрала Тракия през Стрелча.
Ако се следва първият вариант (Подбалканския път), Копривщица е на около 100 км от София. За да се стигне до боулдърите се минава през града и се продължава по пътя за Стрелча. На 10 км от Копривщица от лявата страна на пътя има много голям характерен камък с маркировка, която обозначава мястото на болдърите (първият район). В близост до него се паркират колите. От там започва пътечка, която се спуска в гористата местност и между дърветата и на малки полянки се намират камъните. До вторият район се достига като се продължи още по пътя.
Относно достигането с влак или рейс нямам информация.
Много красив и обширен обект с огромен брой камъни разпръснати в ниска гора. Прекрасен климат и леснодостъпен от голяма част от България. Много добри условия за бивакуване и за "некатерачен" туризъм. В близост (Стрелча) има и минерални бани и басеин.
Камъните са разхвърляни и разположени в гористата местност, трудно се откриват, поради което е препоръчително да имате водач. Някои от болдърите са високи и креш падовете са задължителни. Местноста е красива и има много възможности за бивакуване. Района предстои тепърва да се изследва подробно, защото камъните са разхвърляни в гората на голяма площ и непрекъснато се откриват нови.
Катери се през есента, зимата и ранната пролет. През лятото е жестока жега и е по-скоро гадно да се мъчи човек. През много топли дни се хаби много магнезий, но при хладно време катеренето много приятно.През зимата не се задържа много сняг и при тихо слънчево време се катери без проблемно.
В района има достатъчно добри възможности за диво къмпиране на малки тревни полянки между дърветата и камъните (например около Арената и Класика). Наблизо няма хижи и постройки. Може да се нощува и в Копривщица на квартири. От опит обаче е установено, че поради характера на скалата обикновено човек може да катери там само един ден. Това е така, защото скалата е силно абразивна и пръстите се разкъсват твърде бързо.
Вода е добре да си носите от друго място - на пътя между Копривщица и болдерите има чешма, но на самия обект няма прясна вода за пиене. Храна има в изобилие в магазините в Копривщица и Стрелча, а също и в прекрасните Копривщенски кръчми (за феновете специално препоръчваме "Телешката Курбан чорба" в ресторант "България" или както е известен между нас "Синята къща").
Скалата е едрозърнест гранит в жълти отенъци. Камъните са разположени на малки и големи струпвания сред гора от Келяв дъд. Има и доста големи купчини до 10-15 м височина.
Камъните са гранит с цвят от сив до оранжев, на места покрити със слой лишеи, който се налага да се почиства с телени четки. Преобладават полегналите и отвесните маршрути, а надвесените са рядкост. Има неизчерпаеми възможности за нови болдери. Височината на болдерите е от 1,5 до 6-7м. Има няколко места и по-високи, на които може да се използва въже. Броят на камъните е няколко десетки.
Маршрутите включват катерене по малки режещи ръбчета, цепки и по-рядко по обли форми на микрорелефа. Предвид острите и болезнени ръбчета - добре е да се носи лейкопласт.
В по-голямата си част паданията са безопасни, тъй като голяма част от камъните са с хубави равни полянки край тях. На места обаче под маршрутите има стърчащи камъни. За тези боулдъри е препоръчително да се използва крешпад.
Скалите са покрити със слой от лишей, който се налага да се почиства с телени четки. Преобладават полегналите и отвесните маршрути, а надвесените са рядкост. Има неизчерпаеми възможности за нови болдери.
Необходимата екипировка е крешпад (въпреки, че през периода на разработването на обекта, през 1998 г. нямахме такива и минавахме дори и 5-6м болдери с едно бризентово килимче отдолу), четки - телени и меки, за почистване на хватките. От изключителна важност са магнезия и лейкопласта. Дори и през студените сезони, когато грее слънце на скалите е доста горещо и се хаби доста магнезий, а лейкопласта отива за постоянното обезопасяване на пръстите от режещите ръбчета на хватките. Ще спомена и еспадрили, но те всепак са по подразбиране ;-)))
От хората разработващи обекта е възприета френската система за категоризиране (по Font), съобразена с таблицата за преобразуване публикувана в www.8а.nu. За справка ще цитирам преобразуването само от американската във френската категоризация:V3=6a; V3/4=6a+; V4=6b; V4/5=6b+; V5=6c; V5/6=6c+; V6=7a; V7=7a+; V8=7b; V8/9=7b+; V9=7c; V10=7c+; V11=8a;V12=8a+; V13=8b; V14=8b+; V15=8c.За отправни точки сме използвали опита на хора, катерили болдери в чужбина (Стефан Вепшек, Руслан Вакрилов, Александър Тонев, Мишо Михайлов, Явор Панов и др.), както и чужди катерачи посещавали България (Педро Понс).
На обекта е прието да се използват телени четки, но само за основното почистване на камъните от лишея. За финото почистване на хватките се използват само меки четки за да се избегне изкуствената промяна на микрорелефа. Магнезия е задължителен. Премахването на клатещи се и нестабилни камъни е желателно. Маркирането на маршрутите може да става със стрелка в основата на болдера, но не е задължително. Недопустимо е изкуственото променяне на микрорелефа (изглаждането на ръбовете на хватките с твърди четки и предмети, копането и лепенето на нови форми на релефа), както и поставянето на постоянни точки за осигуряване (клинове, спитове, лепеняци и др.) по скали, чието преминаване е теоретично възможно в стиловете Боулдър и Хайбол. Обекта е отворен за катерене от абсолютно всички желаещи, като е желателно да се спазват хигиенните норми за да се потдържа мястото чисто и уютно и да се изпълняват изискванията за противопожарна безопасност в гористи райони.
Обекта е открит е за първи път от Иван Масларов през 80-те години на 20-ти век когато катерачи от "Планинец" - София правят първите посещения и изкачват около 15-тина боулдър проблема.
Обекта започва да се разработва за болдеркатерене през 1998 г. Открит е по разкази на Иван Масларов към Васил Киров. Компанията на първооткривателите е в състав Васил Киров, Димитър Мишев, Иван Марковски, Милен Генов, Димитър Цолов, Пламен Деков, Огнян Гъдуларов. От тогава с прокарване на нови болдери на Копривщица са се занимавали: Стефан Вепшек, Александър Тонев, Руслан Вакрилов и др.
Огнян Гъдуларов
Николай Петков - част от общата информация за района