Веднага след премката вляво се качва 10 м до хубава площадка до горния от двата бора. Това е мястото за връзване за Южния ръб, GPS 42.165942,23.385349.

Голяма класика и изключително красив и панорамен маршрут. Има вариант за катерене само на горната му част (вж. "Южният ръб – горна част"), като подхода за него може да се използва за напускане на стената при катерене на долната част, след 3-то въже, в случай на нужда.

Вж. файл със снимки и допълнения: https://docs.google.com/document/d/176b2k8Du_SflneKAl1tLzE0qUOs92jJQswzlTUxOVNE/edit?usp=sharing

1-во въже: 35 м, няма клинове, 4/5 кат. От площадката с двата бора нагоре и вдясно се вижда трети бор израсъл на скалата. Тръгва се с тенденция вляво от него по трудни за осигуряване плочести пасажи. Изкатерва се покрай малко борче, където се слага осигуровка. Целта е основата на винкел в края на въжето. Преди площадката се минава покрай нестабилни изглеждащи прясно отцепили се блокове (!). Площадка с 1 клин в основата на ясно изразен винкел (дублира се с джаджи).

2-ро въже: 35 м, 5 и 6/6+ кат. (5c+/6a), няма клинове, има 2 заклещени френда, препоръчително дублиране на зелен, червен и жълт френдове BD. Това е пасажното въже на долната част на тура. Винкелът над площадката е 5- и се запушва от таванче, в което има заклещен изоставен френд. Минава се отляво и се навлиза в друг винкел с цепка на дюлфер и на места в разкрач, 6 кат. В края цепката олеква, макар че се надвесва леко, и там също има изоставен френд в широката част на цепката. Площадка с 2 клина леко вдясно в основата на трети винкел, продължение на предишните.

2-ро въже вариант: 60 м, 5+/6-, няколко клина. Много е вероятно това да е оригиналния тур, тъй като има клинове, но го даваме като вариант, защото цепката отляво е логичното продължение, здрава и красива. Този вариант се отклонява при таванчето, като се минава отдясно на него. Винкел с цепнатина води до друго таванче, минава се също отдясно. Достига се ръба, където може да се направи площадка на джаджи.

3-то въже: 60 м или 2 по 30-35, 5-, няма клинове. Значително олеква винкела и после по плочa и ръб се излиза на върха на кулата. Продължава се по гребена по тревисто-скални пасажи до основата на втора игличка. Хубава площадка, но само на джаджи.

До тук може да се достигне с тревисто-скален траверс под същинската част на Западната стена, както и от тук маршрута може да се напусне по този траверс.

4-то въже: 60 м, 3/4 кат., няма клинове. От площадката по тревисти пасажи се заобикаля игличката отляво и по широк винкел с треви и иглолистни растения, на които се осигурява, се достига широка и хубава площадка под горната част на ръба. Удобно е да се осигурява с лента върху голям скален издатък (камък).

4-то въже вариант: Катери се по скалната кула и се избягват неприятните тревисти участъци. Пасажът е 5-6 м в началото след третия метър, около 6 кат.

5-то въже: 30 м, 5-, няколко клина. По плочести пасажи с интересни хватки, 5, следва таванче, което се минава отляво и води до удобна широка площадка с 2 клина. Удобно е да се използва единия, дублиран с френд.

6-то въже (може да се обедини в едно с 5-то въже): 30 м, 5+/6-, 1-2 клина. След първите 5-6 м по винкелче запушено с малко таванче, следва може би най-трудния пасаж за горната част на тура – къс, техничен, но ангажиращ ок. 5+/6-, труден за осигуряване (може да се сложи клема). По-леки пасажи по ръба извеждат до хубава площадка с 2 клина под красив винкел с цепка.

7-мо въже: 35 м, 5 кат., 1 клин, осигуряване на френдове, но могат да се сложат и клеми. Хубаво и не много трудно въже, считано за най-красиво по маршрута (по-скоро на горната част!). Винкел с дюлферова цепка. Катери се и като цепка, и в разкрач, накрая по-скоро плоча. Няма как да се обърка. Излиза се на малка, но удобна площадка отляво с 3 клина и болт.

8-мо въже: 45 м, 5+, 4-5 клина. Малко отдясно на площадката се катерят няколко метра до ръба (горния клин от площадката се използва за осигуряване). Отдясно на ръба следва широка цепнатина, или тясна камина (offwidth), дълга 7-8 м, трудна за осигуряване, но за сметка на това лесна, 5-. Следват няколко по-лесни метра по плоча. Почти по хоризонтал се достига до заравнение под огромен блок, висок 7-8 м. Малко акробатично и трики се минава по него, следвайки набитите 3 стари клина, достатъчни за осигуряване, 5+. Хубава площадка с няколко клина.

9-то и 10-то въже: общо ок. 70 м, 4+. Катери се по ръба и в някакъв момент се прехвърля отдясно покрай дърво, подсича се към площадка с клинове. До тук са ок. 25 м, късо е да се прави плошадка, но се губи комуникация с партньора, така че ако прецените – може да се осигурява тук. Диагонално нагоре и под ръба се катери по леки, но на места нестабилни скали и блокове. След още 25 м се достига много широка площадка отдясно на ръба, преди финалния отвесен 10 метров участък. Тук също може да се спре да се осигурява, ако сте загубили комуникация или въжето трие. Финалният пасаж не е труден, ок. 4 кат., ако уцелите най-лесното минаване, а то е отляво към ръба, заобикаля надвеса. По ръба (блокажи) се достига първият от трите клина на ПСС. Малко преди това се налага да се прескочи широка около 1.5-2 м междина, но за щастие по средата и има стърчащ камък който улеснява.

За да се достигне 3-тия клин на ПСС, откъдето се спуска рапела, има 20 м по тесния 2-3 м, но лесен за ходене върхов ръб на Иглата.

Има вариант с избягване на долната част на ръба в първите 120 м по тясна (и опасна!) пътечка, подсичаща югозападната част на стената.

Маршрутът е дълъг и не трябва да се подценява, тъй като отдалечеността му и трудния терен за подход и връщане правят рисковано организирането на евентуална спасителна акция. Трябва добре да се преценят силите, времето, да се носят задължително вода и челници, както и дрешки. Връщането на рапели по маршрута би било трудно и ще изиска доста оставен инвентар, тъй като няма площадки за рапели.

При подход откъм Заслон БАК най-удачно е след изкачването на Иглата и слизането до премката между нея и Двуглав, да се изкатери връхния купол на Двуглав, което означава още 2-3 въжета лесно катерене. След което по ръба към Халката и премката между Орловец и Злия зъб. При този избор е възможно да си оставите багаж в близост до премката (храна и вода, едната раница).

Подходът от Кирилова поляна е приключенски, но е възможен. В този случай раница с багаж може да се остави под маршрута. След изкачването се рапелира до Синия улей, и подсичайки Западната стена се достига багажа в основата. Трябва да остане светло време за слизането до Кирилова поляна.

Подход: Ако се идва по пътеката от Синият улей – разклона от него е с GPS 42.1676,23.38264. Върви се по пътечката, докато след продължителна посока надолу, се изкачва между лабилни камъни около 20 м до малка премка. Задължително трябва за първи път да видите Портала и вляво от него ръба Чайка на Двуглав. От премката веднага вляво нагоре на 10 м се виждат два характерни бора, зад които е Южният ръб на Иглата.

35 м рапел от клина на ПСС, който е разполжен най-близо до премката, право надолу към улея, разделящ Иглата от Двуглав. От края на рапела до премката са 15 м ходене по улея, който в тази си част не е стръмен.

За повече подробности вж. инфотмацията в сектор "Западна стена".

Среща се и като Югоизточен ръб на Иглата

PA: 10.09.1950 г., Енчо Петков и Христо Борисов
Цанко Бангиев, "Алпийските стени в България", 1956 г.:

Първото изкачване на в. Иглата по южния й ръб стана на 10.IX.1950 т. от старшите инструктори по алпинизъм м.с. Енчо Петков и Христо Борисов при смяна на водачеството. Свръзката изкачи ръба, като излезе от бивака си под в. Двуглав рано сутринта. Изкачването започна, от най ниската част на ръба в 6 ч. сутринта. В продължение на около 10 часа двамата млади алпинисти направиха премиерно изкачване на южния ръб на върха, като го завършиха за 10 часа. Изкачването стана при много добри атмосферни условия.

Първото масово изкачване на този тур стана на 17 октомври 1953 г. под водачеството и ръководството на м.с. Енчо Петков и 8 алпинисти, участници в III републиканска алпиниада, за 8 часа при благоприятни атмосферни условия изкачиха, върха.

На 2 август 1954 г. този тур бе изкачен за пръв път от жена – инструкторката по алпинизъм от ВИФ "Г. Димитров" Дафина Босолова, в свръзка с Иван Янакиев и Георги Щерев.

Първото изкачване на Южния ръб при зимни условия стана на 25 април 1955 г. от мен и инструктора Георги Карпачев.

Николай Петков