Ясно изразено северно ребро, започващо далеч надолу /от ВЕЦ Видима/, в лявата част на Централната част на стената, отделящо я с намиращата се на изток стена с изцяло северно изложение. Катери се от края на гората до достигане тревистите склонове под купола на Малкия Юмрук.

Дълъг – 15 въжета, като цяло лек маршрут, но особено опасен при лоши метереологични и климатични условия, поради това, че по маршрута почти няма клинове за осигуровки. Често маршрутът се натича с лед. Има вероятност от изгубване в горната част. Вариантът на 10 и 11 въже подсича лавиноопасен склон. Преминаване и варианти: Изкачването започва по лека плоча или отляво по голям тревист винкел с един клин. След първото стъпало следва лек склон, после отново леки скални пасажи и се достига характерно второ стъпало. Варианти: прагът може да се подсече:/А/ отдясно – около 100 метров траверс надясно над силно лавиноопасно снежно поле, непосредствено до скалите и да се излезе на реброто на тур “ПКСС”, откъдето отново наляво и се връща на реброто./Б/ централно – по средно трудни скални пасажи./В/ отляво – също лавиноопасно, прави се отново траверс под скалите наляво. След 50м се прави импровизирана осигуровка на скалите /характерно2-3 метра високо, но дълго хоризонтално прагче. То се преодолява с ляв траверс още 10-15м и от там нагоре по първоначално заледен, но иначе лавиноопасен стръмен кулоар в който има възможности да поставяне на някой друг френд. След като свърши въжето – 50м се забива скален клин за площадка. От там след около 20м се прехвърля снежното ръбче и наляво отново под скалите с леко слизане отново се забива клин за площадка. От там право нагоре по стръмен понякога заледен на едно място през лятото отвесен лавиноопасен кулоар оформен от скалните кули на второто и третото стъпало се излиза в основата на третото скално стъпало, където се съединява с ръба, където излиза и реброто на тур “ПСС”. Преминавано е и по стената отдясно на кулоара – по отвесни леки, но ронливи камини и корнизи до излизане над отвеса на второто стъпало. От там оригиналния тур върви право нагоре, но най популярен е варианта с около 100м траверс надясно, също лавиноопасен, под скалите като се достига характерна премка. От там право нагоре по около 150 метрова лавиноопасна снежна рампа, се достигат финалните участъци на тура. Възможно е и на около 30 м от началото на рампата да се траверсира отново наляво и да се достигне гребена, по който да се продължи до засичането с кулоара. Излизането от варианта става или по характерен скален кулоар леко наляво, след което пред скално стъпало и заледен винкел с един клин да се достигне ръбът от североизток или право нагоре през скално – тревни участъци с около две дължини на въжено да се излезе на тревните участъци водещи към купола на върха, което е и краят на тура. Катеренето през кулоара и последващия ръб при лошо време и силен вятър е най-опасната част от маршрута и следва да се извършва с много добра осигуровка и никакво развръзване от въжето. Препоръчително е лекото излизане на изток, наляво, за да се избегнат лавиноопасните снежни навеища непосредствено над ръба на стената.

{UP}

{UP}

PA: 17-19.01.1975 г., Минко Занковски, Марин Милчев, Георги Ибов и Иван Мутафов

Р.Дженев, Ив. Мутафов, Г. Златев, М. Маровски, Вл. Владов - за обходите, вариантите, снимките и схемите