Последното северно ребро на Млечния чал по посока вр.Ботев, намиращо се срещу трите водопада и вдясно на реброто, по което минава кабела на ел. захранването на вр.Ботев.

Много популярен маршрут. Преминаване: от последните дървета, в началото на стръмно снежно поле, е началото на изкачването. Минава се покрай малък храст, на който се поставя първата осигуровка и се достига първата отвесна плоча. Там има няколко ръждиви клина, указващи посоката. Преминава се с десен траверс през останките на характерния някога полуоткъртен камък – там се слагаше френд – среден размер, и след него по плоча право нагоре, където има и клинове за осигуровка. Това е може би най-трудния незаобиколим участък от целия тур. Следва леко полегнал пасаж и се излиза на върха на жандармата, от която се слиза по много тесен и на места гладък ръб, на който при силен вятър трябва да се поставят и осигуровки за да не се полети от върха на източната стена. На самия край на реброто има праг от 3-4 м. От там може при много сняг да се скочи или да се направи малък рапел на характерен издатък. Нагоре може да се катери по самото ребро или да се подсече от дясно първата половина на втория и третия жандарм. Последния участък е около 70 м много стръмен снежен склон, обрасъл отдолу с туфи. Там има и някакви храсти на които може да се прави лека осигуровка. След този склон наклонът постепенно намалява и не след дълго се достига лятната пътека.

{UP}

След преминаването на двата лавинни улея се изоставя пътеката и се продължава надясно, право нагоре /юг/ и малко преди края на гората се достига тесен гребен заобиколим отдясно. При първата жандарма се прехвърля гребена вляво и до няколкото находящи се там последни дървета се прави първата площадка . Дотук се достига в зависимост от снежната покривка между 1,5 в най-добрия случай и неустановено колко /5-8/ часа при много дълбок сняг.

{UP}

PA: 1978 г. зимата, Димитър Велков, Руси Дженев и плевенски алпинисти.

Вл. Владов