В памет на загиналите преди 40 години

Вместо коментар Ви предоставям благодарственото писмо изпратено на г-н Удев за жеста от негова страна.
От името на всички участници в панихидата, която проведохме на 17.12.2005 г. в Школа "Мальовица" искаме да Ви изкажем искрена благодарност за Вашето решение да спонсорирате тази наша проява, като поехте изцяло нощувките на всичките около 50 участника в нея. Присъстваха останалите живи участници в тази лавина, както и някои роднини на загиналите и много приятели.40 години от падането на лавината в която загинаха 11 от алпинистите на София беше поводът да се срещнат няколко поколения и да обсъдят много неща от алпинизма. Присъствието на старите алпинисти, като з.м.с.Ангел Петров и по млади - Петко Тотев и други внасяше колорит през вечерта, която премина в много планинарски песни.
От името на останалите живи участници в тази лавина - Спас Малинов, Георги Стоянов, Емил Станчев и Георги Топалов още веднъж Ви благодарим г-н Удев за оказаното съдействие, което за нас е един голям жест и показване на уважение към паметта на нашите загинали приятели.
Пожелаваме успех на преустроената Школа в нейната бъдеща работа.

Заповед праща 16 души на смърт под Мальовица

Всички хора са еднакво страхливи

Разумният човек е аутсайдер сред алпинистите, казва оцелелият от лавината преди 40 г. Емил Станчев




Преди 40 години на 16 декември под връх Мальовица се разиграва най-голямата трагедия в българските планини. Лавина пада върху група от 16 алпинисти. 11 загиват. Историята ляга в основата на прекрасната книга на Блага Димитрова "Лавина". По-късно по нея е направен един от най-вълнуващите български филми. Дни преди годишнината двама от оцелелите - Емил Станчев и Георги Николов, разказаха своите спомени с надеждата никога повече да не се случват такива трагедии. Публикуваме разказа на Емил Станчев, един от легендарните български планинари, научил на уважение към планината поколения български алпинисти.



- Г-н Станчев, сигурно е мъчително да се връщате към спомена. Но какво точно се случи преди 40 години под Мальовица?

- За едно изкачване в чужбина се налагаше да покриваме разреди. Това не може да се прави през лятото. Отидохме на Мальовица. Времето не беше подходящо. Взе се решение да се прави траверса от връх Малка Мальовица по венеца до Злия зъб. Двама-трима човека скочихме и казахме, че след прясно навалял сняг не е хубаво да правим такива траверси. Беше ни казано: Който иска да си остане, няма да му се търси сметка. Но другите отиват.

Сутринта станахме в 5, тръгнахме в 5,30 ч. И в 8,10 ч се случи нещастието. При абсолютно негодни за такова изкачване условия - прясно навалял 30-40 сантиметра сняг, върху заледена основа. Вместо да вървим по долината по зимната маркировка и после директно един по един в плътна колона да се качим към превала между Орлето и Мальовица, тръгнахме по диагонал. И още на първата серпантина чухме вик: "Лавина!"

- Какво си помислихте тогава?

- Обърнах се нагоре, погледнах. Срещу мен идваше снежна дъска. Казах си - какво толкова - ще я скоча. Хванах си пикела, рипнах. И почна едно голямо меле. Снегът ме завъргаля. Тъкмо утихна и ме удари втора вълна. После всичко затихна. Почувствах жестоко стягане. Бях зарит малко над главата, но за щастие ръцете ми бяха отгоре. Разрових се. Успях да видя, че на 10-15 метра от мене Спас Малинов беше заровен до кръста. До мене Гошо Стоянов викаше за помощ, раницата го беше затиснала и трудно дишаше. След 10 мин аз бях изровен до кръста. Имах доста наранявания от пикела. Но най-трагичното беше това, което наблюдавахме до нас. На 2-3 метра гледах как една ръка в синя ръкавица маха и лека-полека темпото отслабва. Това беше Петър Варенчик, който за щастие оцеля. Виждах крака на Мишо Угляров, който риташе непрекъснато и след 6-7 минути спря. Нищо не можехме да направим. Безпомощността много тежко се изживява. Бяхме гипсирани в снега. Успяхме да изровим Варенчик, Гошо Топалов, Мишо Угляров и Тодор Николов. Но Мишо и Тодор бяха мъртви. В 9,15 ч Георги Стоянов тръгна да търси помощ от хижата. Ние останахме, но не можахме да намерим телата на другите и тръгнахме надолу.

- Преди вашата лавина имало ли е други на това място?

- Тя работата е смешна, но стана трагична. Предишната година на същото място 2 часа се мотахме в мъглата, за да излезем на превала между Мальовица и Орлето. Кръстосахме много пъти склона. Но нищо не стана. Снегът е бил малко по-мокър и тежък. На следващата година обаче белята стана. Снегът беше много дълбок, 80 сантиметра. Затъвахме до кръста. Сменяхме се да бием пъртина. Мишо Угляров водеше, умори се и мина зад мене. Тогава започна да води Христо Йонков - Ричо. И каза - смятам да минем едно диагоналче до онези камъчета и после направо на премката. Никой не възрази. Пълно оглупяване. Макар че малко преди това снегът поднесе леко под краката на един от нас. Притъпени сетива. Това вероятно е обяснението. Бяхме се сгушили в пухенките, срещу нас духаше вятър. Смятам, че реагирахме добре само след