0911.2005
Специално за www.climbingguidebg.com
В една от парижките болници след тежко боледуване почина знаменитият френски алпинист от 50-те години и художник-илюстратор Люсиен Берардини (Lucien Bérardini).
“Необикновено ярка личност, кипящ от жизненост човек, известен с катерачния си талант, но и с остроумие и рядко чувство за хумор” – така го характеризира “Вертикал” в своя стотен брой.
Роден през 1930 г., започва да катери на 12 г. във Фонтенбло, което не спираше да посещава до последните години на живота си. Световната слава го споходи през 1952 г., когато бе един от четиримата, които решиха проблема със западната стена на Пти Дрю и прокараха маршрут, който има ключово значение в историята на алпинизма. Автор бе на редица повторения по най-впечатляващите алпийски турове – по Реброто Уокър на Гранд Жорас (1952 г. първо еднодневно), източната стена на Гран Капюсен (1953 г.), южната стена на Торе Триесте (1958 г.), Реброто на Бонати на Пти Дрю (1961 г.), северозападната стена на Торе Су Алто (1961 г.), диретисимата на Чима Гранде ди Лаваредо (1961 г.). В актива си има редица премиери във Веркор (Vercors) и в масива на Монблан (например по северната стена на Гран Капюсен, 1956 г.).
Разбира се, той не се задоволи само с Алпите. През 1954 г. с петима свои другари направи първо изкачване по южната стена на Аконкагуа. Освен него в свръзката бяха Адриен Дагори (Adrien Dagory), Ги Пуле (Guy Poulet), Робер Параго (Robert Paragot), Едмон Дени (Edmond Denis) и Пиер Лесьор (Pierre Leseur). През 1966 г. заедно с Параго и петима други свои сънародници успя да се справи с друг голям проблем в световния алпинизъм – северната стена на Уаскаран (Huascaran, 6768 м) в Перуанските Анди. През 1971 г. бе сред най-активните алпинисти в експедицията по западното ребро на Макалу. Плюс това той успя да заснеме получилия многобройни награди 40-минутен филм “Makalu Pilier Ouest 1971”.
Берардини бе и рядко всеотдаен деятел на алпинизма. Няколко години бе президент на Френската федерация по планинарство и катерене (Federation francaise de la montagne et de l’ escalade, FFME). Бе легендарен скален катерач и един от пионерите на боулдъринга във Франция (“bloqueur”). В продължение на 20 г. с Робер Параго бяха една от най-амбициозните и най-добрите френски свръзки, за което увлекателно разказват в написаната съвместно книга “Vingt ans de cordée” (“Двадесет години в свръзка”, “Flammarion”, 1974, с предговор на Люсиен Дьови (Lucien Devies).
Любимата си Аконкагуа посети за последен път през 1997-а, когато беше на 67 години. Сред нещата, оставени за спомен в хижата на Пласа де Мулас (Plaza de Mulas), има дамски пликчета, на които Лулу Берардини е написал датите на своите изкачвания на най-високия връх на двете Америки: “24 II 1954 Face Sud; 25 I 1995 v. normale; 22 I 1997 v. normale”.
Скъпи Лулу, колко дълго може да се шегува човек? В сряда, на 19 октомври, ти намери покой на гробището в Шамони. Там, където почиват толкова много твои партньори и приятели…
Юзеф Ника
В една от парижките болници след тежко боледуване почина знаменитият френски алпинист от 50-те години и художник-илюстратор Люсиен Берардини (Lucien Bérardini).
“Необикновено ярка личност, кипящ от жизненост човек, известен с катерачния си талант, но и с остроумие и рядко чувство за хумор” – така го характеризира “Вертикал” в своя стотен брой.
Роден през 1930 г., започва да катери на 12 г. във Фонтенбло, което не спираше да посещава до последните години на живота си. Световната слава го споходи през 1952 г., когато бе един от четиримата, които решиха проблема със западната стена на Пти Дрю и прокараха маршрут, който има ключово значение в историята на алпинизма. Автор бе на редица повторения по най-впечатляващите алпийски турове – по Реброто Уокър на Гранд Жорас (1952 г. първо еднодневно), източната стена на Гран Капюсен (1953 г.), южната стена на Торе Триесте (1958 г.), Реброто на Бонати на Пти Дрю (1961 г.), северозападната стена на Торе Су Алто (1961 г.), диретисимата на Чима Гранде ди Лаваредо (1961 г.). В актива си има редица премиери във Веркор (Vercors) и в масива на Монблан (например по северната стена на Гран Капюсен, 1956 г.).
Разбира се, той не се задоволи само с Алпите. През 1954 г. с петима свои другари направи първо изкачване по южната стена на Аконкагуа. Освен него в свръзката бяха Адриен Дагори (Adrien Dagory), Ги Пуле (Guy Poulet), Робер Параго (Robert Paragot), Едмон Дени (Edmond Denis) и Пиер Лесьор (Pierre Leseur). През 1966 г. заедно с Параго и петима други свои сънародници успя да се справи с друг голям проблем в световния алпинизъм – северната стена на Уаскаран (Huascaran, 6768 м) в Перуанските Анди. През 1971 г. бе сред най-активните алпинисти в експедицията по западното ребро на Макалу. Плюс това той успя да заснеме получилия многобройни награди 40-минутен филм “Makalu Pilier Ouest 1971”.
Берардини бе и рядко всеотдаен деятел на алпинизма. Няколко години бе президент на Френската федерация по планинарство и катерене (Federation francaise de la montagne et de l’ escalade, FFME). Бе легендарен скален катерач и един от пионерите на боулдъринга във Франция (“bloqueur”). В продължение на 20 г. с Робер Параго бяха една от най-амбициозните и най-добрите френски свръзки, за което увлекателно разказват в написаната съвместно книга “Vingt ans de cordée” (“Двадесет години в свръзка”, “Flammarion”, 1974, с предговор на Люсиен Дьови (Lucien Devies).
Любимата си Аконкагуа посети за последен път през 1997-а, когато беше на 67 години. Сред нещата, оставени за спомен в хижата на Пласа де Мулас (Plaza de Mulas), има дамски пликчета, на които Лулу Берардини е написал датите на своите изкачвания на най-високия връх на двете Америки: “24 II 1954 Face Sud; 25 I 1995 v. normale; 22 I 1997 v. normale”.
Скъпи Лулу, колко дълго може да се шегува човек? В сряда, на 19 октомври, ти намери покой на гробището в Шамони. Там, където почиват толкова много твои партньори и приятели…
Юзеф Ника
Добави коментар