0509.2005
През юли и август в Западен Каракорум (Пакистан) бяха два италиано-американски екипа с изключително амбициозни цели (вторият все още действа). Първи в района, през юли, се появиха Симоне Моро (Simone Moro) и Джоуби Огуин (Joby Ogwyn). Тяхното намерение бе да стъпят на най-високия девствен връх на Земята – Батура-2 (Batura-2, 7762 м).
Той е от групата Батура Мустаг* (Batura Muztagh). За аклиматизация на 5 юли двамата направиха второ изкачване (по източната стена) на Я Чиш (Ya Chhish, 5130 м), достигнат за първи през 1976 г. от алпинисти на тогавашната Германска демократична република.
След това двамата тръгнаха по набелязания маршрут на Батура-2 и след три катерене в алпийски стил, на 9 юли, стъпиха на Батокши пик (Batokshi Peak, 6050 м). За съжаление лавина повлече и контузи сериозно Джоуби. Спасителната акция с участието на Симоне, готвача и неговия помощник завърши със свалянето на американеца в базовия лагер, откъдето беше транспортиран с хеликоптер до болницата в Гилгит.
Втората експедиция е в състав Алберто Перуфо (Alberto Peruffo), Карлъс Булър (Carlos Buhler), Ренцо Корона (Renzo Corona), Иво Ферари (Ivo Ferrari), Криста Лий-Мичъл (Crista Lee-Mitchell), Алесандро Пианалто (Alessandro Pianalto), Микеле Ромио (Michele Romio) и Мирко Скарсо (Mirco Scarso). Най-напред и тя се насочи към Батура Мустаг и записа в актива си изкачване на девствения Дарийо Сар (Dariyo Sar, 6350 м). На 11 август Ренцо Корона и Иво Ферари преодоляха 1200-метров маршрут в алпийски стил.
Следваща цел на експедицията е отстоящият на около 100 км Ракапоши (Rakaposhi, 7788 м) и по-точно неговото северозападно ребро. С дължината си от около 7000 метра и денивелацията от 4000 м то се смята за най-голямото в света.
Първият опит за преминаването му е направен през 1987 г. от немска експедиция начело с Хуберт Блайхер (Hubert Bleicher), участник в първите изкачвания на два от най-високите върхове в обкръжението на Долината Хунца (Hunza Valley) – Шиспаре (Shispare, 7611 м, в превод “Вишневата планина”) и Батура-1 (Batura-1, 7795 м). Според Блайхер реброто е Ракапоши е “невероятно предизвикателство” (“an unbelievable challenge”).
През 2001 г. френска експедиция начело със звездите Маню Пелисие (Manu Pellissier) и Маню Ги (Manu Guy) не успя да стигне по-високо от черните скали над ледника в подножието на реброто.
* Характерното разположение на главните ледници представлява база за делението на Каракорум, извършено от т. нар. Karakorum Conference през 1936/ 37 г. Западна част на веригата е групата Батура Мустаг (Batura Mustagh). Тя е отделена от останалата от долината на река Хунца (единствената, която проломява целия Каракорум). Между другото това е и една от причините мнозина учени да смятат Батура Мустаг за част от Хиндукуш, а не от Каракорум. Главното било на групата южно от ледника Батура включва редица великолепни седемхилядници – Ултар (Ultar, 7388 м), Боджохагур Дуанасир (Bojohaghur Duanasir, 7329 м), Шиспаре (Shispare, 7619 м), Пасу Пик (7284 м), Batura-1 (7795 м) и Batura-2, 7762 или 7730 м). Батура Мустаг чувствително се отличава от останалата част на Каракорум и в климатично отношение – като най-отдалечена от влиянието на мусонните ветрове.
Той е от групата Батура Мустаг* (Batura Muztagh). За аклиматизация на 5 юли двамата направиха второ изкачване (по източната стена) на Я Чиш (Ya Chhish, 5130 м), достигнат за първи през 1976 г. от алпинисти на тогавашната Германска демократична република.
След това двамата тръгнаха по набелязания маршрут на Батура-2 и след три катерене в алпийски стил, на 9 юли, стъпиха на Батокши пик (Batokshi Peak, 6050 м). За съжаление лавина повлече и контузи сериозно Джоуби. Спасителната акция с участието на Симоне, готвача и неговия помощник завърши със свалянето на американеца в базовия лагер, откъдето беше транспортиран с хеликоптер до болницата в Гилгит.
Втората експедиция е в състав Алберто Перуфо (Alberto Peruffo), Карлъс Булър (Carlos Buhler), Ренцо Корона (Renzo Corona), Иво Ферари (Ivo Ferrari), Криста Лий-Мичъл (Crista Lee-Mitchell), Алесандро Пианалто (Alessandro Pianalto), Микеле Ромио (Michele Romio) и Мирко Скарсо (Mirco Scarso). Най-напред и тя се насочи към Батура Мустаг и записа в актива си изкачване на девствения Дарийо Сар (Dariyo Sar, 6350 м). На 11 август Ренцо Корона и Иво Ферари преодоляха 1200-метров маршрут в алпийски стил.
Следваща цел на експедицията е отстоящият на около 100 км Ракапоши (Rakaposhi, 7788 м) и по-точно неговото северозападно ребро. С дължината си от около 7000 метра и денивелацията от 4000 м то се смята за най-голямото в света.
Първият опит за преминаването му е направен през 1987 г. от немска експедиция начело с Хуберт Блайхер (Hubert Bleicher), участник в първите изкачвания на два от най-високите върхове в обкръжението на Долината Хунца (Hunza Valley) – Шиспаре (Shispare, 7611 м, в превод “Вишневата планина”) и Батура-1 (Batura-1, 7795 м). Според Блайхер реброто е Ракапоши е “невероятно предизвикателство” (“an unbelievable challenge”).
През 2001 г. френска експедиция начело със звездите Маню Пелисие (Manu Pellissier) и Маню Ги (Manu Guy) не успя да стигне по-високо от черните скали над ледника в подножието на реброто.
* Характерното разположение на главните ледници представлява база за делението на Каракорум, извършено от т. нар. Karakorum Conference през 1936/ 37 г. Западна част на веригата е групата Батура Мустаг (Batura Mustagh). Тя е отделена от останалата от долината на река Хунца (единствената, която проломява целия Каракорум). Между другото това е и една от причините мнозина учени да смятат Батура Мустаг за част от Хиндукуш, а не от Каракорум. Главното било на групата южно от ледника Батура включва редица великолепни седемхилядници – Ултар (Ultar, 7388 м), Боджохагур Дуанасир (Bojohaghur Duanasir, 7329 м), Шиспаре (Shispare, 7619 м), Пасу Пик (7284 м), Batura-1 (7795 м) и Batura-2, 7762 или 7730 м). Батура Мустаг чувствително се отличава от останалата част на Каракорум и в климатично отношение – като най-отдалечена от влиянието на мусонните ветрове.
Добави коментар