0209.2005
На 30 юли т. г. Ханс Флорин (Hans Florin) премина соло за 11 часа и 41 мин “The Nose” (5.9 C2, 34 въжета) на Ел Кап (El Capitan, Yosemite, САЩ). Така подобри предишния рекорд за солово скоростно изкачване на Дийн Потър (Dean Potter) от 1999 г.
За постигането на това време Ханс премина някои фрагменти без самоосигуровка, а някои с т. нар. техника на Метрович (“Metrovich”) – превключване между междинните осигуровки с помощта на “daisy chains”.
На Ханс принадлежи и най-бързото изкачване на “The Nose” в свръзка – с Юджи Хираяма (Yuji Hirayama) – 2 часа и 48 мин и 55 сек през 2002 г., за което пак ще стане дума.
Съперничеството в скоростното преминаване на големите стени в “Долината” се възроди – след период на затишие – през есента на 2001 г. На 15 октомври същата година Тим О’Нийл (Tim O'Neill) и Дийн Потър (Dean Potter) подобриха “брадатия” десетгодишен рекорд на Ханс Флорин и Питър Крофт (Peter Croft) на “The Nose” с 23 минути, постигайки 3 часа 59 мин и 35 сек. Но Тим и Дийн можаха да се радват на рекорда си само 13 дни. Защото на 28 октомври Ханс Флорин и Джим Хърсън (Jim Herson) свалиха от него нови 2 мин и 8 сек.
Не се наложи отговорът на О’Нийл-Потър да бъде чакан дълго. На 5 ноември те счупиха актуалният рекорд на Флорин-Хърсън (3 часа 57 мин 27 сек), подобриха времето му с цели 33 мин и 23 сек и го доведоха до 3 часа 24 мин 4 сек. Това показва, че за всяко от 34-те въжета на тура са им били необходими само 6 минути! Тим и Дийн се намираха в блестяща форма. Малко преди това (септември 2001 г.) те се прославиха с необикновено постижение. Само за 24 часа изкатериха “верижно” три от големите стени в Йосемити – Класическият маршрут на Half Dome (VI 5.9 A1), Южната стена на Маунт Уоткинз (South Face of Mount Watkins, VI 5.9 A3) и Носа на Ел Кап (The Nose El Cap (VI 5.9 A2) – общо 80 въжета (2100 метра). За преминаването на няколкото километра между тях не използваха никакъв транспорт.
В търсенето на максимална скорост Ханс Флорин реши да обедини усилията си с Юджи Хираяма. В средата на септември 2002 г. двамата регистрираха неуспешен опит – “само” 3 часа и 27 мин. На 29 септември все пак постигнаха своето – 2 часа 48 мин 55 сек! През цялото време водеше Юджи. Почти всички въжета бяха преминати с взаимна осигуровка (спазвайки принципа за включване в най-малко две междинни осигуровки между двамата).
За постигането на това време Ханс премина някои фрагменти без самоосигуровка, а някои с т. нар. техника на Метрович (“Metrovich”) – превключване между междинните осигуровки с помощта на “daisy chains”.
На Ханс принадлежи и най-бързото изкачване на “The Nose” в свръзка – с Юджи Хираяма (Yuji Hirayama) – 2 часа и 48 мин и 55 сек през 2002 г., за което пак ще стане дума.
Съперничеството в скоростното преминаване на големите стени в “Долината” се възроди – след период на затишие – през есента на 2001 г. На 15 октомври същата година Тим О’Нийл (Tim O'Neill) и Дийн Потър (Dean Potter) подобриха “брадатия” десетгодишен рекорд на Ханс Флорин и Питър Крофт (Peter Croft) на “The Nose” с 23 минути, постигайки 3 часа 59 мин и 35 сек. Но Тим и Дийн можаха да се радват на рекорда си само 13 дни. Защото на 28 октомври Ханс Флорин и Джим Хърсън (Jim Herson) свалиха от него нови 2 мин и 8 сек.
Не се наложи отговорът на О’Нийл-Потър да бъде чакан дълго. На 5 ноември те счупиха актуалният рекорд на Флорин-Хърсън (3 часа 57 мин 27 сек), подобриха времето му с цели 33 мин и 23 сек и го доведоха до 3 часа 24 мин 4 сек. Това показва, че за всяко от 34-те въжета на тура са им били необходими само 6 минути! Тим и Дийн се намираха в блестяща форма. Малко преди това (септември 2001 г.) те се прославиха с необикновено постижение. Само за 24 часа изкатериха “верижно” три от големите стени в Йосемити – Класическият маршрут на Half Dome (VI 5.9 A1), Южната стена на Маунт Уоткинз (South Face of Mount Watkins, VI 5.9 A3) и Носа на Ел Кап (The Nose El Cap (VI 5.9 A2) – общо 80 въжета (2100 метра). За преминаването на няколкото километра между тях не използваха никакъв транспорт.
В търсенето на максимална скорост Ханс Флорин реши да обедини усилията си с Юджи Хираяма. В средата на септември 2002 г. двамата регистрираха неуспешен опит – “само” 3 часа и 27 мин. На 29 септември все пак постигнаха своето – 2 часа 48 мин 55 сек! През цялото време водеше Юджи. Почти всички въжета бяха преминати с взаимна осигуровка (спазвайки принципа за включване в най-малко две междинни осигуровки между двамата).
Добави коментар