2508.2005
Днес завърши и последния опит за изкачване на К2 (8611м) през сезон лято 2005. Казахската експедиция останала последна в района се завърна в базовия лагер и се подготвя за заминаване.
Въпреки неблагоприятната прогноза за времето, тези дни четиримата алпинисти бяха решили да направят опит за изкачаване споделяйки преди тръгване “времето не ни интересува (We don’t care about the weather)”. Смело изказване особено когато става дума за К2!
Опитът им завърши в предния базов лагер (5400 м), където казахите установили, че палатката в която са си оставили инвентара е ограбена и всичко ценно липсва. Предположенията за крадците клонят към височинните и другите носачи, за които е практика да се качват в края на сезона и да обират всичко ценно, до което се доберат дори изкачвайки се по долните части на маршрутите.
Според сайта k2climb.net казахите били “The boldest K2 team this season”.
Като участник в тазгодишните опити към К2 искам да внеса някои разяснения относно последното изказване. Казахите безпорно са опитни алпинисти с богат опит и множество изкачвания по планините в Централна Азия, Хималаите и Каракорум (www.russianclimb.com). Не случайно ги наричат “The Kazakh Army' young guns”. В нашия случай те бяха последните, които пристигнаха в базов лагер К2 (5100 м).
В края на един катерачен сезон всеки новопристигнал е облагодетелстван от факта, че маршрутите са напълно оборудвани с нови парапети, лагерите са установени и заредени, площадките изкопани, на много места пъртината е пробита. Казахите на К2 не изхабиха и една калория сила и време, за да фиксират и един метър въже. Просто си дойдоха, закачиха се за парапетите и направиха “много бързо изкачване”. Някои ще кажат, че е въпрос на тактика, но всеки минал през казармата знае какво е отношението към тези, които скътават от службата ;-)) Подобно поведение си е практика в Хималаите и Каракорум и зад много от успешните изкачвания се крие просто стъпване в пробития от предните експедиции път до върха. Иначе браво на казахите, защото според съобщенията им, на 15.08.2005 г. те се качват до около 8500 м, което си е почти до върха!
За сведение, българския отбор положихме над 1500 м въже по време на четирите ни излизания за установяване и зареждане на височинните лагери и то точно в технически най-трудния участък на Abruzzi Spur, т.нар. Черна пирамида между 6800 м и 7200 м. Това не само коства време и пари за въжетата, но и много енергия предвид височината, на която се работи.
До нашия опит за атака на 22.07.2005 г. никой не се беше качвал толкова високо през този сезон, въпреки че във времето пристигнахме след американската и японската експедиция, които вече работиха по реброто Абруци. Добре видяхме голямата разлика между излизанията ни в началото и в края на сезона, когато маркирания подход до предния базов лагер и добре опънатите парапети улесняваха всеки тръгнал нагоре. “На готово” дойдоха и унгарско-словашко-румънската експедиция, която не стигна по-високо от нас.
В заключение към връхната точка на К2 няма лесни пътища! Не всяка година метеорологичните условия позволяват изкачване дори и на най-силните екипи. Като първи български опит стигнахме доста високо – 8150 м. Научихме много за тази голяма планина, като клуб натрупахме богат организационен опит, обогатихме се “тактически” ;-))
Сега гледаме напред, защото няма нищо по-мотивиращо от един неуспех на връх, който преценихме че е според силите и подготовката ни!
Боян П. Петров
СК “ВЕРТИКАЛЕН СВЯТ”
www.verticalworldbg.com
Към албум със снимки от експедицията
Дойчин по Черната пирамида над 7000 м. Снимка Боян Петров
Под камината на Хаус. Снимка Боян Петров
Въпреки неблагоприятната прогноза за времето, тези дни четиримата алпинисти бяха решили да направят опит за изкачаване споделяйки преди тръгване “времето не ни интересува (We don’t care about the weather)”. Смело изказване особено когато става дума за К2!
Опитът им завърши в предния базов лагер (5400 м), където казахите установили, че палатката в която са си оставили инвентара е ограбена и всичко ценно липсва. Предположенията за крадците клонят към височинните и другите носачи, за които е практика да се качват в края на сезона и да обират всичко ценно, до което се доберат дори изкачвайки се по долните части на маршрутите.
Според сайта k2climb.net казахите били “The boldest K2 team this season”.
Като участник в тазгодишните опити към К2 искам да внеса някои разяснения относно последното изказване. Казахите безпорно са опитни алпинисти с богат опит и множество изкачвания по планините в Централна Азия, Хималаите и Каракорум (www.russianclimb.com). Не случайно ги наричат “The Kazakh Army' young guns”. В нашия случай те бяха последните, които пристигнаха в базов лагер К2 (5100 м).
В края на един катерачен сезон всеки новопристигнал е облагодетелстван от факта, че маршрутите са напълно оборудвани с нови парапети, лагерите са установени и заредени, площадките изкопани, на много места пъртината е пробита. Казахите на К2 не изхабиха и една калория сила и време, за да фиксират и един метър въже. Просто си дойдоха, закачиха се за парапетите и направиха “много бързо изкачване”. Някои ще кажат, че е въпрос на тактика, но всеки минал през казармата знае какво е отношението към тези, които скътават от службата ;-)) Подобно поведение си е практика в Хималаите и Каракорум и зад много от успешните изкачвания се крие просто стъпване в пробития от предните експедиции път до върха. Иначе браво на казахите, защото според съобщенията им, на 15.08.2005 г. те се качват до около 8500 м, което си е почти до върха!
За сведение, българския отбор положихме над 1500 м въже по време на четирите ни излизания за установяване и зареждане на височинните лагери и то точно в технически най-трудния участък на Abruzzi Spur, т.нар. Черна пирамида между 6800 м и 7200 м. Това не само коства време и пари за въжетата, но и много енергия предвид височината, на която се работи.
До нашия опит за атака на 22.07.2005 г. никой не се беше качвал толкова високо през този сезон, въпреки че във времето пристигнахме след американската и японската експедиция, които вече работиха по реброто Абруци. Добре видяхме голямата разлика между излизанията ни в началото и в края на сезона, когато маркирания подход до предния базов лагер и добре опънатите парапети улесняваха всеки тръгнал нагоре. “На готово” дойдоха и унгарско-словашко-румънската експедиция, която не стигна по-високо от нас.
В заключение към връхната точка на К2 няма лесни пътища! Не всяка година метеорологичните условия позволяват изкачване дори и на най-силните екипи. Като първи български опит стигнахме доста високо – 8150 м. Научихме много за тази голяма планина, като клуб натрупахме богат организационен опит, обогатихме се “тактически” ;-))
Сега гледаме напред, защото няма нищо по-мотивиращо от един неуспех на връх, който преценихме че е според силите и подготовката ни!
Боян П. Петров
СК “ВЕРТИКАЛЕН СВЯТ”
www.verticalworldbg.com
Към албум със снимки от експедицията
Дойчин по Черната пирамида над 7000 м. Снимка Боян Петров
Под камината на Хаус. Снимка Боян Петров
Показани от 1 до 4 от 4 (1 страници)
4 коментар(а)
Kритериите които поставяме пред другите важат ли и за нас?
Този въпрос го задавам на самият вас господин Петров защото смятам, че се изключвате от правилото, когато чета разясненията ви по повод казахстанското изкачване по К2.
Мога ли също така да попитам, чии парапети използвахте по пътя си до лагер2 на експедиция К2-2005.Не бяха ли поставени изцяло от чуждестранните експедиции действащи в района по това време? Колко метра въже опънахте вие за да им помогнете? Ами металната стълба по онова характерно място наречено камината вие ли я мъкнахте на гръб, а е имало и друга по пътя за лагер3, която също не е ваша заслуга. Без да умаловажавам вашият труд по опъването на парапет по черната пирамида не трябва ли да се спомене и факта че там е имало стари въжета, които поне са ви помогнали да разчетете маршрута,което не е малко. До лагер три вие сте използвали чужди парапети и ако трябва да пиша във вашия стил, ще изглежда, че и вие сте се възползвали от труда на чуждите експедиции. Това което искам да ви кажа е да бъдете по-обективен защото оставам с впечатлението, че неможете да преглътнете факта – НЯКОЙ СЕ Е КАЧИЛ НА К2 ПО- ВИСОКО ОТ ВАС ТОЗИ СЕЗОН!
П.С. Казармата оставя трайни следи в някои мъже господин Петров,но ако прилагаме нейните правила в планината начело на списъка на зверовете нейни обитатели ще са хората (Алпинисти).
Уважаеми ZZZSSS,
Ако ще водим диалог ще ви помоля да се представите с истинско име въпреки желанието декларирано в предишни ваши мнения “....PS: Оставам в анонимност, не защото ме е страх от вас, а защото не искам да създавам персонални проблеми на алпинисти”. Толкова ли е страшно да си свалите маската?
Говорите като човек бил в района на К2, като човек на който височинните експедиции са му ясни, като човек с изкачвания в планините на света. Има и друг вариант: просто четете пресата в нета и си съставяте мнение, което изказвате с авторитетен назидателен тон.
Ако ми кажете името си ще отговоря на всички поставени от вас въпроси!
Надявам се да не предпочете удобната сянка на анонимността!
Боян П. Петров
СК “ВЕРТИКАЛЕН СВЯТ”
www.verticalworldbg.com
PS: По повод изказването ви “...не можете да преглътнете факта – НЯКОЙ СЕ Е КАЧИЛ НА К2 ПО- ВИСОКО ОТ ВАС ТОЗИ СЕЗОН!” ще ви кажа, че никой от тези които ме познават биха подкрепили подобно изказване. Приемам горното като публично изказана обида!
Искам да ви уверя, че изобщо не съм имал намерението да ви обидя и ако е така, моля за извинение.С тези думи само изразявам впечатлението, което ми е направил вашият коментар. Възможно е да е грешно, така както и вие останахте с впечатлението, че искам да ви обидя. По въпроса за анонимността оставам верен на този начин на общуване, защото така няма да присъстват субективни фактори, които да пречат на откровенността. За съжаление трябва да приемете това решение, ако е възможно, защото сам сте си избрал позицията на висока обществена личност и се налага да бъдете без мазка. Това понякога е предимство, но понякога тежи. А аз да речем съм обществена единица, която прилага правото си на свободно изразяване на мнението и от време на време пуска червени лампички, когато нещо й направи впечатление. Въпросът, който засягам е съвсем принципен и стои най-отгоре на коментара ми. Мисля, че всеки човек, на който не му пречат субективните фактори, за които вече споменах и който има някаква алпийска култура, ще си го зададе, когато чете тази статия. С уважение : ZZZSSS
Благодаря ви за поканата г-н Петров, но за съжаление ми е невъзможно да присъствам, тъй като трябва да си изпълнявам служебните задължения, макар че би било много интересно да се запозная и с вашите картинки и подробности от експедицията. Надявам се поканата да остане в сила за някой друг път.
П.С. Тъй като темата ми е интересна и пряко ме вълнува, аз вече се осведомих за някои подробности от експедицията от първа ръка. Незабравяйте, че на експедиция К2 2005 бяхте трима участника от България / без да броя д-р Младенов в случая / .
Желая ви успех.
ZZZSSS,
започвам да се досещам за някои неща относно вашата самоличност! Вие никога не ще излезете наяве!
В рамките на Международната катерачна среща на Враца, на 22.09, 20:15ч ще направим втора презентация за К2, повече ще говорим за маршрута.
Приносите на Иван за експедиция К2-2005 си ги знае той и мисля, че вече ги е споделил с вас! Ако има още нещо да каже, нека го сподели тук!
Боян
Изобщо не се притеснявам, че сте се досетили, коя съм всъщност. Щом вече така стои въпросът, за да не се чудят и други, като вас ще кажа : Аз съм съпругата на Иван Темелков. Сега по спокойни ли сте? Въпросите, които зададох в предишния материал по друг начин ли ви звучат? Точно за това неисках да бъда в известност, защото сега на евентуална кореспонденция, ще се гледа по съвсем субективен начин. Инициативата да пиша в сайта си е лично моя и не ми трябва нечие съгласие или подтик. Съвсем естествено е да знам подробности от експедицията и аз задавам съвсем логични въпроси с оглед на информацията, която имам само незнам защо вие реагирате така!? Не съм казала нищо лошо или грешно, тъй като гледах материалите от снимки и видеолента, които е направил Иван. Ако Иван иска нещо да ви каже не се съмнявайте, че ще го направи. Но тука питам АЗ. Отцъствието ми от вашите презентации, ще се изтълкува по някакъв начин, но си имам причини, за да немога да дойда въпреки желанието ми. Аз нежелая да засенчвам вашите постижения и успехи, а просто исках алпинистите на които всички се радваме да бъдат честни и реални в преценките и изказванията си.
Добави коментар