Американците Брайън Макмахон (Brian McMahon) и Джош Уортън (Josh Wharton) за по-малко от седмица в края на юни и началото на юли направиха няколко скоростни класически изкачвания по източната стена на Сфинкса (The Sphinx – англ., La Esfinge – исп., 5325 м) в долината Перон (Peron) на Кордилера Бланка (Cordilliera Blanca), Перу.

Тяхна цел беше северната стена на Северен Уаскаран (Huascaran Norte, 6655 м), но много сериозно срутване провали плановете им.

Най-напред, “за загрявка”, им послужи класическият маршрут (5.11c, 750 м) - OS за 4,5 часа. На 26 юни преминаха изцяло на класика прокарания с техниката на изкуствените опорни точки и намиращ се вдясно от класическия “The Riddle of the Cordillera Blanca”. 750-метровият “The Riddle” е дело на Н. Дейвис (N. Davis) и Т. Офенбахер (T. Offenbacher) през 2000 г. Оценката му бе 5.10+ A3. Към класическото му преминаване, при това OS (!), Брайън и Джош прибавиха вариант от три въжета. Новата линия е 5.12b/ c. Получи името “King of Thebes”*.

Поредна цел, този път вляво от класическия маршрут, беше турът “Южният кръст” (“Cruz del Sur” (5.13a, 800 м). Негови автори през 2000 г. са италианецът Мауро “Бубу” Боле (Mauro Bole) и словенецът Силво Каро (Silvo Karo). На Макмахон и Уортън им трябваха само 7 часа, за да го повторят в стил OS!** Според тях категорията му трябва да бъде 5.12a!

След неуспешен опит за стигане до подножието на Уандой Норте (Huandoy Norte, 6395 м), провален заради огромни пукнатини, Макмахон замина за Щатите. А Уортън изкатери соло класическия маршрут на Сфинкса за 1 час и 28 минути и също се прибра вкъщи.

Почти по същото време в долината Перон на Cordilliera Blanca бе и полска група в състав Богуслав Ковалски (Bogusław Kowalski) от Торун, Аркадиуш Гронджиел (Arkadiusz Grządziel) и Йежи Стефански (Jerzy Stefański) от Катовице. Главната им цел беше нов маршрут на Сфинкса. На 22 юни, в рамките на аклиматизацията, Гронджиел и Ковалски стигнаха до т. нар. “Седло на Сфинкса” по собствен вариант. По тази част от стената по всяка вероятност не е преминавал никой, тъй като Немският маршрут от 1955 г. заобикаля тези пасажи и излиза на билото от запад. На 24 юни т. г. същите двама плюс Стефански излязоха до 5100 м по реброто Невадо Карас (Nevado Caraz).

Поредната им цел беше класическия маршрут (5.11 с, 750 м) от 1997 г. по източната стена. Тя бе постигната в стил OS.

На 29 юни тримата започнаха реализация на главната си цел – нов маршрут по великолепната гранитна северна стена. След еднодневна почивка на 2 юли, на 3-4 юли те изкатериха тура по логична формация в лявата част на стената. Той получи името “Излизане от сянката” (“Wyjscie z Cienia” – на полски, “Salida desde la oscuridad” – на испански). Дълъг е 680 м и е от VI 6b+ A2+ категория.



Поляците потвърждават информациите от гидовниците, че по тези места е доста студено. На места скалата е ронлива и се налага почистване. В края на престоя си, на 9 юли, изкачиха по собствен вариант Артенсораху (Artensoraju, 6025 м) – вляво от класическия маршрут и с трудност TD-.

*Едип става цар на Тива, след като решава загадката (riddle) на Сфинкса, която гласи: “Кое животно сутрин ходи на четири крака, по обяд – на два, а вечер – на три?”

**На “Южния кръст” (от едноименното съзвездие над Южното полукълбо) след първите 8 или 9 въжета те излизат от стената по познатия им класически маршрут. Горната част изисква добра ориентация и солидно осигуряване, но не крие особени технически трудности.