1806.2005
Днес, 18 юни, събота сутринта (българско време), в обаждане от Пакистан Лешек Чихи съобщи:“Участници в българо-полската експедиция на К-2 – Анка (Анна Червинска), Ашка (Йоанна Ковалчевска), Дойч (Дойчин Боянов), Иван (Темелков), Дарек (Дариуш Залуски) и Съни (Боян Петров) – със 85-те ни носачи продължаваме напредването по ледника Балторо*.
В четвъртък преминахме 20 км за осем часа, вчера, петък – 15 км за по-малко от шест часа. С една дума – намираме се по средата на ледника**, на височина около 4550 метра. В края на днешния ден ще бъдем на 4700. В неделя планираме стигане до базовия лагер на 5200 м. Получихме информация, че там вече се намират участниците в пет експедиции, между които норвежка, ирландска и японска.”
“Времето продължава да е добро. Сега на слънце е най-малко 20 градуса по Целзий. Нощем започва да става студеничко – около 0 градуса. Поздрави на всички, които мислят за нас” – завърши Лешек Чихи.
* Балторо се простира над 4000 м и със своите актуални 62 км е девети по дължина в света планински глетчер.
** “Маршрутът по гигантската ледена река не е лесен. По протежение на много километри в долната му част цялата повърхност е покрита с моренен материал, под който не се вижда лед. Непрекъснато трябва да се катериш по огромните купища от ледникова баластра, да прескачаш многобройни корита, издълбани от водата, която се получава при топенето на ледника, да се луташ между каменните блокове на морените. После се навлиза в чисто леден терен и бързо се стига до мястото, наречено Доксам, откъдето до Конкордия (мястото, в което се събират ледниците Годуин Ъстин, Савоя, Фалчан, Западен Гашербрум, Биарчеди и Балторо и наречено така от Уилям Мартин Конуей през 1892 г., защото много му заприличало на Place de la Concorde в Париж – бел. П. А.) има само хвърлей” – така описва пътя по Балторо споменатият Конуей в “Climbing and Exploration in the Karakoram-Himalayas”, Conway, William Martin, London, 1894, Fisher Unwin, re-editing 2000, London.
В четвъртък преминахме 20 км за осем часа, вчера, петък – 15 км за по-малко от шест часа. С една дума – намираме се по средата на ледника**, на височина около 4550 метра. В края на днешния ден ще бъдем на 4700. В неделя планираме стигане до базовия лагер на 5200 м. Получихме информация, че там вече се намират участниците в пет експедиции, между които норвежка, ирландска и японска.”
“Времето продължава да е добро. Сега на слънце е най-малко 20 градуса по Целзий. Нощем започва да става студеничко – около 0 градуса. Поздрави на всички, които мислят за нас” – завърши Лешек Чихи.
* Балторо се простира над 4000 м и със своите актуални 62 км е девети по дължина в света планински глетчер.
** “Маршрутът по гигантската ледена река не е лесен. По протежение на много километри в долната му част цялата повърхност е покрита с моренен материал, под който не се вижда лед. Непрекъснато трябва да се катериш по огромните купища от ледникова баластра, да прескачаш многобройни корита, издълбани от водата, която се получава при топенето на ледника, да се луташ между каменните блокове на морените. После се навлиза в чисто леден терен и бързо се стига до мястото, наречено Доксам, откъдето до Конкордия (мястото, в което се събират ледниците Годуин Ъстин, Савоя, Фалчан, Западен Гашербрум, Биарчеди и Балторо и наречено така от Уилям Мартин Конуей през 1892 г., защото много му заприличало на Place de la Concorde в Париж – бел. П. А.) има само хвърлей” – така описва пътя по Балторо споменатият Конуей в “Climbing and Exploration in the Karakoram-Himalayas”, Conway, William Martin, London, 1894, Fisher Unwin, re-editing 2000, London.
Добави коментар