2606.2018
К-2 (8611 м) остана неизкачен през зимата. Солидната подготовка, както кондиционна, така и на оборудването, стратегията, комуникациите и достоверните прогнози за времето се оказаха недостатъчни. Върхът показа, че за да бъде изкачен, трябва да бъдат изпълнени и редица други условия.
Полската национална експедиция на К-2 през зимата потвърди колко голямо предизвикателство е вторият по-височина връх в света. За изводите и получения опит разговаряме с Артур Малек (Artur Małek), един от авторите на първото зимно изкачване на Броуд пик (8047 м).
Артур Малек веднага след слизането си от върха по време на
зимната експедиция на Броуд пик
Снимка: Адам Биелецки
Photo: Adam Bielecki
Януш Голомб (Janusz Gołąb) казва, че не винаги връщането без изкачване на върха означава поражение. Ако не върха, какво друго успяхте да постигнете по време на тази експедиция?
- Според мене, най-важно е това, че екипът издържа изпита. И в най-трудните зимни условия, които един алпинист може да си представи. Това е много съществено, защото няколко души бяха за първи път в най-високите планини през зимата. Свръзките се смесиха и тези, които нямаха зимен опит, действаха с опитни, врели и кипели, партньори. Тези съвместни усилия дават много – създават условия за предаване на опит. Аз участвах в експедицията именно заради това.
Може ли да се смята, че благодарение на това по-лесно ще могат да бъдат избирани участниците в бъдещи експедиции?
- Сигурно. Според мене най-важното на този връх са съвместните действия и усилия. Цялата ни дейност по безспорен начин доказа това. Соловите акции на Денис Урубко нямаха и не можеха да имат успех. Този връх не прощава нито една грешка.
Кой според тебе е факторът, който в най-голяма степен стана причина за неуспеха?
- Мисля, че тактиката. Първоначалният избор на пътя беше лош. Но никой не можеше да знае предварително какви ще са условията по Маршрута на баските (или на Томо Чесен). Те се променят всяка година. Макар че, струва ми се, можехме да изкопчим повече информация от руснаците*. Те се бяха сблъскали с черен лед, но и с много сняг, благодарение на което не са падали толкова много камъни.
Каменопадите ли бяха главната причина за смяната на маршрута и пренасочването към Реброто Абруци?
- Да. Катерейки с Хмиел [Марек Хмиеларски (Marek Chmielarski) – бел. пр.] се опитахме да приложим собствена тактика за придвижване по стената. И може би именно поради това никой от нас не бе ударен от камък по Маршрута на баските.
В какво се състоеше тази тактика?
- Катерехме се много внимателно, а при преодоляването на отделни невралгични участъци оставяхме между себе си много голямо разстояние – цели три въжета. Това беше особено важно при рапелите, защото последните създаваха много голяма заплаха от лавини. А когато се придвижвахме нагоре, особено нощем, бяхме на няколко метра един от друг, благодарение на което камъните, събаряни от първия, не бяха опасни за втория в свръзката. Но въпреки това веднъж изпаднахме в неприятна ситуация, когато аз бях вече бях над едно опасно място. Хмиел беше по-ниско. Позицията му беше добра, защото можеше да се скрие зад скална плоча. Ако в този момент беше в движение, с него щеше да е свършено... Освен това придвижването трябваше да се осъществява в опредлени периоди от денонощието. С Хмиел неведнъж стигахме до лагер 1 през нощта – около 23.00, а веднъж в 01.00 часа след полунощ. Тогава не падаше нищо. Лесно установихме, че в късните часове, с намаляването на слънчевата дейност, всичко става по-безопасно. Стараехме се да не извършваме никакви хаотични действия по стената и по този начин успяхме да избегнем неприятни моменти.
Но все пак такива нощни изкачвания по време на сериозна зимна експедиция не са най-доброто решение...
- За съжаление – не. Нощем въжета се обледеняваха и на практика трябваше да се катерим без парапети, а това страшно ни забавяше.
Хмиеларски и Малек по Маршрута на баските
Снимка: Полски зимен хималаизъм/ Марек Хмиеларски
Photo: PHZ/ Marek Chmielarski
Смяташ ли, че Реброто Абруци е по-подходящо за зимно изкачване от Маршрута на баските?
- Мисля, че да. Но базовият лагер трябва да бъде изграден значително по-високо. Този път бяхме много далеко от началото на маршрута. Базовият лагер в самото начало на ледника, при Могилата на Гилки.
В този смисъл изборът на маршрут за нов зимен опит на К-2 е безспорен. Какво трябва да бъде направено, за изкачване на върха?
- Рафал [Рафал Фроня (Rafal Fronia)] и Пьотр [Пьотр Томала (Piotr Tomala)] нямаха късмет – и то на два пъти. А на този връх е необходимо и мъничко щастие. Друго съществено изискване е бързината на придвижване. В този смисъл най-важен е добрият, силен екип.
Как оценяваш своята физическа подготовка? Би ли променил нещо в тренировките си пред евентуална нова експедиция?
- Там никога не можеш да действаш в лек стил. Винаги трябва да носиш нещо за другите свръзки. Освен това трябва да опъваш парапети. Краката ти трябва да са много силни, за да издържат на всичко това. Мисля, че конкретната подготовка трябва да започне много по-рано преди експедицията. Много важна е и психологическата нагласа. В хода на експедицията човек трябва да понася много голямо напрежение, свързано с всевъзможните обективни опасности, които дебнат навсякъде – каменопади, лавини, срутвания на сераци.
Намаляха ли рисковете след прехвърлянето на Реброто Абруци?
- Последното изключва част от заплахите по Маршрута на баските. Но, от друга страна, при обилен снеговалеж там възниква обгромна лавинна опасност, особено в долната му част – по пътя към лагер1, и склоновете над лагер 3. От гледна точка на валежите от сняг тази година е феноменална – зимните снеговалежи бяха по-големи от летните. Бяхме крайно изненадани, защото дори в базовия лагер снегът беше толкова много, че се налагаше всеки ден да откопаваме палатките си.
И това беше една от причините за прекратяване на експедицията...
- Преди края на нашата дейност по склоновете на К-2 снежната покривка беше мегаголяма – това беше крайно опасно и изключваше всякакви по-нататъшни усилия. Всички фиксирани въжета бяха пресовани в снега. Опитахме се да ги изровим, но бяха на един метър дълбочина. Лавинната опасност порасна неимоверно. Катеренето в тези условия е самоубийство. Ако условията през лятото са такива, не се предприемат никакви действия. Ние все пак опитахме – излязохме на разузнаване, но скоро разбрахме, че то всеки момент може да се превърне в касапница.
Как се чувстваш след тези 60 дни на ледника, на височина над 5000 метра?
- Напълно добре. Може би поради факта, че имахме много излизания нагоре – аз седем, а Хмиел – шест. Т. е. непрекъснато бяхме в движение. В самия край направихме кратко разузнаване на възможностите за нов маршрут през лятото. Но ни спряха снежните навеища. Тъкмо поради това – че не седяхме в базовия лагер, а много се движихме, сега съм толкова добре. И от кондиционна, и от аклиматизационна гледна точка се чувствах О. К. Въобще не боледувах.
Да разбирам, че за тебе Каракорум е достъпен през зимата, ако може да се използва тази дума в случая?
- Да, още повече, че обичам зимата. През зимата всичко е много по-интензивно и изглежда по-истинско. В планините няма хора, които не трябва да са там – високопланински туристи, клиенти и агенции. Нощем в Каракорум може “да се чуе” невероятна тишина. Смятам, че там живее тишината. Когато гледаш околните върхове и не чуваш нищо – само собствения си дъх, това е нещо фантастично. Към това се прибавят невероятни гледки, които засилват чувството ти за единение с природата и планината. През лятото тези неща най-често не се забелязват.
Разговора с Артур Малек води Михал Гургул (Michał Gurgul) от сайта Wspinanie.Pl.
------------------------------------
*Става дума за руската експедиция на К-2 през зимата на 2011/ 2012. Тя действа по Маршрута на баските (или на Томо Чесен). В състава й са деветима алпинисти: Алексей Болотов (Екатеринбург), Владимир Белоус (Иркутск), Евгени Виноградски (Евгений Виноградский, Екатеринбург), Николай Тотмянин (Санкт Петербург), Валери Шамало (Валерий Шамало, Санкт Петербург), Витали Горелик (Виталий Горелик, Новосибирск), Иляс Тухватулин (Ильяс Тухватуллин, Подолск), Андрей Мариев (Толияти), Вадим Попович (Нижни Тагил), а така също Виктор Козлов (Москва) – ръководител, Николай Чьорни (Николай Черный, Москва) – старши треньор на експедицията, Виктор Плескачевски (Виктор Плескачевский, Санкт Петербург) – председател на Организационния комитет на експедицията, Сергей Бичковски (Сергей Бычковский, Екатеринбург) – лекар, Игор Борисенко (Игорь Борисенко, Москва) - кинооператор, Владимир Купцов (Москва) – фотограф, Юри Димчук (Юрий Димчук) – кореспондент на телевизията, Сергей Гайдуков (Москва) – фотохудожник на експедицията. Максималната достигната височина е 7200 метра. Начинанието е прекратено след смъртта на Витали Горелик.
Полската национална експедиция на К-2 през зимата потвърди колко голямо предизвикателство е вторият по-височина връх в света. За изводите и получения опит разговаряме с Артур Малек (Artur Małek), един от авторите на първото зимно изкачване на Броуд пик (8047 м).
Артур Малек веднага след слизането си от върха по време на
зимната експедиция на Броуд пик
Снимка: Адам Биелецки
Photo: Adam Bielecki
Януш Голомб (Janusz Gołąb) казва, че не винаги връщането без изкачване на върха означава поражение. Ако не върха, какво друго успяхте да постигнете по време на тази експедиция?
- Според мене, най-важно е това, че екипът издържа изпита. И в най-трудните зимни условия, които един алпинист може да си представи. Това е много съществено, защото няколко души бяха за първи път в най-високите планини през зимата. Свръзките се смесиха и тези, които нямаха зимен опит, действаха с опитни, врели и кипели, партньори. Тези съвместни усилия дават много – създават условия за предаване на опит. Аз участвах в експедицията именно заради това.
Може ли да се смята, че благодарение на това по-лесно ще могат да бъдат избирани участниците в бъдещи експедиции?
- Сигурно. Според мене най-важното на този връх са съвместните действия и усилия. Цялата ни дейност по безспорен начин доказа това. Соловите акции на Денис Урубко нямаха и не можеха да имат успех. Този връх не прощава нито една грешка.
Кой според тебе е факторът, който в най-голяма степен стана причина за неуспеха?
- Мисля, че тактиката. Първоначалният избор на пътя беше лош. Но никой не можеше да знае предварително какви ще са условията по Маршрута на баските (или на Томо Чесен). Те се променят всяка година. Макар че, струва ми се, можехме да изкопчим повече информация от руснаците*. Те се бяха сблъскали с черен лед, но и с много сняг, благодарение на което не са падали толкова много камъни.
Каменопадите ли бяха главната причина за смяната на маршрута и пренасочването към Реброто Абруци?
- Да. Катерейки с Хмиел [Марек Хмиеларски (Marek Chmielarski) – бел. пр.] се опитахме да приложим собствена тактика за придвижване по стената. И може би именно поради това никой от нас не бе ударен от камък по Маршрута на баските.
В какво се състоеше тази тактика?
- Катерехме се много внимателно, а при преодоляването на отделни невралгични участъци оставяхме между себе си много голямо разстояние – цели три въжета. Това беше особено важно при рапелите, защото последните създаваха много голяма заплаха от лавини. А когато се придвижвахме нагоре, особено нощем, бяхме на няколко метра един от друг, благодарение на което камъните, събаряни от първия, не бяха опасни за втория в свръзката. Но въпреки това веднъж изпаднахме в неприятна ситуация, когато аз бях вече бях над едно опасно място. Хмиел беше по-ниско. Позицията му беше добра, защото можеше да се скрие зад скална плоча. Ако в този момент беше в движение, с него щеше да е свършено... Освен това придвижването трябваше да се осъществява в опредлени периоди от денонощието. С Хмиел неведнъж стигахме до лагер 1 през нощта – около 23.00, а веднъж в 01.00 часа след полунощ. Тогава не падаше нищо. Лесно установихме, че в късните часове, с намаляването на слънчевата дейност, всичко става по-безопасно. Стараехме се да не извършваме никакви хаотични действия по стената и по този начин успяхме да избегнем неприятни моменти.
Но все пак такива нощни изкачвания по време на сериозна зимна експедиция не са най-доброто решение...
- За съжаление – не. Нощем въжета се обледеняваха и на практика трябваше да се катерим без парапети, а това страшно ни забавяше.
Хмиеларски и Малек по Маршрута на баските
Снимка: Полски зимен хималаизъм/ Марек Хмиеларски
Photo: PHZ/ Marek Chmielarski
Смяташ ли, че Реброто Абруци е по-подходящо за зимно изкачване от Маршрута на баските?
- Мисля, че да. Но базовият лагер трябва да бъде изграден значително по-високо. Този път бяхме много далеко от началото на маршрута. Базовият лагер в самото начало на ледника, при Могилата на Гилки.
В този смисъл изборът на маршрут за нов зимен опит на К-2 е безспорен. Какво трябва да бъде направено, за изкачване на върха?
- Рафал [Рафал Фроня (Rafal Fronia)] и Пьотр [Пьотр Томала (Piotr Tomala)] нямаха късмет – и то на два пъти. А на този връх е необходимо и мъничко щастие. Друго съществено изискване е бързината на придвижване. В този смисъл най-важен е добрият, силен екип.
Как оценяваш своята физическа подготовка? Би ли променил нещо в тренировките си пред евентуална нова експедиция?
- Там никога не можеш да действаш в лек стил. Винаги трябва да носиш нещо за другите свръзки. Освен това трябва да опъваш парапети. Краката ти трябва да са много силни, за да издържат на всичко това. Мисля, че конкретната подготовка трябва да започне много по-рано преди експедицията. Много важна е и психологическата нагласа. В хода на експедицията човек трябва да понася много голямо напрежение, свързано с всевъзможните обективни опасности, които дебнат навсякъде – каменопади, лавини, срутвания на сераци.
Намаляха ли рисковете след прехвърлянето на Реброто Абруци?
- Последното изключва част от заплахите по Маршрута на баските. Но, от друга страна, при обилен снеговалеж там възниква обгромна лавинна опасност, особено в долната му част – по пътя към лагер1, и склоновете над лагер 3. От гледна точка на валежите от сняг тази година е феноменална – зимните снеговалежи бяха по-големи от летните. Бяхме крайно изненадани, защото дори в базовия лагер снегът беше толкова много, че се налагаше всеки ден да откопаваме палатките си.
И това беше една от причините за прекратяване на експедицията...
- Преди края на нашата дейност по склоновете на К-2 снежната покривка беше мегаголяма – това беше крайно опасно и изключваше всякакви по-нататъшни усилия. Всички фиксирани въжета бяха пресовани в снега. Опитахме се да ги изровим, но бяха на един метър дълбочина. Лавинната опасност порасна неимоверно. Катеренето в тези условия е самоубийство. Ако условията през лятото са такива, не се предприемат никакви действия. Ние все пак опитахме – излязохме на разузнаване, но скоро разбрахме, че то всеки момент може да се превърне в касапница.
Как се чувстваш след тези 60 дни на ледника, на височина над 5000 метра?
- Напълно добре. Може би поради факта, че имахме много излизания нагоре – аз седем, а Хмиел – шест. Т. е. непрекъснато бяхме в движение. В самия край направихме кратко разузнаване на възможностите за нов маршрут през лятото. Но ни спряха снежните навеища. Тъкмо поради това – че не седяхме в базовия лагер, а много се движихме, сега съм толкова добре. И от кондиционна, и от аклиматизационна гледна точка се чувствах О. К. Въобще не боледувах.
Да разбирам, че за тебе Каракорум е достъпен през зимата, ако може да се използва тази дума в случая?
- Да, още повече, че обичам зимата. През зимата всичко е много по-интензивно и изглежда по-истинско. В планините няма хора, които не трябва да са там – високопланински туристи, клиенти и агенции. Нощем в Каракорум може “да се чуе” невероятна тишина. Смятам, че там живее тишината. Когато гледаш околните върхове и не чуваш нищо – само собствения си дъх, това е нещо фантастично. Към това се прибавят невероятни гледки, които засилват чувството ти за единение с природата и планината. През лятото тези неща най-често не се забелязват.
Разговора с Артур Малек води Михал Гургул (Michał Gurgul) от сайта Wspinanie.Pl.
------------------------------------
*Става дума за руската експедиция на К-2 през зимата на 2011/ 2012. Тя действа по Маршрута на баските (или на Томо Чесен). В състава й са деветима алпинисти: Алексей Болотов (Екатеринбург), Владимир Белоус (Иркутск), Евгени Виноградски (Евгений Виноградский, Екатеринбург), Николай Тотмянин (Санкт Петербург), Валери Шамало (Валерий Шамало, Санкт Петербург), Витали Горелик (Виталий Горелик, Новосибирск), Иляс Тухватулин (Ильяс Тухватуллин, Подолск), Андрей Мариев (Толияти), Вадим Попович (Нижни Тагил), а така също Виктор Козлов (Москва) – ръководител, Николай Чьорни (Николай Черный, Москва) – старши треньор на експедицията, Виктор Плескачевски (Виктор Плескачевский, Санкт Петербург) – председател на Организационния комитет на експедицията, Сергей Бичковски (Сергей Бычковский, Екатеринбург) – лекар, Игор Борисенко (Игорь Борисенко, Москва) - кинооператор, Владимир Купцов (Москва) – фотограф, Юри Димчук (Юрий Димчук) – кореспондент на телевизията, Сергей Гайдуков (Москва) – фотохудожник на експедицията. Максималната достигната височина е 7200 метра. Начинанието е прекратено след смъртта на Витали Горелик.
Добави коментар