1106.2018
Французите Карол Шамбаре (Carole Chambaret), Тифен Дюперие (Tiphaine Duperier) и Борис Ланжанщтейн (Boris Langenstein), привлякоха върху себе си вниманието на световната алпийска общественост. Тримата направиха първо цялостно спускане по знаменитата северозападна стена Лайла пик (6096 м) – една от най-впечатляващите и най-внушителните в Каракорум, без нито в един момент да свалят ските от краката си.
Ледената игла на Лайла се издига на около 1700 метра над ледника Гондогоро (Ghondokhoro) и е истинско украшение на долината Хуше, в която, както е известно, през 2011 и 2012 г. Николай Петков, Дойчин Боянов и Михаил Михайлов реализираха няколко премиерни изкачвания и дадоха български имена на редица върхове. Лайла е любим обект и на фотографите заради своята красота и елегантните си форми. Заедно с развитието на ски-алпинизма в последните години привлича все повече вниманието на практикуващите този спорт.
Приблизителният ход на линията, по която се спуснаха френските ски-алпинисти
Снимка/ photo: FB 12 Mois d’hiver
Дългото близо 1700 метра спускане по северозапаната стена на Лайла бе желана цел на френската свръзка от няколко години. Но участниците в нея се отнасяха към върха с много голям респект. До тази година бяхме свидетели на няколко сериозни опита за спускане по склоновете на шестхилядника. Но условията в горната част на стената често проваляха плановете на ски-алпинистите. Последните 200 на изкачване или първите на спускане са най-стръмният и най-трудният фрагмент от пътя. Първият опит (по всяка вероятност) за спускане със ски от Лайла бе направен през 2005 г. от норвежците Фредрик Ериксон (Fredrik Ericsson) и Йорген Аамот (Jörgen Aamot). Те преодоляха по-голямата част от стената с изключение на най-горните й 150 метра. Без успех завърши и опитът през 2012 г. на международния екип Лука Пандолфи (Luca Pandolfi), Брендън О’ Съливън (Brendan O’ Sullivan), Пол Холдинг (Paul Holding), Едуард Бланчард Ригълсуърт (Edward Blanchard Wrigglesworth). През 2016 r. с трагедия завърши италианската мини-експедиция в състав Карло Кози (Carlo Cosi), Дзено Чекон (Zeno Cecon), Енрико Мозети (Enrico Mosetti) и Леонардо Комели (Leonardo Comelli), след като последният претърпя падане от около 400 м...
Но през май т. г. условията позволиха на французите да постигнат пълен успех. Те първи направиха цялостно спускане от Лайла (по северозападната й стена), без да свалят ските от краката си в нито един момент. Шамбаре, Дюперие и Ланжанщтейн стигнаха до върха след 12-часово изкачване nonstop. Спускането продължи значително по-малко време.
Времето и снежните условия през тази година наистина бяха много добри. От тях се възползваха също италианецът Карлалберто “Кала” Чименти (Cala Cimenti) – официален гост на Международния фестивал на планинарския филм в Банско през 2016 г., и швейцарецът Матиас Кьониг (Matthias Koenig). В края на май двамата повториха успеха на французите, като прибавиха към него и спускане от безименен връх в непосредствена близост до Лайла, който нарекоха неофициално “Малката сестра на Лайла” (Laila’ s Little Sister).
Ледената игла на Лайла се издига на около 1700 метра над ледника Гондогоро (Ghondokhoro) и е истинско украшение на долината Хуше, в която, както е известно, през 2011 и 2012 г. Николай Петков, Дойчин Боянов и Михаил Михайлов реализираха няколко премиерни изкачвания и дадоха български имена на редица върхове. Лайла е любим обект и на фотографите заради своята красота и елегантните си форми. Заедно с развитието на ски-алпинизма в последните години привлича все повече вниманието на практикуващите този спорт.
Приблизителният ход на линията, по която се спуснаха френските ски-алпинисти
Снимка/ photo: FB 12 Mois d’hiver
Дългото близо 1700 метра спускане по северозапаната стена на Лайла бе желана цел на френската свръзка от няколко години. Но участниците в нея се отнасяха към върха с много голям респект. До тази година бяхме свидетели на няколко сериозни опита за спускане по склоновете на шестхилядника. Но условията в горната част на стената често проваляха плановете на ски-алпинистите. Последните 200 на изкачване или първите на спускане са най-стръмният и най-трудният фрагмент от пътя. Първият опит (по всяка вероятност) за спускане със ски от Лайла бе направен през 2005 г. от норвежците Фредрик Ериксон (Fredrik Ericsson) и Йорген Аамот (Jörgen Aamot). Те преодоляха по-голямата част от стената с изключение на най-горните й 150 метра. Без успех завърши и опитът през 2012 г. на международния екип Лука Пандолфи (Luca Pandolfi), Брендън О’ Съливън (Brendan O’ Sullivan), Пол Холдинг (Paul Holding), Едуард Бланчард Ригълсуърт (Edward Blanchard Wrigglesworth). През 2016 r. с трагедия завърши италианската мини-експедиция в състав Карло Кози (Carlo Cosi), Дзено Чекон (Zeno Cecon), Енрико Мозети (Enrico Mosetti) и Леонардо Комели (Leonardo Comelli), след като последният претърпя падане от около 400 м...
Но през май т. г. условията позволиха на французите да постигнат пълен успех. Те първи направиха цялостно спускане от Лайла (по северозападната й стена), без да свалят ските от краката си в нито един момент. Шамбаре, Дюперие и Ланжанщтейн стигнаха до върха след 12-часово изкачване nonstop. Спускането продължи значително по-малко време.
Времето и снежните условия през тази година наистина бяха много добри. От тях се възползваха също италианецът Карлалберто “Кала” Чименти (Cala Cimenti) – официален гост на Международния фестивал на планинарския филм в Банско през 2016 г., и швейцарецът Матиас Кьониг (Matthias Koenig). В края на май двамата повториха успеха на французите, като прибавиха към него и спускане от безименен връх в непосредствена близост до Лайла, който нарекоха неофициално “Малката сестра на Лайла” (Laila’ s Little Sister).
Добави коментар