2504.2018
На 8 май 1978 г. Петер Хабелер (Peter Habeler) и Райнхолд Меснер (Reinhold Messner) направиха нещо, което много дълго бе смятано за невъзможно – изкачиха се най-високия връх в света без кислород. През тази години участниците в историческата експедиция посетиха отново Непал, за да отбележат забележителната 40-годишнина от това събитие и да участват във филм, сниман от екип на Австрийското национално радио и телевизия.
Прави (отляво надясно) – Освалд Йолц, Петер Хабелер, Райнхолд Меснер, Дитмар Льофер (ORF, Österreichischer
Rundfunk, Австрийското национално радио и телевизия), Райнер Хубер (ORF), Ханс Шел, Марко Поло (ORF),
Роберт Шауер, Хелмут Хагнер, седнали (отляво надясно) – Волфганг Наирц, Раймунд Марграйтер
Снимка: Раджан Покхрел/ “The Himalayan Times”
Photo: Rajan Pokhrel/ “The Himalayan Times”
Изкачването на Хабелер и Меснер до голяма степен определя съдържанието на понятието “спортен хималаизъм”. То означава съзнателен отказ от употреба на кислород, дори когато става дума за изкачвания на най-високия връх в света. Както знаем, този подход не е общоприет и през 40-те години след 1978-ма само около 200 души са стгигали до най-високата точка на Земята по този начин. А само за един сезон на Еверест стъпват два пъти повече клиенти на комерсиални експедиции.
От 12-членния екип, който се поздрави с уепех през 1978 г., в Непал пристигнаха осем алпинисти – Волфганг Наирц (Wolfgang Nairz, ръководител), Райнхолд Меснер (Reinhold Messner), Петер Хабелер (Peter Habeler), Хелмут Хагнер (Helmut Hagner), Ханс Шел (Hanns Schell), Роберт Шауер (Robert Schauer), д-р Освалд Йолц (Oswald Ölz, лекар) и Раймунд Марграйтер (Raimund Margreiter). За съжаление, четиримата отсъстващи не са между живите – Хорст Бергман (Horst Bergmann), Йосл Кнол (Josl Knoll), Райнхард Карл (Reinhard Karl) и Франц Опург (Franz Oppurg).
Четирима от изброените осем живи участници в експедицията са били официални гости на Банскофилмфест – Райнхолд Меснер* през 2007 г., проф. д-р Освалд Йолц** през 2010 г., проф. Волфганг Наирц*** през 2011 г., Петер Хабелер**** през 2013 и 2017 г.
------------------------------------------
*https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=News&func=display&sid=665 – “До полюсите на света и до собствената същност”,
https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=3264 – “Той е истински вулкан и никой не е застрахован от поредното му изригване”,
https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=5755 – “Райнхолд Меснер: “Планината без опасности не е планина”.
**Проф. д-р Освалд Йолц (Австрия, роден на 6 февруари 1943 г. в Ранквайл, Форалберг), австрийски лекар и изследовател в областта на височинната медицина, алпинист. След като завършва гимназия във Фелдкирх, следва медицина в Университета в Инсбрук. През 1968 г. постъпва на работа в Университетската болница на Цюрих като интернист. През 1974 г. заминава за САЩ и три години специализира във Университета “Вандербилт” (Нашвил, щата Тенеси). От 1978 до 1991 г. е главен лекар и директор на Университетската болница в Цюрих. Хабилитира се през 1980 г., а от 1987 г. е титулярен професор. От 1991 г. е главен лекар на болницата “Триймли” в Цюрих и остава на този пост до 2006 г. Смятан е за най-големия специалист в областта на височинната медицина в света.
Като алпинист и лекар е участвал е в многобройни експедиции по всички кътчета на планетата заедно с най-големите светила на световния алпинизъм – Райнхолд Меснер, Петер Хабелер, Ханс Камерландер. През 1978 г. е лекар на австрийската експедиция, по време на която Меснер и Хабелер правят първото безкислородно изкачване на Еверест. Той самият също стъпва на върха. През 1972 г. прави неуспешен опит на Манаслу (8163 м), през 1979-а – на Ама Даблам (6856 м) по североизточния ръб, прекратен заради драматична спасителна акция за сваляне на пострадали в подножието. През 1981 г. е лекар на експедиция на Шиша Пангма. Мозъчен оток е причина да се откаже на Чо Ойю (8201 м) на следващата. През 1983 г. едва не става жертва на лавина по склоновете на Глейшър Доум (7193 м) в района на Анапурна. Две години по-късно Шиша Пангма (8013 м) става неговият втори осемхилядник.
Освалд Йолц е третият австриец, който изкачва всички континентални първенци и записва в актива си колекцията Seven Summits в двете версии (на Райнхолд Меснер и Ричард Бас, които приемат, че най-висок в Австралия и Океания е съответно Карстенз или Маунт Косцющко) – Аконкагуа (6959 м) през 1974 и 1986 г., Маунт Маккинли (6194 м) през 1976 г., Маунт Еверест (8848 м) през 1978 г., Маунт Винсън (4892 м) през 1986 г., Килиманджаро (5895 м) през 1987 г., Маунт Косцюшко (2228 м) през 1989 г., Елбрус (5642 м) през 1989 г., Карстенз Пирамид (4884 м) през 1990 г. Има стотици изкачвания в Алпите, между които по северните стени на Айгер, Матерхорн и Гранд Жорас (Реброто Уокър).
***Проф. д-р Волфганг Наирц, ръководител на няколко десетки експедиции и основоположник на летенето (с делтаплан) в най-високите планини през 70-те и 80-те години на ХХ век, които самият нарича “лудите години на австрийския алпинизъм”. Между начинанията под неговото лидерство е експедицията през 1978 г. на Еверест, в рамките на която Райнхолд Меснер и Петер Хабелер правят първото му изкачване без кислород.
****Той е една от най-големите фигури в историята на световния алпинизъм. Но не само защото е участник в първото изкачване на Еверест без употреба на кислород на 8 май 1978 г. заедно с Райнхолд Меснер, която поставя началото на нова ера в човешкото общуване с най-високите планини на Земята.
Петер е роден на 22 юли 1942 г. в Майрхофен (Цилертал), Австрия. Контактите му с планината започват, когато е шестгодишен. След безкрайните планински скитания естествено стига до идеята да премери сили със скалните отвеси. Притежавайки изключителни качества и имайки възможност да се учи от опита на най-добрите пред- и следвоенни алпинисти от Тирол и Бавария, израства като всестранен катерач с великолепна техника и забележителна бързина. Активът му от зимни и летни изкачвания и премиери в Алпите и Доломитите е направо смайващ. От рано започва и посвещаването му в тайните на планинското водачество, където също много бързо се налага като отличен гид и инструктор по ски. Няколко сезона работи като ски-учител и инструктор в САЩ (Джексън Хоул, щата Уайоминг). Това му дава възможност да стане първият европеец, който предприема big wall-изкачвания в долината Йосемити, да запише няколко премиери в Скалистите планини и – това е изключително важен, но слабо известен факт – да стане автор на единадесетото въобще изкачване по “Salathe Wall” на Ел Капитан в Йосемити (Калифорния) заедно с друга по-сетнешна легенда на световния алпинизъм – британеца Дъг Скот. “Това бяха пет фантастични дни сред скалната пустош. Не усещахме как нощта сменя деня и обратното. За нас това нямаше значение” – пише Петер.
През 1969 г. съдбата го среща с Райнхолд Меснер и така се ражда една от най-силните свръзки с историята на световния алпинизъм. Двамата правят историческото първо безкислородно изкачване на Еверест и стигат само за три дни до Хидън пик (Гашербрум-1) през 1975 г., което се смята за начало на алпийския стил в най-високите планини. Освен това се справят в свръхлек, свръхбърз и елегантен стил с най-големите предизвикателства в Алпите. Сред тях блестят преодоляването само за 10 часа на Mordwand – Северната стена на Айгер, през лятото на 1969 г., и само за 4 часа Северната стена на Матерхорн през 1974 г. Петер е рекордьор и по най-бързо слизане от Еверест (8848 м) до Южното седло (7906 м) – само за 1 час!
Ангажиран много сериозно с професията на планинския водач, Петер Хабелер остава леко встрани от битката за изкачването на всичките 14 главни осемхилядника. Но и така в актива му са Чо Ойю (8201 м), Кангчендзьонга (8586 м), Нанга Парбат (8125 м). Бил е и на Йерупаха Чико (6089 или 6121 м) в Перуанските Анди.
А през лятото на миналата година, вече на 74 години, Петер смая всички, изкачвайки северната стена на Айгер. Негов партньор бе по-младият с близо половин век от него Давид Лама (роден през 1990 г.)! Hats off to Peter!
Създател е на авторитетното и популярно ски-училище “Маунт Еверест” в Майрхофен, което в последните години ръководи синът му Крис.
За изключителните му постижения през есента на 1999 г. Федералното правителство на Република Австрия го удостои с почетната титла професор.
Автор е на книгите:
- “От планините на света към къщи” (“Auf den Bergen der Welt zu Hause“),
- “Самотна победа” (“Der Einsame Sieg“ Peter Habeler, 1978, Goldmann Verlag, ISBN 3-442-03740-9,
- “Най-добрите ски маршрути в Тирол” в съавторство с Венделин Вайнгартнер (Wendelin Weingartner, Peter Habeler, “Unsere schönsten Skitouren in Tirol”, Tyrolia Verlag, 1999, ISBN 370-2-2222-39,
- автобиографията “Целта е върхът” (с помощта на Карин Щайнбах/ Peter Habeler, Karin Steinbach Tarnutzer, “Das Ziel ist der Gipfel”, Tyrolia Verlag, Innsbruck, 2008, ISBN 978-3-7022-2812-5.
Неговите книги са издавани в САЩ, Канада, Япония, Великобритания, Германия, Норвегия, Швеция, Италия, Полша, Чехия, Иран и др.
Знаменитият австриец бе официален гост на XIII-тия и XVII-тия Банскофилмфест през 2013 г. и 2017 г.
Изглеждащ най-малко 20 години по-млад от възрастта на която е, Петер Хабелер и днес активно се занимава с катерене, свръхдълги преходи и трекинг в екзотични кътчета на Земята.
https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=5157 – “Петер Хабелер – една от звездите на Банскофилмфест’ 2013”.
Прави (отляво надясно) – Освалд Йолц, Петер Хабелер, Райнхолд Меснер, Дитмар Льофер (ORF, Österreichischer
Rundfunk, Австрийското национално радио и телевизия), Райнер Хубер (ORF), Ханс Шел, Марко Поло (ORF),
Роберт Шауер, Хелмут Хагнер, седнали (отляво надясно) – Волфганг Наирц, Раймунд Марграйтер
Снимка: Раджан Покхрел/ “The Himalayan Times”
Photo: Rajan Pokhrel/ “The Himalayan Times”
Изкачването на Хабелер и Меснер до голяма степен определя съдържанието на понятието “спортен хималаизъм”. То означава съзнателен отказ от употреба на кислород, дори когато става дума за изкачвания на най-високия връх в света. Както знаем, този подход не е общоприет и през 40-те години след 1978-ма само около 200 души са стгигали до най-високата точка на Земята по този начин. А само за един сезон на Еверест стъпват два пъти повече клиенти на комерсиални експедиции.
От 12-членния екип, който се поздрави с уепех през 1978 г., в Непал пристигнаха осем алпинисти – Волфганг Наирц (Wolfgang Nairz, ръководител), Райнхолд Меснер (Reinhold Messner), Петер Хабелер (Peter Habeler), Хелмут Хагнер (Helmut Hagner), Ханс Шел (Hanns Schell), Роберт Шауер (Robert Schauer), д-р Освалд Йолц (Oswald Ölz, лекар) и Раймунд Марграйтер (Raimund Margreiter). За съжаление, четиримата отсъстващи не са между живите – Хорст Бергман (Horst Bergmann), Йосл Кнол (Josl Knoll), Райнхард Карл (Reinhard Karl) и Франц Опург (Franz Oppurg).
Четирима от изброените осем живи участници в експедицията са били официални гости на Банскофилмфест – Райнхолд Меснер* през 2007 г., проф. д-р Освалд Йолц** през 2010 г., проф. Волфганг Наирц*** през 2011 г., Петер Хабелер**** през 2013 и 2017 г.
------------------------------------------
*https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=News&func=display&sid=665 – “До полюсите на света и до собствената същност”,
https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=3264 – “Той е истински вулкан и никой не е застрахован от поредното му изригване”,
https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=5755 – “Райнхолд Меснер: “Планината без опасности не е планина”.
**Проф. д-р Освалд Йолц (Австрия, роден на 6 февруари 1943 г. в Ранквайл, Форалберг), австрийски лекар и изследовател в областта на височинната медицина, алпинист. След като завършва гимназия във Фелдкирх, следва медицина в Университета в Инсбрук. През 1968 г. постъпва на работа в Университетската болница на Цюрих като интернист. През 1974 г. заминава за САЩ и три години специализира във Университета “Вандербилт” (Нашвил, щата Тенеси). От 1978 до 1991 г. е главен лекар и директор на Университетската болница в Цюрих. Хабилитира се през 1980 г., а от 1987 г. е титулярен професор. От 1991 г. е главен лекар на болницата “Триймли” в Цюрих и остава на този пост до 2006 г. Смятан е за най-големия специалист в областта на височинната медицина в света.
Като алпинист и лекар е участвал е в многобройни експедиции по всички кътчета на планетата заедно с най-големите светила на световния алпинизъм – Райнхолд Меснер, Петер Хабелер, Ханс Камерландер. През 1978 г. е лекар на австрийската експедиция, по време на която Меснер и Хабелер правят първото безкислородно изкачване на Еверест. Той самият също стъпва на върха. През 1972 г. прави неуспешен опит на Манаслу (8163 м), през 1979-а – на Ама Даблам (6856 м) по североизточния ръб, прекратен заради драматична спасителна акция за сваляне на пострадали в подножието. През 1981 г. е лекар на експедиция на Шиша Пангма. Мозъчен оток е причина да се откаже на Чо Ойю (8201 м) на следващата. През 1983 г. едва не става жертва на лавина по склоновете на Глейшър Доум (7193 м) в района на Анапурна. Две години по-късно Шиша Пангма (8013 м) става неговият втори осемхилядник.
Освалд Йолц е третият австриец, който изкачва всички континентални първенци и записва в актива си колекцията Seven Summits в двете версии (на Райнхолд Меснер и Ричард Бас, които приемат, че най-висок в Австралия и Океания е съответно Карстенз или Маунт Косцющко) – Аконкагуа (6959 м) през 1974 и 1986 г., Маунт Маккинли (6194 м) през 1976 г., Маунт Еверест (8848 м) през 1978 г., Маунт Винсън (4892 м) през 1986 г., Килиманджаро (5895 м) през 1987 г., Маунт Косцюшко (2228 м) през 1989 г., Елбрус (5642 м) през 1989 г., Карстенз Пирамид (4884 м) през 1990 г. Има стотици изкачвания в Алпите, между които по северните стени на Айгер, Матерхорн и Гранд Жорас (Реброто Уокър).
***Проф. д-р Волфганг Наирц, ръководител на няколко десетки експедиции и основоположник на летенето (с делтаплан) в най-високите планини през 70-те и 80-те години на ХХ век, които самият нарича “лудите години на австрийския алпинизъм”. Между начинанията под неговото лидерство е експедицията през 1978 г. на Еверест, в рамките на която Райнхолд Меснер и Петер Хабелер правят първото му изкачване без кислород.
****Той е една от най-големите фигури в историята на световния алпинизъм. Но не само защото е участник в първото изкачване на Еверест без употреба на кислород на 8 май 1978 г. заедно с Райнхолд Меснер, която поставя началото на нова ера в човешкото общуване с най-високите планини на Земята.
Петер е роден на 22 юли 1942 г. в Майрхофен (Цилертал), Австрия. Контактите му с планината започват, когато е шестгодишен. След безкрайните планински скитания естествено стига до идеята да премери сили със скалните отвеси. Притежавайки изключителни качества и имайки възможност да се учи от опита на най-добрите пред- и следвоенни алпинисти от Тирол и Бавария, израства като всестранен катерач с великолепна техника и забележителна бързина. Активът му от зимни и летни изкачвания и премиери в Алпите и Доломитите е направо смайващ. От рано започва и посвещаването му в тайните на планинското водачество, където също много бързо се налага като отличен гид и инструктор по ски. Няколко сезона работи като ски-учител и инструктор в САЩ (Джексън Хоул, щата Уайоминг). Това му дава възможност да стане първият европеец, който предприема big wall-изкачвания в долината Йосемити, да запише няколко премиери в Скалистите планини и – това е изключително важен, но слабо известен факт – да стане автор на единадесетото въобще изкачване по “Salathe Wall” на Ел Капитан в Йосемити (Калифорния) заедно с друга по-сетнешна легенда на световния алпинизъм – британеца Дъг Скот. “Това бяха пет фантастични дни сред скалната пустош. Не усещахме как нощта сменя деня и обратното. За нас това нямаше значение” – пише Петер.
През 1969 г. съдбата го среща с Райнхолд Меснер и така се ражда една от най-силните свръзки с историята на световния алпинизъм. Двамата правят историческото първо безкислородно изкачване на Еверест и стигат само за три дни до Хидън пик (Гашербрум-1) през 1975 г., което се смята за начало на алпийския стил в най-високите планини. Освен това се справят в свръхлек, свръхбърз и елегантен стил с най-големите предизвикателства в Алпите. Сред тях блестят преодоляването само за 10 часа на Mordwand – Северната стена на Айгер, през лятото на 1969 г., и само за 4 часа Северната стена на Матерхорн през 1974 г. Петер е рекордьор и по най-бързо слизане от Еверест (8848 м) до Южното седло (7906 м) – само за 1 час!
Ангажиран много сериозно с професията на планинския водач, Петер Хабелер остава леко встрани от битката за изкачването на всичките 14 главни осемхилядника. Но и така в актива му са Чо Ойю (8201 м), Кангчендзьонга (8586 м), Нанга Парбат (8125 м). Бил е и на Йерупаха Чико (6089 или 6121 м) в Перуанските Анди.
А през лятото на миналата година, вече на 74 години, Петер смая всички, изкачвайки северната стена на Айгер. Негов партньор бе по-младият с близо половин век от него Давид Лама (роден през 1990 г.)! Hats off to Peter!
Създател е на авторитетното и популярно ски-училище “Маунт Еверест” в Майрхофен, което в последните години ръководи синът му Крис.
За изключителните му постижения през есента на 1999 г. Федералното правителство на Република Австрия го удостои с почетната титла професор.
Автор е на книгите:
- “От планините на света към къщи” (“Auf den Bergen der Welt zu Hause“),
- “Самотна победа” (“Der Einsame Sieg“ Peter Habeler, 1978, Goldmann Verlag, ISBN 3-442-03740-9,
- “Най-добрите ски маршрути в Тирол” в съавторство с Венделин Вайнгартнер (Wendelin Weingartner, Peter Habeler, “Unsere schönsten Skitouren in Tirol”, Tyrolia Verlag, 1999, ISBN 370-2-2222-39,
- автобиографията “Целта е върхът” (с помощта на Карин Щайнбах/ Peter Habeler, Karin Steinbach Tarnutzer, “Das Ziel ist der Gipfel”, Tyrolia Verlag, Innsbruck, 2008, ISBN 978-3-7022-2812-5.
Неговите книги са издавани в САЩ, Канада, Япония, Великобритания, Германия, Норвегия, Швеция, Италия, Полша, Чехия, Иран и др.
Знаменитият австриец бе официален гост на XIII-тия и XVII-тия Банскофилмфест през 2013 г. и 2017 г.
Изглеждащ най-малко 20 години по-млад от възрастта на която е, Петер Хабелер и днес активно се занимава с катерене, свръхдълги преходи и трекинг в екзотични кътчета на Земята.
https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=5157 – “Петер Хабелер – една от звездите на Банскофилмфест’ 2013”.
Добави коментар