2603.2018
На 8 февруари т. г., по време на своята първа пресконференция след зимната експедиция на Нанга Парбат (8125 м), Елизабет Револ (Elisabeth Revol) каза: “Кипя от гняв, че не можахме да спасим Томек (Томаш Мацкиевич – бел. пр.)! Това можеше да стане, ако същинската помощ бе организирана и предприета навреме”. В този контекст си струва да се запознаем с реалностите около функционирането на службите, от които може да се очаква помощ и спасяване в Пакистан.
Хеликоптер “H125M” се готви да кацне в подножието на К-2, за да вземе спасителния екип до 4900 м на
Нанга Парбат с междинно спиране в Скарду, 28 януари 2018 г.
В страната няма организирана планинска спасителна служба. Този факт е известен на всички алпинисти и трекери. Както и това, че тамошните власти водят тежка битка с тероризма, чието най-ужасно проявление бе нападението над базовия лагер на Нанга Парбат през 2013 г.* Пакистан, за разлика от Непал, не живее от туризма, но и в двете държави хеликоптерните спасителни акции са въпрос на частна инициатива.
В Пакистан с вертолети, които могат да действат в планински условия, разполага единствено армията. Тяхната основна задача е подкрепа от въздуха за военните части, които са дислоцирани в райони покрай границата с Индия, и участващи в конфликта, който продължава от 50-те години на ХХ век до днес**.
Комерсиални (транспортни и спасителни) мисии изпълнява единствено фирмата “Askari Aviation”. Тя оперира като като частен субект, използвайки, обаче, военни машини – хеликоптери “H125M” (“Airbus”).
Условията, при които “Askari Aviation” оказва помощ, са известни на всички. Един час полет струва 4000 USD. От гледна точка на сигурността има изискване да летят заедно по две машини. За да започне акция, заинтересованата страна трябва да внесе предварително 15 000 USD (при липсата на интервенция сумата се връща, като фирмата си удържа 300 USD), а така също да представи застрахователна полица и гаранция от посолството на държавата, чиито представители искат помощ.
Максималната височина, на която могат да се издигат вертолетите на “Askari Aviation”, е 7000 метра. Но този таван е достижим единствено при идеални условия, без претоварване на машините и без предприемане на рисковани маневри (напр., кацане). Достатъчно е да припомним, че оставянето на полските спасители на 4900 метра в основата на Диамирската стена на Нанга Парбат през тази година беше осъществено поетапно – с три приземявания (два пъти с по двама спасители, веднъж – с необходимата екипировка и инвентар).
Ели и Томаш
Диамирската (Западната) стена на Нанга Парбат през зимата:
1. Нормалният маршрут или Марпрутът на Кинсхофер [Normal (Kinshofer) Route],
2. Реброто на Мъмъри (Mummery Rib), по което Албърт Фредерик Мъмъри (Albert Frederick Mummery,
10 септември 1855-24 август 1895 г.) и партньорът му от племето гуркхи Рагобир Тхапа (Ragobir Thapa)
стигат до 6100 м през 1895 г.,
3. Маршрутът на Меснер от 1978 г. (1978 Messner Route),
4. Маршрутът, по който Сенди Алън (Sandy Allen) и Рик Алън (Rick Allan) преминаха гребена Мацено
на 14 и 15 юли 2012 г., и стигнаха до върха,
5. Линията на опита на Сенди Алън, Рик Алън, Лхакпа Рангду Шерпа (Lhakpa Rangdu Sherpa) и
Лхакпа Зарок Шерпа (Lhakpa Zarok Sherpa) на 12 юли 2012 г.
Мнението относно възможностите за спасяване на Томаш Мацкиевич, изказано от Елизабет Револ, може да бъде разбрано от чисто човешка гледна точка. Но след сблъсъка със суровата реалност на високите върхове, с пакистанската бюрокрация и с техническите възможности на хеликоптерите остават само добрите намерения...
Акцията
Хималаистите, които правят опити за изкачвания на най-високите върхове напълно си дават сметка, че в трудни ситуации могат да разчитат единствено на себе си. На Нанга Парбат през тази година все пак остана малка възможност за спасителна акция. И тя бе използвана докрай, което позволи оцеляването – като по чудо! – на Елизабет Револ. Шансовете за Томаш Мацкиевич се оказаха нулеви...
Денис Урубко, Ели Револ и Адам Биелецки след края на спасителната акция
А трябва да се каже, че това не е първи подобен случай в Пакистан. По време на руския опит на К-2 през зимата на 2011/ 2012 г. 44-годишният Витали Горелик (Виталий Горелик, роден на 10 март 1967 г.)** почувства проблеми на около 7000 м. Успя, макар и трудно, да слезе в базовия лагер. Оказа се, че е получил измръзвания на ръцете и се е разболял от белодробен оток. Същия ден бе повикан вертолет за евакуацията на пострадалия. Но екипажът, позовавайки се на силния вятър, отложи полета. На заболелия бе оказана помощ на място, но заради височината състоянието му непрекъснато се влошаваше. На четвъртия ден почина... “На целия екип, който обслужва машината, се плащат много добри пари от застраховката – каза Роман Горелик, бащата на загиналия. – По регламент той трябва да реагира на всеки сигнал за бедствие. Но, очевидно, така е само на теория”...
***
Драмата на Нанга Парбат предизвика бурни реакции в печатни и електронни средства за масова информация, остри дискусии в социалните мрежи и интернет-форумите. В хода им бяха посочени няколко горчиви истини.
Пръв си позволи да ги изкаже президентът на Полския алпийски съюз проф. д-р Пьотр Пустелник, третият поляк (след Йежи Кукучка и Кшищоф Виелицки), който има изкачвания на всичките 14 главни осемхилядника на Земята. Това стана в интервю на Павел Вилк (Paweł Wilk) за сайта Sport.Pl в събота, на 27 януари т. г., още преди развръзката на Нанга Парбат.
Пьотр Пустелник
Ето част от интервюто.
В състояние ли е екипът от К-2 да помогне на Томаш?
- Със сигурност са в състояние да стигнат до него. Въпросът е дали ще могат да го евакуират. Не знам къде се намира Мацкиевич, макар да познавам този връх. Анализирайки нещата днес, стигнах до извода, че акцията ще бъде необикновено трудна. Преди да стигнат до т. нар. Орлово гнездо, би трябвало да го теглят, което е изтощително. По-лесно е спускането на пострадалия, използвайки оставените от есенната експедиция на Гялджи Шерпа парапети. Ще е добре, ако успеят да стигнат до тях.
Правилно ли постъпи Елизабет Револ, тръгвайки надолу и оставяйки пострадалия си колега?
- Не съм в състояние да оценявам действията й, защото не знаем какво точно се е случило горе. До мене стигна информация, че Томаш е в палатка, а тя слиза. Но не съм 100% сигурен в това. Може – хипотетично – да е стигнала до извода, че сама не в състояние да му помогне ефективно. Ако Томаш е получил белодробен или мозъчен оток, се надявам да има какво да пие. Трябва да пие много течности. Не знам какво е взел със себе си, тръгвайки към върха. Дали има дексаметазон? Неизвестните са много.
Изглежда, че няма дори газова горелка...
- Ако са слезли до палатката, там трябва да има горелка. Лошо би било, ако нямат газ. Но не знам дали Томаш е в състояние да запари чай. Не искам да пророкувам. Да се надяваме, че ще се потвърдят положителните очаквания. Не ми се иска да мисля, че Револ би напуснала изпадналия в нужда партньор. Приемам, че информацията за стигане до лагера не е изсмукана от пръстите.
Как оценявате пакистанските власти? Военните се държаха не по военному, а агенциите искаха по 50 000 долара, че и отгоре, за организиране на спасителна акция.
- Ако това беше някакъв каприз на Томаш и Елизабет, ако бяха участници в някаква комерсиална експедиция, която очаква транспорт по-въздуха, бих ги разбрал. Но в случая с френско-полската свръзка е важна всяка секунда. Защо, по дяволите, искат някакви парични гаранции и декларации?! Чрез crowdfunding-овите платформи средствата бяха събрани много бързо. Трябваше да се действа незабавно. Без намесата на полското Министерство на въшните работи! Изпитвам съжаление към пакистанците. Какъв човек трябва да си, за да поставяш банкнотите над човешкия живот?
Независимо от това, че парите са толкова важни, би трябвало, обаче, най-напред да помогнат, а след това да се занимават с уреждане на сметките.
- Очевидно. Пакистанците биха си върнали тези пари с цената на всичко. Те се ръководят единствено и само от такива мотиви. През 1992 г. изпитах това на собствения си гръб. У тях няма и грам съчувствие и съпричастност.
Казват, че хеликоптер не е могъл да излети още в петък, защото започнало да се стъмва. Но ми е известно, че пакистанските военни машини могат да летят и нощем.
- Така е, но нека да не искаме от нетренирани и неподготвени в планински условия пилоти да летят нощем из Каракорум. Това е огромна слабост на една ядрена държава. Смешно е, че страна, в чиито граници се намират едни от най-високите планини в света, не разполага с квалифицирана спасителна служба, имайки в същото време атомни бомби за масово поразяване. Парадоксално е, че дори една тънеща в крайна бедност страна, като Непал, има спасители. А Пакистан, който измъква от джобовете на чуждестранните алпинисти и трекери колкото се може повече пари, не предлага нищо в замяна при критични ситуации. Това е страшно притеснително.
Звучи абсурдно.
- Ако машините се управляват от пилоти, които твърдят, че са готови да хвърлят атомна бомба където и да е, но едновременно признават, че не могат да кацнат на дадено място, защото духа вятър, това звучи като глупава шега.
Ришард Павловски ми каза, че пакистанците са безогледни, когато става дума за пари.
- Когато сме имали вземане-даване с агенции, свързани по някакъв начин с военните, с генералите, тогава хеликоптерите летяха. Но в никакъв друг случай. От 12 години не съм бил в тази страна. Но, доколкото разбирам, там нищо не се е променило.
А може би е въпрос на местни обичаи и култура...
- Струва ми се, че там липсва планинарската култура. Всяка европейска страна разполага с подготвени за всичко спасителни служби, а те, въпреки гигантския интерес към изкачванията в техните планини, нямат нищо подобно. Всяко договаряне с тях е обречено на провал.
Словашката планинска спасителна служба (Horska Zachranna Sluzba) най-напред спасява, а след това връчва фактури.
- Разбира се. Даже полски хеликоптери участват в акции от словашката страна на Татрите, защото е по-близо и по-безопасно. Татранската доброволна спасителна служба (ТОПР) и Словашката спасителна служба (ХЗС) си разменят услуги и винаги успяват да се договорят. Живеем в цивилизован свят, а в Пакистан се занимават с глупости. Така бе прахосан целия ден в петък, вместо да се пристъпи към незабавното спасяване на хората. Доколкото разбирам, полският консул е ходил до обслужващата Револ и Мацкиевич агенция с куп пари в наличност, за да внесе изискваната гаранция. А това е просто XIX век. Пълна изостаналост.
--------------------------------------
*https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=5066 – “Терористичен акт в базовия лагер на Нанга Парбат – 10 убити”,
https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=5067 – “Още за трагедията на Нанга Парбат”.
**https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=5023 – “Грешка или исторически поврат?”.
***https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=4619 - “К-2 – необходимият послеслов”.
Хеликоптер “H125M” се готви да кацне в подножието на К-2, за да вземе спасителния екип до 4900 м на
Нанга Парбат с междинно спиране в Скарду, 28 януари 2018 г.
В страната няма организирана планинска спасителна служба. Този факт е известен на всички алпинисти и трекери. Както и това, че тамошните власти водят тежка битка с тероризма, чието най-ужасно проявление бе нападението над базовия лагер на Нанга Парбат през 2013 г.* Пакистан, за разлика от Непал, не живее от туризма, но и в двете държави хеликоптерните спасителни акции са въпрос на частна инициатива.
В Пакистан с вертолети, които могат да действат в планински условия, разполага единствено армията. Тяхната основна задача е подкрепа от въздуха за военните части, които са дислоцирани в райони покрай границата с Индия, и участващи в конфликта, който продължава от 50-те години на ХХ век до днес**.
Комерсиални (транспортни и спасителни) мисии изпълнява единствено фирмата “Askari Aviation”. Тя оперира като като частен субект, използвайки, обаче, военни машини – хеликоптери “H125M” (“Airbus”).
Условията, при които “Askari Aviation” оказва помощ, са известни на всички. Един час полет струва 4000 USD. От гледна точка на сигурността има изискване да летят заедно по две машини. За да започне акция, заинтересованата страна трябва да внесе предварително 15 000 USD (при липсата на интервенция сумата се връща, като фирмата си удържа 300 USD), а така също да представи застрахователна полица и гаранция от посолството на държавата, чиито представители искат помощ.
Максималната височина, на която могат да се издигат вертолетите на “Askari Aviation”, е 7000 метра. Но този таван е достижим единствено при идеални условия, без претоварване на машините и без предприемане на рисковани маневри (напр., кацане). Достатъчно е да припомним, че оставянето на полските спасители на 4900 метра в основата на Диамирската стена на Нанга Парбат през тази година беше осъществено поетапно – с три приземявания (два пъти с по двама спасители, веднъж – с необходимата екипировка и инвентар).
Ели и Томаш
Диамирската (Западната) стена на Нанга Парбат през зимата:
1. Нормалният маршрут или Марпрутът на Кинсхофер [Normal (Kinshofer) Route],
2. Реброто на Мъмъри (Mummery Rib), по което Албърт Фредерик Мъмъри (Albert Frederick Mummery,
10 септември 1855-24 август 1895 г.) и партньорът му от племето гуркхи Рагобир Тхапа (Ragobir Thapa)
стигат до 6100 м през 1895 г.,
3. Маршрутът на Меснер от 1978 г. (1978 Messner Route),
4. Маршрутът, по който Сенди Алън (Sandy Allen) и Рик Алън (Rick Allan) преминаха гребена Мацено
на 14 и 15 юли 2012 г., и стигнаха до върха,
5. Линията на опита на Сенди Алън, Рик Алън, Лхакпа Рангду Шерпа (Lhakpa Rangdu Sherpa) и
Лхакпа Зарок Шерпа (Lhakpa Zarok Sherpa) на 12 юли 2012 г.
Мнението относно възможностите за спасяване на Томаш Мацкиевич, изказано от Елизабет Револ, може да бъде разбрано от чисто човешка гледна точка. Но след сблъсъка със суровата реалност на високите върхове, с пакистанската бюрокрация и с техническите възможности на хеликоптерите остават само добрите намерения...
Акцията
Хималаистите, които правят опити за изкачвания на най-високите върхове напълно си дават сметка, че в трудни ситуации могат да разчитат единствено на себе си. На Нанга Парбат през тази година все пак остана малка възможност за спасителна акция. И тя бе използвана докрай, което позволи оцеляването – като по чудо! – на Елизабет Револ. Шансовете за Томаш Мацкиевич се оказаха нулеви...
Денис Урубко, Ели Револ и Адам Биелецки след края на спасителната акция
А трябва да се каже, че това не е първи подобен случай в Пакистан. По време на руския опит на К-2 през зимата на 2011/ 2012 г. 44-годишният Витали Горелик (Виталий Горелик, роден на 10 март 1967 г.)** почувства проблеми на около 7000 м. Успя, макар и трудно, да слезе в базовия лагер. Оказа се, че е получил измръзвания на ръцете и се е разболял от белодробен оток. Същия ден бе повикан вертолет за евакуацията на пострадалия. Но екипажът, позовавайки се на силния вятър, отложи полета. На заболелия бе оказана помощ на място, но заради височината състоянието му непрекъснато се влошаваше. На четвъртия ден почина... “На целия екип, който обслужва машината, се плащат много добри пари от застраховката – каза Роман Горелик, бащата на загиналия. – По регламент той трябва да реагира на всеки сигнал за бедствие. Но, очевидно, така е само на теория”...
***
Драмата на Нанга Парбат предизвика бурни реакции в печатни и електронни средства за масова информация, остри дискусии в социалните мрежи и интернет-форумите. В хода им бяха посочени няколко горчиви истини.
Пръв си позволи да ги изкаже президентът на Полския алпийски съюз проф. д-р Пьотр Пустелник, третият поляк (след Йежи Кукучка и Кшищоф Виелицки), който има изкачвания на всичките 14 главни осемхилядника на Земята. Това стана в интервю на Павел Вилк (Paweł Wilk) за сайта Sport.Pl в събота, на 27 януари т. г., още преди развръзката на Нанга Парбат.
Пьотр Пустелник
Ето част от интервюто.
В състояние ли е екипът от К-2 да помогне на Томаш?
- Със сигурност са в състояние да стигнат до него. Въпросът е дали ще могат да го евакуират. Не знам къде се намира Мацкиевич, макар да познавам този връх. Анализирайки нещата днес, стигнах до извода, че акцията ще бъде необикновено трудна. Преди да стигнат до т. нар. Орлово гнездо, би трябвало да го теглят, което е изтощително. По-лесно е спускането на пострадалия, използвайки оставените от есенната експедиция на Гялджи Шерпа парапети. Ще е добре, ако успеят да стигнат до тях.
Правилно ли постъпи Елизабет Револ, тръгвайки надолу и оставяйки пострадалия си колега?
- Не съм в състояние да оценявам действията й, защото не знаем какво точно се е случило горе. До мене стигна информация, че Томаш е в палатка, а тя слиза. Но не съм 100% сигурен в това. Може – хипотетично – да е стигнала до извода, че сама не в състояние да му помогне ефективно. Ако Томаш е получил белодробен или мозъчен оток, се надявам да има какво да пие. Трябва да пие много течности. Не знам какво е взел със себе си, тръгвайки към върха. Дали има дексаметазон? Неизвестните са много.
Изглежда, че няма дори газова горелка...
- Ако са слезли до палатката, там трябва да има горелка. Лошо би било, ако нямат газ. Но не знам дали Томаш е в състояние да запари чай. Не искам да пророкувам. Да се надяваме, че ще се потвърдят положителните очаквания. Не ми се иска да мисля, че Револ би напуснала изпадналия в нужда партньор. Приемам, че информацията за стигане до лагера не е изсмукана от пръстите.
Как оценявате пакистанските власти? Военните се държаха не по военному, а агенциите искаха по 50 000 долара, че и отгоре, за организиране на спасителна акция.
- Ако това беше някакъв каприз на Томаш и Елизабет, ако бяха участници в някаква комерсиална експедиция, която очаква транспорт по-въздуха, бих ги разбрал. Но в случая с френско-полската свръзка е важна всяка секунда. Защо, по дяволите, искат някакви парични гаранции и декларации?! Чрез crowdfunding-овите платформи средствата бяха събрани много бързо. Трябваше да се действа незабавно. Без намесата на полското Министерство на въшните работи! Изпитвам съжаление към пакистанците. Какъв човек трябва да си, за да поставяш банкнотите над човешкия живот?
Независимо от това, че парите са толкова важни, би трябвало, обаче, най-напред да помогнат, а след това да се занимават с уреждане на сметките.
- Очевидно. Пакистанците биха си върнали тези пари с цената на всичко. Те се ръководят единствено и само от такива мотиви. През 1992 г. изпитах това на собствения си гръб. У тях няма и грам съчувствие и съпричастност.
Казват, че хеликоптер не е могъл да излети още в петък, защото започнало да се стъмва. Но ми е известно, че пакистанските военни машини могат да летят и нощем.
- Така е, но нека да не искаме от нетренирани и неподготвени в планински условия пилоти да летят нощем из Каракорум. Това е огромна слабост на една ядрена държава. Смешно е, че страна, в чиито граници се намират едни от най-високите планини в света, не разполага с квалифицирана спасителна служба, имайки в същото време атомни бомби за масово поразяване. Парадоксално е, че дори една тънеща в крайна бедност страна, като Непал, има спасители. А Пакистан, който измъква от джобовете на чуждестранните алпинисти и трекери колкото се може повече пари, не предлага нищо в замяна при критични ситуации. Това е страшно притеснително.
Звучи абсурдно.
- Ако машините се управляват от пилоти, които твърдят, че са готови да хвърлят атомна бомба където и да е, но едновременно признават, че не могат да кацнат на дадено място, защото духа вятър, това звучи като глупава шега.
Ришард Павловски ми каза, че пакистанците са безогледни, когато става дума за пари.
- Когато сме имали вземане-даване с агенции, свързани по някакъв начин с военните, с генералите, тогава хеликоптерите летяха. Но в никакъв друг случай. От 12 години не съм бил в тази страна. Но, доколкото разбирам, там нищо не се е променило.
А може би е въпрос на местни обичаи и култура...
- Струва ми се, че там липсва планинарската култура. Всяка европейска страна разполага с подготвени за всичко спасителни служби, а те, въпреки гигантския интерес към изкачванията в техните планини, нямат нищо подобно. Всяко договаряне с тях е обречено на провал.
Словашката планинска спасителна служба (Horska Zachranna Sluzba) най-напред спасява, а след това връчва фактури.
- Разбира се. Даже полски хеликоптери участват в акции от словашката страна на Татрите, защото е по-близо и по-безопасно. Татранската доброволна спасителна служба (ТОПР) и Словашката спасителна служба (ХЗС) си разменят услуги и винаги успяват да се договорят. Живеем в цивилизован свят, а в Пакистан се занимават с глупости. Така бе прахосан целия ден в петък, вместо да се пристъпи към незабавното спасяване на хората. Доколкото разбирам, полският консул е ходил до обслужващата Револ и Мацкиевич агенция с куп пари в наличност, за да внесе изискваната гаранция. А това е просто XIX век. Пълна изостаналост.
--------------------------------------
*https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=5066 – “Терористичен акт в базовия лагер на Нанга Парбат – 10 убити”,
https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=5067 – “Още за трагедията на Нанга Парбат”.
**https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=5023 – “Грешка или исторически поврат?”.
***https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=4619 - “К-2 – необходимият послеслов”.
Добави коментар