1503.2018
От миналата сряда (7 март) бе неизвестна съдбата на канадеца Марк-Андре Льоклерк (Marc-André Leclerc) и американеца Джордж “Райън” Джонсън (George “Ryan” Johnson), които изчезнаха по време на изкачване в масива на Кулите Менденхол (Mendenhall Towers). Крайно лошото време непрекъснато спираше издирването им от страна на Планинската спасителна служба в Джуноу (Juneau Mountain Research). За съжаление, вчера Серж Льоклерк (Serge Leclerc), бащата на Марк-Андре съобщи тъжната новина за смъртта на своя син и на Джордж...
Марк-Андре Льоклерк на върха на Торе Егер след соловото първо зимно изкачване
Снимка: от архива на М.-А. Льоклерк
Photo: M.-A. Leclerc Archives)
Джордж “Райън” Джонсън
Снимка/ photo: FB Филип Пуле (Philippe Poulet)
Към момента не знаем никакви подробности. Известно е (чрез сайта gofundme.com), че спасителите от Джуноу са потвърдили изчезването на двамата алпинисти, след като са успели да изкачат северната стена на главната от Кулите Менденхол.
Загубата за локалната алпийска общност в Скуомиш (Squamish) и за канадския алпинизъм е много голяма. Светът загуби един от най-добрите млади алпинисти – необикновено скромен, винаги усмихнат, пръскащ позитивна енергия. Марк-Андре правеше неотразимо впечатление не само като личност, а и с необикновената си страст към катеренето. Безкомпромисно и напълно отдаден на увлечението си, той стана автор – независимо от младата си възраст – на редица великолепни изкачвания. Беше в началото на катерачната си кариера. Кариера, която завърши толкова неочаквано в планините на Аляска...
Джордж “Райън” също беше опитен алпинист. Той има първо изкачване по северната стена на Западната кула Менденхол по маршрута “White Conqueror” (V, AI4, M5, A1) в свръзка със Сам Маргоу (Sam Margo) и редица други премиери в Аляска. През тази година “Райън” получи субсидията от Американския алпийски клуб (The American Alpine Club) “Cutting Edge Grant” в размер на 3000$ за опита да бъде изкачена южната стена на Маунт Хейс (Mt. Hayes, 4215 м) в Аляска.
Масивът на Кулите Менденхол
Climbingguidebg.com изказва най-дълбоки и сърдечни съоболезнования на близките на двамата алпинисти.
R. I. P!
.gif)
***
И още няколко щрихи към портрета на Марк-Андре Льоклерк.
За младия канадец светът узна сравнително неотдавна – през 2015 г. И то благодарение на невероятните като за дебютант изкачвания в масива на Торес (Torres).
Всъщност, всичките му най-силни изкатервания бяха в Патагония и в родната му Канада. А да си признаем честно, знаем твърде малко за канадското катерене и канадския алпинизъм, освен ако не става дума за постижение на някоя звезда от световна величина. Например, колцина от нас са чували за планината Слес Mountain) – един от любимите “домашни” райони на Марк-Андре?
Марк-Андре в Скуомиш
Снимка: от архива на М.-А. Льоклерк
Photo: M.-A. Leclerc Archives
Льоклерк бе на 25 години. Живееше в Скуомиш, където се усъвършенстваше в спортното и традиционното катерене и стигна до ниво 5.14a в първото и 5.13c във второто. Първите си екстремо трудни постижения записа веднага след 20-годишнината си. Струва си да припомним, че въпреки многобройните силни и стойностни изкачвания в свръзка [както, да кажем, почти класическото по “Muir Wall” на Ел Кап с приятелката си Брет Харингтън (Brette Harrington)], по различни екстремни линии в Скуомиш, Канадските Скалисти планини (Canadian Rockies) или в Патагония с Колин Хейли (Colin Haley)], негов “фирмен специалитет” бяха соловите изкатервания – както без осигуровка, така и със символичното й и деликатно използване.
Марк-Андре по “Miur Wall”
Снимка: Остин Шядак
Photo: Austin Siadak
Първото му, макар и без особена разгласа постижение от този род, бе верижното преодоляване на “North Buttress” и “North Rib” (и двата 5.9) в споменатия масив Слес в Канадските Скалисти планини през 2013 г. На следващата година Марк-Андре се върна на същия връх и само за 12 часа премина три други маршрута – “East Pillar Direct” (5.10+), “Navigator Wall” (5.10+) и “Northeast Buttress” (5.9+). През зимата на 2015 г. Льоклерк отново бе в Слес, за да осъществи второ зимно по “Northeast Buttress”. Това беше едновременно първото зимно изкачване без използване на изкуствени опорни точки и ... без осигуровка.
Марк Андре на Маунт Тюзоу
Снимка: Лука Линдич
Photo: Luka Lindic
Междувременно стана притежател на рекорда за скорост (58 минути) по “Голямата стена” (“Grand Wall”, 5.11a A0) на изключително впечатляващата гранитна формация Стауамъс Чийф (Stawamus Chief), недалеко от Скуомиш*. Разбира се, соло. Един месец преди това за един ден изкатери – в по-голямата им част free solo (с използване на daisy chains на общо три въжета) – три големи тура в Скуомиш: споменатия “Grand Wall” (5.11a, A0), “The Flake” (5.10) и “Upper Black Dyke” (5.10c).
През пролетта на 2014 г. в масива Уодингтън (Waddington) за 18 часа изкачи за първи път, при това соло, “Serra V” прокара премиерно “Calm Like a Bomb” на върха Асперити (Asperity). Там има още един нов маршрут с Брет Харингтън, но не си струва да споменаваме “дреболии”.
Марк-Андре по ключовото въже на “Tomahawk”
Снимка: от архива на М.-А. Льоклерк
Photo: M.-A. Leclerc Archives
И така, удари часът, в който Аржентинска Патагония стана втори дом за Марк-Андре. Сезонът 2014/ 2015 г. му донесе две големи изкачвания с Колин Хейли – новия вариант по северната стена на Серо Торе “Directa de la Mentira” и траверс на масива Торес от Серо Торе до Иглата Щандхардт (Aguja Standhardt), а така също две забележителни солови изкатервания – верижно по “Tomahawk” и “Exocet” на Иглата Щандхардт, и по т. нар. “Тирбушон” (“Corkscrew”) на Серо Торе (обединяващ долната част на югоизточния гребен – някогашния маршрут “През компресора”, с горната част на западната стена).
На втория ден от изкачването по “Titanik” на Торе Егер – утро на снежния гребен над бивака
Снимка: Остин Шядак
Photo: Austin Siadak
През септември 2016 г. канадецът направи второ изкачване на може би най-трудната патагонска кула – Торе Егер, частично по нов маршрут. Това бе и първото соло на тази игла. Но сякаш това беше малко, защото скоро се разчу, че Льоклерк, този път с Остин Шядак (Austin Siadak) отново е бил на Торе Егер, след първо изкачване на класика (без изкуствени опорни точки) по маршрута “Titanic”.
През април 2016-та Марк-Андре – отново за първи път, отново соло – преодоля легендарната “Emperor Face” на Маунт Робсън (Mt. Robson, 3954 м) – най-високата точка на Канадските Скалисти планини, след като малко преди това стигна соло и до Маунт Андромеда (Mt. Andromeda, 3450 м), на границата между националните паркове “Банф” и “Джеспър” (Banff and Jasper National Parks) в канадската провинция Албърта.
---------------------------------------------
*В интернет има главозамайващ клип за постижението:
Марк-Андре Льоклерк на върха на Торе Егер след соловото първо зимно изкачване
Снимка: от архива на М.-А. Льоклерк
Photo: M.-A. Leclerc Archives)
Джордж “Райън” Джонсън
Снимка/ photo: FB Филип Пуле (Philippe Poulet)
Към момента не знаем никакви подробности. Известно е (чрез сайта gofundme.com), че спасителите от Джуноу са потвърдили изчезването на двамата алпинисти, след като са успели да изкачат северната стена на главната от Кулите Менденхол.
Загубата за локалната алпийска общност в Скуомиш (Squamish) и за канадския алпинизъм е много голяма. Светът загуби един от най-добрите млади алпинисти – необикновено скромен, винаги усмихнат, пръскащ позитивна енергия. Марк-Андре правеше неотразимо впечатление не само като личност, а и с необикновената си страст към катеренето. Безкомпромисно и напълно отдаден на увлечението си, той стана автор – независимо от младата си възраст – на редица великолепни изкачвания. Беше в началото на катерачната си кариера. Кариера, която завърши толкова неочаквано в планините на Аляска...
Джордж “Райън” също беше опитен алпинист. Той има първо изкачване по северната стена на Западната кула Менденхол по маршрута “White Conqueror” (V, AI4, M5, A1) в свръзка със Сам Маргоу (Sam Margo) и редица други премиери в Аляска. През тази година “Райън” получи субсидията от Американския алпийски клуб (The American Alpine Club) “Cutting Edge Grant” в размер на 3000$ за опита да бъде изкачена южната стена на Маунт Хейс (Mt. Hayes, 4215 м) в Аляска.
Масивът на Кулите Менденхол
Climbingguidebg.com изказва най-дълбоки и сърдечни съоболезнования на близките на двамата алпинисти.
R. I. P!
***
И още няколко щрихи към портрета на Марк-Андре Льоклерк.
За младия канадец светът узна сравнително неотдавна – през 2015 г. И то благодарение на невероятните като за дебютант изкачвания в масива на Торес (Torres).
Всъщност, всичките му най-силни изкатервания бяха в Патагония и в родната му Канада. А да си признаем честно, знаем твърде малко за канадското катерене и канадския алпинизъм, освен ако не става дума за постижение на някоя звезда от световна величина. Например, колцина от нас са чували за планината Слес Mountain) – един от любимите “домашни” райони на Марк-Андре?
Марк-Андре в Скуомиш
Снимка: от архива на М.-А. Льоклерк
Photo: M.-A. Leclerc Archives
Льоклерк бе на 25 години. Живееше в Скуомиш, където се усъвършенстваше в спортното и традиционното катерене и стигна до ниво 5.14a в първото и 5.13c във второто. Първите си екстремо трудни постижения записа веднага след 20-годишнината си. Струва си да припомним, че въпреки многобройните силни и стойностни изкачвания в свръзка [както, да кажем, почти класическото по “Muir Wall” на Ел Кап с приятелката си Брет Харингтън (Brette Harrington)], по различни екстремни линии в Скуомиш, Канадските Скалисти планини (Canadian Rockies) или в Патагония с Колин Хейли (Colin Haley)], негов “фирмен специалитет” бяха соловите изкатервания – както без осигуровка, така и със символичното й и деликатно използване.
Марк-Андре по “Miur Wall”
Снимка: Остин Шядак
Photo: Austin Siadak
Първото му, макар и без особена разгласа постижение от този род, бе верижното преодоляване на “North Buttress” и “North Rib” (и двата 5.9) в споменатия масив Слес в Канадските Скалисти планини през 2013 г. На следващата година Марк-Андре се върна на същия връх и само за 12 часа премина три други маршрута – “East Pillar Direct” (5.10+), “Navigator Wall” (5.10+) и “Northeast Buttress” (5.9+). През зимата на 2015 г. Льоклерк отново бе в Слес, за да осъществи второ зимно по “Northeast Buttress”. Това беше едновременно първото зимно изкачване без използване на изкуствени опорни точки и ... без осигуровка.
Марк Андре на Маунт Тюзоу
Снимка: Лука Линдич
Photo: Luka Lindic
Междувременно стана притежател на рекорда за скорост (58 минути) по “Голямата стена” (“Grand Wall”, 5.11a A0) на изключително впечатляващата гранитна формация Стауамъс Чийф (Stawamus Chief), недалеко от Скуомиш*. Разбира се, соло. Един месец преди това за един ден изкатери – в по-голямата им част free solo (с използване на daisy chains на общо три въжета) – три големи тура в Скуомиш: споменатия “Grand Wall” (5.11a, A0), “The Flake” (5.10) и “Upper Black Dyke” (5.10c).
През пролетта на 2014 г. в масива Уодингтън (Waddington) за 18 часа изкачи за първи път, при това соло, “Serra V” прокара премиерно “Calm Like a Bomb” на върха Асперити (Asperity). Там има още един нов маршрут с Брет Харингтън, но не си струва да споменаваме “дреболии”.
Марк-Андре по ключовото въже на “Tomahawk”
Снимка: от архива на М.-А. Льоклерк
Photo: M.-A. Leclerc Archives
И така, удари часът, в който Аржентинска Патагония стана втори дом за Марк-Андре. Сезонът 2014/ 2015 г. му донесе две големи изкачвания с Колин Хейли – новия вариант по северната стена на Серо Торе “Directa de la Mentira” и траверс на масива Торес от Серо Торе до Иглата Щандхардт (Aguja Standhardt), а така също две забележителни солови изкатервания – верижно по “Tomahawk” и “Exocet” на Иглата Щандхардт, и по т. нар. “Тирбушон” (“Corkscrew”) на Серо Торе (обединяващ долната част на югоизточния гребен – някогашния маршрут “През компресора”, с горната част на западната стена).
На втория ден от изкачването по “Titanik” на Торе Егер – утро на снежния гребен над бивака
Снимка: Остин Шядак
Photo: Austin Siadak
През септември 2016 г. канадецът направи второ изкачване на може би най-трудната патагонска кула – Торе Егер, частично по нов маршрут. Това бе и първото соло на тази игла. Но сякаш това беше малко, защото скоро се разчу, че Льоклерк, този път с Остин Шядак (Austin Siadak) отново е бил на Торе Егер, след първо изкачване на класика (без изкуствени опорни точки) по маршрута “Titanic”.
През април 2016-та Марк-Андре – отново за първи път, отново соло – преодоля легендарната “Emperor Face” на Маунт Робсън (Mt. Robson, 3954 м) – най-високата точка на Канадските Скалисти планини, след като малко преди това стигна соло и до Маунт Андромеда (Mt. Andromeda, 3450 м), на границата между националните паркове “Банф” и “Джеспър” (Banff and Jasper National Parks) в канадската провинция Албърта.
---------------------------------------------
*В интернет има главозамайващ клип за постижението:
Добави коментар