Полската зимна експедиция на К-2 завърши, но един факт от нея продължава да е обект на коментари и обсъждания от страна на широк кръг специалисти и просто наблюдатели. Става дума за соловия опит на Денис Урубко за атака на върха и преждевременното му напускане на експедицията на 28 февруари – дълго преди обявяването на края й.

Ето коментарът на Пьотр Пустелник – имащ изкачвания на всичките 14 главни осемхилядника, президент на Полския алпийски съюз, в интерво на Люциан Олтажевски (Lucjan Ołtarzewski) за телевизията TVP info:
Както казва Денис Урубко, негов дом са Русия, Казахстан и Италия. Къде в цялата тази схема е Полша (от 2015 г. Урубко има полско гражданство – бел. ред.)?
- Полският паспорт му е необходим в чисто практически план. Той му служи свободно да се движи по света.


Пьотр Пустелник (вляво), Януш Голомб, Кшищоф Велицки на пресконференцията преди експедицията на К-2, декември 2017 г.
Снимка/ photo: Polski Himalaizm Zimowy

Как ще коментирате решението на Урубко за самостоятелна атака на К-2?
- Коментарът е много прост. Денис има своя философия, според която зимата продължава до края на февруари. Той е човек на действието и просто не му стига търпение да стои дълго време в базовия лагер. Той искаше да направи опит преди края – според неговото разбиране – на зимата. Не намери друг, който би го подкрепил, и рискува да тръгне сам.

Имаше ли шанс за успех?
- Разбира се, всичко е възможно. Ако времето беше добро, мисля, че бе в състояние да стигне до върха. Тук пропускам техническите трудности при изкачването, като, например, т. нар. Гърло на бутилката (на ок. 8300 м). При физическата му форма и технически умения те не биха представлявали проблем. Но в условията, с които се сблъска, такава възможност нямаше. Вятърът със скорост около 100 км/ час на такива височини е убийствен за човек.

Как мислите, давал ли си е сметка за всичко това Урубко, преди да тръгне нагоре?
- Давал си е сметка, че нещата могат да не се получат. А също така прекрасно е разбирал, че след връщането това ще бъде един от последните му дни в базовия лагер.

И все пак, само изкачване до 28 февруари ли може да се смята за зимно?
- Не. Светът е изграден върху определени условности. Такава условност са годишните сезони. От незапомнени времена те са определени изключително ясно. Една от тези условности гласи, че календарната зима завършва на 21 март – независимо дали това ни харесва, или не. Всеки може да твърди, че през март условията не са същите както в средата на календарната зима. Но тези, които се занимават с алпинизъм достатъчно дълго, знаят, че понякога и през април се случват толкова зимни условия както в разгара на календарната зима. Календарната зима си остава календарна зима.

Беше ли напускането на Урубко сериозно отслабване на състава?
- Имах възможност да опозная Денис по време на съвместна експедиция през 2000 г. и знам, че това бе сериозно отслабване на екипа. Но все пак не можеше да има решително влияние върху неговата боеспособност. Според мене, заминаването на Урубко някак си проясни, “изчисти” ситуацията. Преди тя беше напрегната, след оттеглянето му се подобри. Денис е един от най-силните височинни алпинисти в света. Но ако дори такъв забележителен човек нарушава атмосферата в екипа, би трябвало много внимателно да се прецени кое е по-добро – силен алпинист, който предизвиква недоразумения, или отсъствието на такъв алпинист? Пред такава дилема бе изправено ръководството на експедицията след продължителни и неособено приятни разговори.

Рафал Фроня каза, че когато с него се случил инцидентът (падащ камък счупи ръката му над лакътя – бел. ред.), Денис Урубко му предложил помощта си при слизането надолу. От друга страна, Фроня заяви, че след като Урубко е решил сам да тръгне към върха, “не си струва останалите участници в експедицията да се връзват с него на едно въже”. Как се отнасяте към това изказване?
- Не искам да давам оценка на думите на Рафал. Той има свое мнение. Аз – мое. За мене поведението на Денис не е странно или изненадващо. Познавам го дотолкова, че да разбирам защо постъпва по този начин. От една страна, той може да бъде прекрасен партньор и е много грижлив и внимателен. В същото време, когато се стига до до нарушаване на неговите свещени принципи, бива необикновено рязък и неотстъпчив, неспособен на каквито и да било компромиси. Той е такъв, какъвто е. Винаги съм обичал да действам с руски алпинисти, защото на тях можеш да се опреш, когато става дума за другарство и взаимопомощ в планината. Това се потвърди и в дадения случай. Не виждам нищо необичайно в такъв тип поведение. Учудва ме фактът, че хора, които добре познават Денис, не взимат под внимание тези особености на характера му.

Как оценявате шансовете на полската експедиция за успех (интервюто е правено преди решението за край на опита)?
- Винаги съм казвал едно и също – или ще се изкачат, или няма да се изкачат. 50 на 50. Може би е парадоксално, но при възникналата ситуация екипът се оказа още по-мотивиран за активни действия. Мисля, че все още има шанс за поне една атака към върха...