0903.2018
След решението за прератяване на полската експедиция, която направи опит за първо зимно изкачване на единствения девствен през зимата осемхилядник – К-2 (8611 м), се разгоря бурна дискусия за правилността и навременността му. Ето части от две интервюта на ръководителя Кшищоф Виелицки пред две водещи полски телевизии
Виелицки пред TVN24:
- Взимайки решение за прекратяване на експедицията, аз имах предвид безопасността на участниците, а самите те – шансовете за успех. Шансове нямаше, защото значителна част от постигнатото бе разрушена от стихиите. Може би направихме грешка, задържайки се по Маршрута на Чесен, но той даваше повече надежди. Ако бяхме тръгнали по Реброто Абруци по-рано, може би щяхме да стигнем по-високо. Но ако снеговалежите ни бяха застигнали нагоре по маршрута, пак нямаше да имаме никакви шансове. В горната си част Реброто Абруци е силно лавиноопасно. От анализа на нашите прогнозисти става ясно, че по време на експедицията е имало общо четири прозореца от добро време, даващи възможност за движение към върха. Проблемът е в това, че бяха много къси – за това време не може да се направи решителна крачка напред. Точно така беше и през 1987/ 1988 г., когато успяхме да стигнем до почти същата височина – около 7300 метра. Но оттам до върха остава още много голямо разстояние...
Начинанието ни нямаше успех, но се надявам, че то ще позволи да бъдат направени изводи преди следващите опити. За мене това беше трета зимна експедиция на К-2, за някои от участниците – първа. Мисля, че К-2 си остава велико зимно предизивикателство и може би поляците, които положиха толкова много усилия на това място, ще се завърнат отново. А още по-хубаво би било, ако се появи конкуренция. Трупаме опит от 30 години насам. Планината няма да се премести – тя си е там и очаква следващите желаещи да опитат силите и късмета си. Сега за нас най-главно е да свалим екипировката и съоръженията от маршрута и безопасно да се върнем в подножието. Смятам за успех на експедицията фактът, че всички са живи (макар някои да получиха травми) и се връщат у дома.
И пред TVP info:
- Разбира се, не се чувствам никак добре. Това беше мой трети зимен опит на К-2. И мислех, че този път ще се получи... Но планината не ни допусна до себе си. Което не означава, че не трябва да мерим сили с нея. Убеден съм, че ще дойде ден, когато някой ще застане на най-високата й точка през зимата. И това настина ще бъде огромно постижение. Не само за този, който е стъпил на върха, но и за всички, които са направили възможно това. Убеден съм, че в тази област няма индивидуални успехи – успех може да бъде постигнат само с колективни усилия. Разполагах с добър екип. Но не всички имаха еднакво голям опит от зимни изкачвания на високи върхове. В крайна сметка планината ни победи.
Виелицки пред TVN24:
- Взимайки решение за прекратяване на експедицията, аз имах предвид безопасността на участниците, а самите те – шансовете за успех. Шансове нямаше, защото значителна част от постигнатото бе разрушена от стихиите. Може би направихме грешка, задържайки се по Маршрута на Чесен, но той даваше повече надежди. Ако бяхме тръгнали по Реброто Абруци по-рано, може би щяхме да стигнем по-високо. Но ако снеговалежите ни бяха застигнали нагоре по маршрута, пак нямаше да имаме никакви шансове. В горната си част Реброто Абруци е силно лавиноопасно. От анализа на нашите прогнозисти става ясно, че по време на експедицията е имало общо четири прозореца от добро време, даващи възможност за движение към върха. Проблемът е в това, че бяха много къси – за това време не може да се направи решителна крачка напред. Точно така беше и през 1987/ 1988 г., когато успяхме да стигнем до почти същата височина – около 7300 метра. Но оттам до върха остава още много голямо разстояние...
Начинанието ни нямаше успех, но се надявам, че то ще позволи да бъдат направени изводи преди следващите опити. За мене това беше трета зимна експедиция на К-2, за някои от участниците – първа. Мисля, че К-2 си остава велико зимно предизивикателство и може би поляците, които положиха толкова много усилия на това място, ще се завърнат отново. А още по-хубаво би било, ако се появи конкуренция. Трупаме опит от 30 години насам. Планината няма да се премести – тя си е там и очаква следващите желаещи да опитат силите и късмета си. Сега за нас най-главно е да свалим екипировката и съоръженията от маршрута и безопасно да се върнем в подножието. Смятам за успех на експедицията фактът, че всички са живи (макар някои да получиха травми) и се връщат у дома.
И пред TVP info:
- Разбира се, не се чувствам никак добре. Това беше мой трети зимен опит на К-2. И мислех, че този път ще се получи... Но планината не ни допусна до себе си. Което не означава, че не трябва да мерим сили с нея. Убеден съм, че ще дойде ден, когато някой ще застане на най-високата й точка през зимата. И това настина ще бъде огромно постижение. Не само за този, който е стъпил на върха, но и за всички, които са направили възможно това. Убеден съм, че в тази област няма индивидуални успехи – успех може да бъде постигнат само с колективни усилия. Разполагах с добър екип. Но не всички имаха еднакво голям опит от зимни изкачвания на високи върхове. В крайна сметка планината ни победи.
Добави коментар