0202.2018
-800x529.jpg "“Загубихме един от най-свободните и независимите хора, действащи по абсолютно нестандартен начин”")
Войчиех Куртика е легенда на световния алппинизъм. Една от най-ценените и уважаваните личности в тази област. Носител е на “Златен пикел” за цялостния си принос в развитието на алпинизма. А неговото изкачване (с австриеца Роберт Шауер) по Западната (т. нар. Сияйна) стена на Гашербрум-4 се смята за най-важното постижение в алпинизма през ХХ век.
.jpg)
Томаш Мацкиевич
За съжаление, дебютът на полския превод на неговата биография “Куртика. Изкуството да си свободен”, написана от известната канадска авторка Бернадет Макдоналд, съвпадна с драматичните събития на Нанга Парбат и със смъртта на Томаш Мацкиевич.
“Човек има закодирана в себе си много силна потребност да преодолява ограниченията. Да излезе извън рамките на собствения си страх, на болката и страданието. Височинният алпинизъм над 8000 м е форма на непрекъснато, маниакално прекрачване на собствените бариери. Именно в този смисъл е изкуство да си свободен, което много силно бе изразено у Мацкиевич. Без съмнение, това бе квинтесенцията и на алпинизма, практикуван от Йежи Кукучка. За него алпинизмът съществуваше само в това измерение. Това, което се случи с Томаш, произтича от неудържимия стремеж към постигане на целта и за стигане до границата на собствените възможности” – казва Куртика.
Войчиех Куртика
И продължава:
“Много съжалявам, че не се познавах лично с Томаш Мацкиевич. Но с огромен интерес следях съдбата му. Много силно преживях последните събития, очаквайки поредните новини от Нанга Парбат. Това не са думи за пред публиката. Загубихме един от най-свободните и независимите хора, действащи по абсолютно нестандартен начин. В много голяма степен бе освободен от мисловни шаблони. Това, което правеше в своя хималаизъм, беше нещо абсолютно невероятно. Поразително е, че това първо зимно изкачване на осемхилядник в алпийски стил е дело на човек, който не е завършил никакви курсове за алпинист и тежко обучение по алпийска техника. Но беше движен от някакъв невероятен съзидателен инстинкт.
Служеше си с въжета, използвани на село. Тръгваше към планината без каквито и да било застраховки. Страшно го критикуваха за това. Беше бе обект на издевателства и подигравки. В поведението му, обаче, виждам необикновена артистичност. Беше, може би, най-сродната ми душа след полските алпинисти. За мене загубата му е страшно болезнена”.
Томаш Мацкиевич
За съжаление, дебютът на полския превод на неговата биография “Куртика. Изкуството да си свободен”, написана от известната канадска авторка Бернадет Макдоналд, съвпадна с драматичните събития на Нанга Парбат и със смъртта на Томаш Мацкиевич.
“Човек има закодирана в себе си много силна потребност да преодолява ограниченията. Да излезе извън рамките на собствения си страх, на болката и страданието. Височинният алпинизъм над 8000 м е форма на непрекъснато, маниакално прекрачване на собствените бариери. Именно в този смисъл е изкуство да си свободен, което много силно бе изразено у Мацкиевич. Без съмнение, това бе квинтесенцията и на алпинизма, практикуван от Йежи Кукучка. За него алпинизмът съществуваше само в това измерение. Това, което се случи с Томаш, произтича от неудържимия стремеж към постигане на целта и за стигане до границата на собствените възможности” – казва Куртика.
Войчиех Куртика
И продължава:
“Много съжалявам, че не се познавах лично с Томаш Мацкиевич. Но с огромен интерес следях съдбата му. Много силно преживях последните събития, очаквайки поредните новини от Нанга Парбат. Това не са думи за пред публиката. Загубихме един от най-свободните и независимите хора, действащи по абсолютно нестандартен начин. В много голяма степен бе освободен от мисловни шаблони. Това, което правеше в своя хималаизъм, беше нещо абсолютно невероятно. Поразително е, че това първо зимно изкачване на осемхилядник в алпийски стил е дело на човек, който не е завършил никакви курсове за алпинист и тежко обучение по алпийска техника. Но беше движен от някакъв невероятен съзидателен инстинкт.
Служеше си с въжета, използвани на село. Тръгваше към планината без каквито и да било застраховки. Страшно го критикуваха за това. Беше бе обект на издевателства и подигравки. В поведението му, обаче, виждам необикновена артистичност. Беше, може би, най-сродната ми душа след полските алпинисти. За мене загубата му е страшно болезнена”.
Добави коментар