0804.2005
“Когато гледаме към върховете, оставаме с впечатление, че Земята се издига нагоре, сякаш иска да докосне небето”. Тези думи принадлежат на Папа Йоан-Павел Втори, с когото днес се раздели светът. Той беше една от най-забележителните фигури през последните десетилетия. Обичаше истинското планинарство – да се изкачиш до върха, да се умориш, да се спуснеш със ски. Казваше също, че в планината можеш да чуеш Бога. Предлагаме ви няколко текста за връзката му с планините, планинарството и алпинизма.
Седемдесетте години на ХХ век. Първата неделя след Коледа. Краят на службата в църквата “Светото семейство” в Закопане. Както всяка година краковският архиепископ Карол Войтила посещава енорията. След това се отправя към Кужнице, за да се качи със ските на рамо на въжената линия за Каспрови връх и да се спусне от него до параклисчето със статуята на Света Богородица в края на Рушинова поляна. Планинците я наричат “Явожинската Божа Майка” или “Кралицата на Татрите”.
Спасителят от Доброволна спасителна служба в Татрите - отец Леонард Венгжиняк от Ордена на доминиканците, който от 1971 г. с декрет на архиепископ Войтила служи в “Кралицата на Татрите”, разказва:
- Винаги сядаше да изпие чаша чай, да поприказва, да попита какво става в планината.
Юзеф Узнански, 81-годишният доайен на спасителите в Татрите:
- Никой не можеше да познае, че зад външността над този скромно облечен човек се крие архиепископ. Той не признаваше баналното каране на ски по системата “качване с лифта-спускане”. Обичаше истинското планинарство – да се изкачиш до върха, да се умориш, да се спуснеш по пресния сняг до Хала Кондратова или през Хала Гоншенициова до Яшчурувка. Спомням си го, когато идваше в малката база на Каспрови, за да попита какви са условията. Сядаше за малко в малката стаичка или на терасата и се наслаждаваше на панорамата.
Планинарите се здрависват стоешком
Местните планинци знаеха – Йоан-Павел Втори обича Татрите. Винаги когато се отправяше на обиколки из Подхале (районът в подножието им), палеха огньове, тревожеха се, чакаха. Или старателно приготвяха площадка за кацането на хеликоптера.
По време на първото поклонническо пътуване на Йоан-Павел Втори до Полша през 1979 г. официалната програма не предвиждаше посещение на Татрите. Въпреки това на най-високия, разположен изцяло в Полша Кози връх (Кожи Виерх), беше поставен огромен бяло-жълт флаг. Цялата нощ преди визитата на Светия Отец го ши персоналът на хижата в Долината на петте езера (Долина пиенчиу ставув).
И в действителност – след светата литургия в Нови Тарг, въпреки програмата двата хеликоптера с Папата и придружаващите го излетяха към потъналите в облаци Татри. Но започна буря и трябваше да се върнат. Тогава Светият Отец на шега каза: “Папата е виждал Татрите, но Татрите не видяха Папата.”
Непосредствено преди да излети за Рим, пред Двореца на краковските екископи, Йоан-Павел Втори се срещна с хималаистката Ванда Руткиевич. Знаеше, че е изкачила Еверест в деня, в който самият той бе избран за Папа. “Това беше необикновена сцена – си спомня инициаторът на срещата Збигниев Швиенх. – Йоан-Павел Втори се затича по стълбите. Когато ни видя, протегна ръце в папския жест, но най-напред се приближи до Разпятието и целуна краката на Христос. Ванда падна на колене. Папата я вдигна с думите: “Госпожо Ванда, планинарите винаги се поздравяват стоешком. По Волята на добрият Господ Бог в един и същи ден двамата се изкачихме толкова високо. Сама ли бяхте на Маунт Еверест?” А Ванда отговори: “Човек никога не е сам, когато изкачва най-високите върхове.” Папата се усмихна: “Знам нещичко по този въпрос.” Хималаистката връчи на Светия Отец сребърна плочка с прикрепено камъче и гравиран надпис, че на паметния 16 октомври 1978 г. е взела това камъче от Еверест. Йоан-Павел Втори също й направи подарък – броеница от перли. Накрая прегърна Ванда и тихичко каза: “Заповядайте при мене във Ватикана. За няколко дни ще отидем в планината само двамата. Пък хората да си приказват каквото искат...”
Ехо от Божия глас
Две години по-късно, на 17 февруари 1980 г., друга папска броеница беше оставена на Маунт Еверест – от Лешек Чихи и Кшиштоф Виелицки, които направиха първото зимно изкачване на най-високия връх. Беше им я дала майката на Сташек Латало – оператора, който загина на Лхотце през 1974 г. Вестта за оставените броеница и кръст на върха и изпратената от участниците в експедицията телеграма до Папата вбесиха властите на комунистическа Полша. Първият секретар на Полската обединена работническа партия отказа да се срещне с алпинистите. А ръководителят на експедицията Анджей Завада не се умори да повтаря, че телеграмата от Папата е възнаграждение за всички положени усилия.
(Текстът на посланието «За царствеността на човека» беше цитиран по случай неотдавнашната 25-годишнина от първото зимно изкачване на Еверест, но все пак го припомняме отново: «Радвам се и поздравявам за успеха моите сънародници – първите, изкачили най-вискокия връх в света през зимата.
Желая на господин Анджей Завада и на всички участници в експедицията по-нататъшни успехи в този великолепен спорт, чрез който толкова силно се проявява царствеността на човека, неговата способност към познание и волята му да бъде господар на заобикалящия го свят.
Нека този спорт, който изисква толкова големи духовни сили, се превърне във великолепна житейска школа, развиваща у вас всички човешки качества и откриваща широки хоризонти пред предопределението на човека.
От сърце ви благославям за всички изкачвания, в това число и за всекидневните.
Ватикана, 17 февруари 1980 г.» - бел П. А.)
През 1981 г., след информацията за атентата срещу Папата, полските алпинисти посветиха на Йоан-Павел Втори новия маршрут по Южната стена на Анапурна (8091 м) в Хималаите. Първи по него преминаха Мачией Бербека и Богуслав Пробулски от Закопане. Йоан-Павел Втори се казва и красив водопад на река Колка в Андите, по чийто най-дълбок в света каньон първи се спуснаха каякари от клуб “Бистше” (Краков). Те увековечиха името на Светия Отец чрез географко наименование, за което имаха право като първооткриватели.
Будистка поговорка гласи, че “великите неща се раждат при срещата на хората и планините”. Какво мислеше Йоан-Павел Втори за планините? През 1986 г. в Алпите, един ден преди 200-годишнината от първото изкачване на Монблан, той каза: “От зората на историята за човечеството планините са предпочитано място за среща с Бога и неговото безкрайно величие (...) В планините стихва суетната глъч на градовете. Там цари тишината на безмерните прространства, която позволява на човек ясно да чуе гласа на Бога. Когато гледаме към върховете, оставаме с впечатление, че земята се издига нагоре сякаш иска да докосне небето. В това човек сякаш вижда обяснение на собствения си стремеж към трансцедентното и към безкрая.”
В един от интернет-форумите по повод смъртта на Светия Отец се появи написаното от един алпинист: “Да, Той прокара великолепен тур. Мнозина от нас многократно са правили опити по него. Понякога падаме още в началото, друг път се отклоняваме встрани – преминавайки по заобиколни варианти или се отказваме след няколко трудни пасажа. Но си струва да се връщаме и да се учим от тази истинска Супердиретисима.” А друг е добавил: “Боже, дай Му покой с изглед към Татрите”.
Моника Рогожинска, вестник “Жечпосполита”
ПАПАТА В АЛПИТЕ
През юли 1984 г. светът видя за първи път (благодарение на телевизията) Папата на ски и със скиорско яке на ледника Адамело в Алпите. Тогавашният президент на Италия, социалистът Сандро Пертини (починал през 1990 г.) обичаше да разказва за изненадата, която предизвикало обаждането по телефона на Йоан-Павел Втори: “Господин Президент, имате ли нещо против да дойдете с мене на ски в Адамело?”
“Беше петък – продължава спомените си Пертини. – Бях страшно изненадан, но приех поканата. Пушех лулата си, докато наблюдавах как кара. Накрая казах: “Ваше Светейшество, Вие сте истински майстор!”
Това незабравимо събитие беше изпълнено със забавни ситуации. В хижата Папата и президентът ядоха типично италианско ястие с дебели макарони, наречено – неизвестно защо – Strozzapreti (“Да удушиш свещениците”). Папата с такъв апетит поглъщаше блюдото, че президентът-социалист не можеше да удържи смеха си. Миг след това и двамата се заливаха от смях.
Домакинът на разположената на 3040 м хижа Лино Дзани, планинар и гид, който преди 21 години придружаваше Светия Отец през тези два дни, си спомня нещо изключително характерно за този Папа: “Обръщахме се към Йоан-Павел Втори с Ваше Светейшество. Няколко пъти се опита да ни накара, докато е в планината, да се обръщаме към него на име – Карол... Той, една от най-големите фигури в света! Аз и семейството ми усетихме неговия характер след заминаването на президента Пертини. Останахме сами с Папата. Хранехме се заедно в кухнята и си говорехме като стари приятели от планината.”
От този момент Лино Дзани много пъти се е срещал с Папата. Ходил е във Ватикана на публични аудиенции. Йоан-Павел Втори винаги се обръщал към него, спомняйки си с носталгия миговете в Адамело. През януари тази година срещнал Папата за последен път. “Стоях на втория или третия ред, зад други хора. Светият Отец седеше на трона-инвалидна количка. Съгледа ме и веднага ме позна. Очите му заблестяха, кимна с глава и деликатно се усмихна. Беше покъртително. Както винаги.”
Един ден Йоан-Павел Втори си седял на брега на един поток в Лорендзаго дел Кадоре в Доломитите и си похапвал. Виждайки изуменият поглед на турист, който неочаквано се появил, казал: “Свободата – това е да хапваш сардини направо от кутията!”
Йоан-Павел Втори шест пъти прекара по две седмици в Доломитите и девет пъти в Долината Аоста (Вале д’ Аоста, северозапдната част на Италия, в италианското подножие на Монблан), в селцето Интрод. Много често посещаваше по-ниските Апенини – особено централната им част в района на Гран Сасо. Но сърцето му принадлежеше на Алпите.
Лоренцо Скандрольо, журналист от “Il Giornale”, редактор на “Alp” – най-популярното италианско месечно списание, посветено на планините
ВТОРИ АПРИЛ 2005
Пауло Коельо
Когато съобщиха за Твоята смърт, хората, струпани на площада на Свети Петър в Рим, сведоха глави. А после се разнесе ръкопляскане. Ръкопляскане, изразяващо чувствата на всички, които биха искали да бъдат там в този особен миг. И въобще не за да Те оплакват, а за да Ти кажат:
- Благодарим Ти, че те имаше. Благодарим Ти, че ни напомни да бъдем силни и да не се предаваме.
- Благодарим Ти, че ни отвори очите за вярата.
- Благодарим Ти, че докосна сърцата ни.
- Благодарим Ти, че когато се чувствахме слаби, Твоят пример ни даваше сила.
- Благодарим Ти, че проповядваше мир, казвайки, че войната, независимо кой побеждава, винаги е бедствие за човечността.
- Благодарим Ти за припомнянето, че трябва да уважаваме планетата, на която живеем, казвайки: «Целувам Земята така, както съм целувал ръцете на моята майка».
- Благодарим Ти, че излезе да срещнеш Твоето паство, което имаше нужда да Те види и да чуе думите Ти: “Търсих ви, сега вие дойдохте при мене. Не се бойте да тръгвате към непознатото. Вървете смело, с вяра и доверие и знайте, че съм с вас”.
Това са Твоите думи. С живота си ни даде пример, а ние ще продължим нататък. Ще роним сълзи с надеждата, че няма да ги забележиш – а ще чуваш само нашите ръкопляскания, Йоане-Павле Втори, Папа Поклоннико.
Прощавай
Отче!
*Това е заглавието на последната книга на Папа Йоан-Павел
Преведе и подготви: Петър Атанасов
Седемдесетте години на ХХ век. Първата неделя след Коледа. Краят на службата в църквата “Светото семейство” в Закопане. Както всяка година краковският архиепископ Карол Войтила посещава енорията. След това се отправя към Кужнице, за да се качи със ските на рамо на въжената линия за Каспрови връх и да се спусне от него до параклисчето със статуята на Света Богородица в края на Рушинова поляна. Планинците я наричат “Явожинската Божа Майка” или “Кралицата на Татрите”.
Спасителят от Доброволна спасителна служба в Татрите - отец Леонард Венгжиняк от Ордена на доминиканците, който от 1971 г. с декрет на архиепископ Войтила служи в “Кралицата на Татрите”, разказва:
- Винаги сядаше да изпие чаша чай, да поприказва, да попита какво става в планината.
Юзеф Узнански, 81-годишният доайен на спасителите в Татрите:
- Никой не можеше да познае, че зад външността над този скромно облечен човек се крие архиепископ. Той не признаваше баналното каране на ски по системата “качване с лифта-спускане”. Обичаше истинското планинарство – да се изкачиш до върха, да се умориш, да се спуснеш по пресния сняг до Хала Кондратова или през Хала Гоншенициова до Яшчурувка. Спомням си го, когато идваше в малката база на Каспрови, за да попита какви са условията. Сядаше за малко в малката стаичка или на терасата и се наслаждаваше на панорамата.
Планинарите се здрависват стоешком
Местните планинци знаеха – Йоан-Павел Втори обича Татрите. Винаги когато се отправяше на обиколки из Подхале (районът в подножието им), палеха огньове, тревожеха се, чакаха. Или старателно приготвяха площадка за кацането на хеликоптера.
По време на първото поклонническо пътуване на Йоан-Павел Втори до Полша през 1979 г. официалната програма не предвиждаше посещение на Татрите. Въпреки това на най-високия, разположен изцяло в Полша Кози връх (Кожи Виерх), беше поставен огромен бяло-жълт флаг. Цялата нощ преди визитата на Светия Отец го ши персоналът на хижата в Долината на петте езера (Долина пиенчиу ставув).
И в действителност – след светата литургия в Нови Тарг, въпреки програмата двата хеликоптера с Папата и придружаващите го излетяха към потъналите в облаци Татри. Но започна буря и трябваше да се върнат. Тогава Светият Отец на шега каза: “Папата е виждал Татрите, но Татрите не видяха Папата.”
Непосредствено преди да излети за Рим, пред Двореца на краковските екископи, Йоан-Павел Втори се срещна с хималаистката Ванда Руткиевич. Знаеше, че е изкачила Еверест в деня, в който самият той бе избран за Папа. “Това беше необикновена сцена – си спомня инициаторът на срещата Збигниев Швиенх. – Йоан-Павел Втори се затича по стълбите. Когато ни видя, протегна ръце в папския жест, но най-напред се приближи до Разпятието и целуна краката на Христос. Ванда падна на колене. Папата я вдигна с думите: “Госпожо Ванда, планинарите винаги се поздравяват стоешком. По Волята на добрият Господ Бог в един и същи ден двамата се изкачихме толкова високо. Сама ли бяхте на Маунт Еверест?” А Ванда отговори: “Човек никога не е сам, когато изкачва най-високите върхове.” Папата се усмихна: “Знам нещичко по този въпрос.” Хималаистката връчи на Светия Отец сребърна плочка с прикрепено камъче и гравиран надпис, че на паметния 16 октомври 1978 г. е взела това камъче от Еверест. Йоан-Павел Втори също й направи подарък – броеница от перли. Накрая прегърна Ванда и тихичко каза: “Заповядайте при мене във Ватикана. За няколко дни ще отидем в планината само двамата. Пък хората да си приказват каквото искат...”
Ехо от Божия глас
Две години по-късно, на 17 февруари 1980 г., друга папска броеница беше оставена на Маунт Еверест – от Лешек Чихи и Кшиштоф Виелицки, които направиха първото зимно изкачване на най-високия връх. Беше им я дала майката на Сташек Латало – оператора, който загина на Лхотце през 1974 г. Вестта за оставените броеница и кръст на върха и изпратената от участниците в експедицията телеграма до Папата вбесиха властите на комунистическа Полша. Първият секретар на Полската обединена работническа партия отказа да се срещне с алпинистите. А ръководителят на експедицията Анджей Завада не се умори да повтаря, че телеграмата от Папата е възнаграждение за всички положени усилия.
(Текстът на посланието «За царствеността на човека» беше цитиран по случай неотдавнашната 25-годишнина от първото зимно изкачване на Еверест, но все пак го припомняме отново: «Радвам се и поздравявам за успеха моите сънародници – първите, изкачили най-вискокия връх в света през зимата.
Желая на господин Анджей Завада и на всички участници в експедицията по-нататъшни успехи в този великолепен спорт, чрез който толкова силно се проявява царствеността на човека, неговата способност към познание и волята му да бъде господар на заобикалящия го свят.
Нека този спорт, който изисква толкова големи духовни сили, се превърне във великолепна житейска школа, развиваща у вас всички човешки качества и откриваща широки хоризонти пред предопределението на човека.
От сърце ви благославям за всички изкачвания, в това число и за всекидневните.
Ватикана, 17 февруари 1980 г.» - бел П. А.)
През 1981 г., след информацията за атентата срещу Папата, полските алпинисти посветиха на Йоан-Павел Втори новия маршрут по Южната стена на Анапурна (8091 м) в Хималаите. Първи по него преминаха Мачией Бербека и Богуслав Пробулски от Закопане. Йоан-Павел Втори се казва и красив водопад на река Колка в Андите, по чийто най-дълбок в света каньон първи се спуснаха каякари от клуб “Бистше” (Краков). Те увековечиха името на Светия Отец чрез географко наименование, за което имаха право като първооткриватели.
Будистка поговорка гласи, че “великите неща се раждат при срещата на хората и планините”. Какво мислеше Йоан-Павел Втори за планините? През 1986 г. в Алпите, един ден преди 200-годишнината от първото изкачване на Монблан, той каза: “От зората на историята за човечеството планините са предпочитано място за среща с Бога и неговото безкрайно величие (...) В планините стихва суетната глъч на градовете. Там цари тишината на безмерните прространства, която позволява на човек ясно да чуе гласа на Бога. Когато гледаме към върховете, оставаме с впечатление, че земята се издига нагоре сякаш иска да докосне небето. В това човек сякаш вижда обяснение на собствения си стремеж към трансцедентното и към безкрая.”
В един от интернет-форумите по повод смъртта на Светия Отец се появи написаното от един алпинист: “Да, Той прокара великолепен тур. Мнозина от нас многократно са правили опити по него. Понякога падаме още в началото, друг път се отклоняваме встрани – преминавайки по заобиколни варианти или се отказваме след няколко трудни пасажа. Но си струва да се връщаме и да се учим от тази истинска Супердиретисима.” А друг е добавил: “Боже, дай Му покой с изглед към Татрите”.
Моника Рогожинска, вестник “Жечпосполита”
ПАПАТА В АЛПИТЕ
През юли 1984 г. светът видя за първи път (благодарение на телевизията) Папата на ски и със скиорско яке на ледника Адамело в Алпите. Тогавашният президент на Италия, социалистът Сандро Пертини (починал през 1990 г.) обичаше да разказва за изненадата, която предизвикало обаждането по телефона на Йоан-Павел Втори: “Господин Президент, имате ли нещо против да дойдете с мене на ски в Адамело?”
“Беше петък – продължава спомените си Пертини. – Бях страшно изненадан, но приех поканата. Пушех лулата си, докато наблюдавах как кара. Накрая казах: “Ваше Светейшество, Вие сте истински майстор!”
Това незабравимо събитие беше изпълнено със забавни ситуации. В хижата Папата и президентът ядоха типично италианско ястие с дебели макарони, наречено – неизвестно защо – Strozzapreti (“Да удушиш свещениците”). Папата с такъв апетит поглъщаше блюдото, че президентът-социалист не можеше да удържи смеха си. Миг след това и двамата се заливаха от смях.
Домакинът на разположената на 3040 м хижа Лино Дзани, планинар и гид, който преди 21 години придружаваше Светия Отец през тези два дни, си спомня нещо изключително характерно за този Папа: “Обръщахме се към Йоан-Павел Втори с Ваше Светейшество. Няколко пъти се опита да ни накара, докато е в планината, да се обръщаме към него на име – Карол... Той, една от най-големите фигури в света! Аз и семейството ми усетихме неговия характер след заминаването на президента Пертини. Останахме сами с Папата. Хранехме се заедно в кухнята и си говорехме като стари приятели от планината.”
От този момент Лино Дзани много пъти се е срещал с Папата. Ходил е във Ватикана на публични аудиенции. Йоан-Павел Втори винаги се обръщал към него, спомняйки си с носталгия миговете в Адамело. През януари тази година срещнал Папата за последен път. “Стоях на втория или третия ред, зад други хора. Светият Отец седеше на трона-инвалидна количка. Съгледа ме и веднага ме позна. Очите му заблестяха, кимна с глава и деликатно се усмихна. Беше покъртително. Както винаги.”
Един ден Йоан-Павел Втори си седял на брега на един поток в Лорендзаго дел Кадоре в Доломитите и си похапвал. Виждайки изуменият поглед на турист, който неочаквано се появил, казал: “Свободата – това е да хапваш сардини направо от кутията!”
Йоан-Павел Втори шест пъти прекара по две седмици в Доломитите и девет пъти в Долината Аоста (Вале д’ Аоста, северозапдната част на Италия, в италианското подножие на Монблан), в селцето Интрод. Много често посещаваше по-ниските Апенини – особено централната им част в района на Гран Сасо. Но сърцето му принадлежеше на Алпите.
Лоренцо Скандрольо, журналист от “Il Giornale”, редактор на “Alp” – най-популярното италианско месечно списание, посветено на планините
ВТОРИ АПРИЛ 2005
Пауло Коельо
Когато съобщиха за Твоята смърт, хората, струпани на площада на Свети Петър в Рим, сведоха глави. А после се разнесе ръкопляскане. Ръкопляскане, изразяващо чувствата на всички, които биха искали да бъдат там в този особен миг. И въобще не за да Те оплакват, а за да Ти кажат:
- Благодарим Ти, че те имаше. Благодарим Ти, че ни напомни да бъдем силни и да не се предаваме.
- Благодарим Ти, че ни отвори очите за вярата.
- Благодарим Ти, че докосна сърцата ни.
- Благодарим Ти, че когато се чувствахме слаби, Твоят пример ни даваше сила.
- Благодарим Ти, че проповядваше мир, казвайки, че войната, независимо кой побеждава, винаги е бедствие за човечността.
- Благодарим Ти за припомнянето, че трябва да уважаваме планетата, на която живеем, казвайки: «Целувам Земята така, както съм целувал ръцете на моята майка».
- Благодарим Ти, че излезе да срещнеш Твоето паство, което имаше нужда да Те види и да чуе думите Ти: “Търсих ви, сега вие дойдохте при мене. Не се бойте да тръгвате към непознатото. Вървете смело, с вяра и доверие и знайте, че съм с вас”.
Това са Твоите думи. С живота си ни даде пример, а ние ще продължим нататък. Ще роним сълзи с надеждата, че няма да ги забележиш – а ще чуваш само нашите ръкопляскания, Йоане-Павле Втори, Папа Поклоннико.
Прощавай
Отче!
*Това е заглавието на последната книга на Папа Йоан-Павел
Преведе и подготви: Петър Атанасов
Добави коментар