Оредяват редиците на славните ветерани, с чиито усилия са направени първите изкачвания на върховете над 8000 метра*. От участниците в експедициите през така нареченото Златно десетилетие в алпинизма между 1950 и 1960 г. са живи шепа хора. А от авторите на първите изкачвания – петима**, след като на 31 октомври т. г., на 93-годишна възраст в Крайстчърч почина новозеландецът Нормън Харди, стъпил на третия връх в света Кангчендзьонга (8586 м) на 26 май 1955 г. с британеца Тони Стрийтър***.


Нормън Харди у дома си в Крайстчърч

Нормън Харди е роден в Тимару на 28 декември 1924 г. На млади години два сезона се занимава с лов на елени в долините на реките Бойл и Хурунуи. През 1943 г. започва следването му в Университетския колеж в Кентърбъри, в специалността “Строително инженерство”. Продължава да се занимава с лов, за да осигурява средства за следването си. По това време се увлича от започващите да стават мноиго модни в родината му планинарство и алпинизъм. Завършва образованието си през 1947 г. и известно време работи в системата от водноелектрически съоръжения в района на езерото Пукаки. Там за първи път се среща с Едмънд Хилари по време на акция за спасяване на тежко пострадалата алпинистка Рут Адамс (Ruth Adams) в района на масива Лаперуз (La Perouse, 3078 м) от Южните Новозеландски Алпи, на четири километра югозападно от най- високия връх на Нова Зеландия – Маунт Кук или Аораки (3724 м), наречена “най-трудното спасяване в историята на новозеландския алпинизъм”.

След кратък период на работа в Уелингтън,  през 1950 г. Харди заминава за Лондон. През 1951 г. се оженава за Инъд Хърст (Enid Hurst). В столицата на Обединеното кралство прекарва пет години, работейки като инженер-конструктор в хидроенергийното строителство.  

В Лондон дружи с други алпинисти от Нова Зеландия. След успеха на Еверест през 1953 г., Новозеландският алпийски клуб (New Zealand Alpine Club) организира експедиция в долината Барун през 1954 г. На Харди е възложена задачата да картографира района на петия по височина връх в света Макалу и да участва в набелязването на възможни пътища за изкачването му. По време на тази експедиция завързва приятелство в Чарлз Еванс (Charles Evans), който го поканва да участва в опита за първо изкачване на третия по височина връх в света – Кангчендзьонга (8586 м), на следващата 1955 г., който се превръща в пореден триумф на британския и в частност на новозеландския алпинизъм, след като на 29 май 1953 г. друг новозеландец – Едмънд Хилари, с шерпа Тензинг Норгей, записват първия успех на Еверест.

Така Харди се оказва в деветчленния състав редом с осмина британци. Този път задачата, на базата на опита му като инженер, е да разработи усъвършенстван вариант на кислородната апаратура, използвана през 1953-та на Еверест. Той е и заместник на ръководителя на екипа Чарлз Еванс. Присъствието на новозеландци в експедциите на Британската общност (както, да кажем Джордж Лоу, на Еверест) по онова време се обяснява не само с факта, че са железни алпинисти, но и най-големите специалисти в катеренето по лед. В конкретния случай Харди има за задача да обучи двама други участници – Джон Анджело Джаксън (John Angelo Jackson) и Джо Браун (Joe Brown), в изкуството да се придвижват сигурно и безопасно по леден терен.


Маршрутът на първото изкачване на Кангчендзьонга през 1955 г.

И така, след като базовият лагер в подножието на Кангчендзьонга е достигнат от керван, включващ 300 равнинни  носачи, се пристъпва към изграждането на базовия и височинните лагери. Експедицията разполага и с услугите на 40 шерпи като готвачи, куриери и височинни носачи. След появата на най-високия лагер на 8200 м, на 25 май успешна атака към върха от него предприемат Джордж Бенд (George Band) и Джо Браун (Joe Brown), последвани на другия ден от Тони Стрийтър и Нормън Харди. Технически твърде по-трудна от Еверест, Кангчендзьонга остава неизкачена през следващите цели 22 години. Друга причина за това е сложната политическа ситуация в района.

След стъпването на Кангчендзьонга Харди в продължение на няколко месеца пътешества из Страната на шерпите – Соло Кхумбу. В групата са съпругата му и неговият приятел от Нова Зеландия Джо Макдонад (Joe Macdonald). В резултат Харди картографира обширни райони в южното подножие на Еверест. На базата на това странстване през 1957 г. публикува своите дневници под заглавие “Във Висок Непал” (“In Highest Nepal”), които имат официален превод на немски и пиратско издание на японски.

Впоследствие Норман Харди участва в още 14 алпийски и картографски експедиции в Хималаите и има три сезона в Антарктика, като през един от тях е началник на новозеландската полярна станция “Робърт Скот” или “Scott Base” на остров Рос.


Участниците в експедицията на Кангчендзьонга през 1990 г. в Пен-ай-Грид, Сноудония – Нийл Медър,
Джон Анджело Джексън, Чарлз Еванс и Джо Браун (първи ред, седнали, отляво надясно),
Тони Стрийтър, Нормън Харди, Джордж Бенд и проф. Джон Клег (втори ред, прави, отляво надясно)

Нормън Харди години наред редом с Едмънд Хилари е в управата на т. нар. Хималайски тръст, който изгражда десетки училища, болници, мостове, много километри пътища и водопроводи в Страната на шерпите Соло Кхумбу. Харди произнася прощалното слово, когато светът изпраща в последния му път Едмънд Хилари през 2008 г. А самият Хилари пише в предговора на биографичната книга на Норман Харди “На моите собствени два крака” (“On My Own Two Feet: The Life of a Mountaineer”, Christchurch: Canterbury University Press. December 2006. ISBN 1-877257-47-8): “… талантлив алпинист и невероятен изследовател, известен със своята решителност и с отказа да приеме поражението”. 

Лекцията на Нормън Харди през 2015 г., по случай 60-ата годишнина от първото изкачване на Кангчендзьонга в Новозеландския алпийски клуб:
https://vimeo.com/131058251  

Портрет на Харди в статтията “Hardie-r than Everest”:
https://www.wildernessmag.co.nz/hardie-r-everest /

-------------------------------------

*От участниците в експедиции, направили първите изкачвания на 14-те върха над 8000 метра на Земята, в България, като гости на Банскофилмфест, са били трима – през 2009 г. Валтер Бонати, от състава на експедицията на К-2 (8611 м) през 1954 г., през 2010 г. Ерих (Енрико) Абрам от същата експедиция, Курт Димбергер през 2009 г., от екипите на Броуд пик (8047 м) през 1957 г. и Дхаулагири (8167 м) през 1960 г. Курт Димбергер е и единственият първопокрител и единственият жив алпинист, имащ две първи изкачвания на осемхилядници, посетил България (останалите двама са Херман Бул – Нанга Парбат през 1953 г. и Броуд пик през 1957 г., шерпът Гялцен Норбу – Макалу през 1995 г. и Манаслу през 1956 г.). Курт Димбергер бе в България и през 2010 г. като гост на Алековите дни в Стара Загора, организирани от тамошното туристическо дружество “Сърнена гора”.  

**Това са Курт Димбергер (роден на 16 март 1932 г.) – първи изкачвания на Броуд пик и Дхаулагири, Фриц Винтерщелер (Fritz Wintersteller, роден на 21 октомври 1927 г.) – Броуд пик (8047 м) през 1957 г., Джо Браун (Joe Brown, 26 септември 1930 г.) – Кангчендзьонга (8586 м), през 1955 г., Тони Стрийтър (24 май 1926 г.) – Кангчендзьонга (8586 м) през 1955 г., Петер Дийнер (Peter Diener, 29 януари  1929 г.) – Дхаулагири (8167 м) през 1969 г.

***Хари Реджинълд Антъни Стрийтър или Тони Стрийтър (Harry Reginald Anthony "Tony" Streather, роден на 24 март 1926 г.).