“… Който поне веднъж в живота си е вдъхвал чистотата и свежестта на планините, отново и отново ще се връща в тях. По време на изкачване ние се сливаме със стихията, ставаме част от нея, органично съществуваме в нея” – това е написал в една от книгите си знаменитият казахстански алпинист Валери Хришчати (Валерий Хрищатый).

Федерацията по алпинизъм на Алмати (някогашната Алма-Ата, бивашата столица на Казахстан) реши върхът Йошкар-Ола (3950 м) в горната част на т. нар. Малко Алматинско ждрело (Малое Алматинское ущелье) да бъде преименуван на пик Валери Хришчати (пик Валерия Хрищатого).




Участници в клубната алпиниада на Федерацията по алпинизъм на Алмати – на пик Валери Хришчати

Ада Молгачова (Ада Молгачева): “Участвах в клубната алпиниада на пик Валери Хришчати. По-рано той се наричаше Йошкар-Ола. Алпинистите от Алмати го преименуваха и той вече носи името на човека, който за мнозина от нас е пример. Като инструктор съм много радостна. За начинаещите първата стъпка към получаването на значката “Алпинист на Казахстан” ще бъде изкачването на пик Валери Хришчати. И това е прекрасно”.


Валери Хришчати – автограф след експедицията на Еверест през 1982 г.

Ето кратка биографична справка за Валери Хришчати (Валерий Николаевич Хрищатый, 23 декември 1951-4 август 1993 г.):
Заслужил майстор на спорта на СССР от 1982 г. Стъпил на Еверест с Казбек Валиев през 1982 г. Пет пъти “Снежен барс”, с 39 изкачвания на върхове над 7000 м. Многократен шампион и призьор от първенствата на СССР.
Най-добрите му изкачвания:
- Южната стена на пик Комунизъм (7495 м) – 1980 г.,
- Еверест (8848 м) – 1982 г.,
- северната стена на Източния връх на пик Победа (7050 м),
- зимно изкачване на пик Комунизъм (7495 м ) – 1986 г.,
- безкислороден траверс през Главна, Средна и Южна Кангчендзьонга – 1989 г.,
- първо зимно изкачване на пик Победа (7439 м) – 1990 г.,
- траверс през 15 върха в Тян-Шан – 1990 г.,
- Дхаулагири (8167 м) – 1990 г.,
- Еверест по Китайския маршрут – 1990 г.,
- Хан Тенгри (6995 м) – зимно.

Абсолвент на Факултета по почвознание на Казахския селскостопански институт (1975 г.). Член на National Geographic Society на САЩ. Автор на книгите “Айсберги над облаците” (“Айсберги над облаками”) и “Ние се разтваряме в стихиите” (“Мы растворяемся в стихии”). Носител на ордените “Дружба между народите” и “За лично мъжество”.

Загинал на Хан Тенгри, след лавина от склоновете на пик Чапаев (6971 м).