За двете полски експедиции на К-2 (8611 м) последната седмица премина под знака на обсъжданията и действията за смяна на маршрута, по който ще бъдат направени опити за изкачване и за спускане със ски (на Анджей Баргиел).
 

Участниците в екипа “K2 Ski Challenge” заедно с Януш Голомб (Janusz Gołąb) направиха излизане по Маршрута на Кукучка и Пьотровски, известен също като Полски. Той върви по средата на южната стена. Преминат е през 1986 г. и досега никой не е успял да го повтори. Цел на споменатото излизане, обаче, не беше второ изкачване, а намиране в долната му част на подходящи места за спускане със ски.
 

Маршрутът на Чесен (или на баските)
Снимка/ photo: “K2 Ski Challenge”
 
Склоновете под лагер 1 даваха надежда за хубаво спускане до самата основа на масива. Но на този маршрут, на височина малко под 7000 метра, се намира огромен серак – гигантска грамада от лед, която може да рухне всеки момент. Той може да бъде заобиколен по два начина – от лявата (западната) му страна, с катерене по стръмната стена край самия ръб на серака, така, както Кукучка и Пьотровски през 1986 г., или с траверс под него, както Райнхолд Меснер. Но първата възможност се оказа трудна, а втората – крайно опасна.
 
Поради неблагоприятните условия над лагер 1 (5900 м) Анджей Баргиел и останалите участници в неговата ски-експедиция решиха да сменят посоката на финалната атака и да се насочат към известната и все по-често избирана като алтернатива на Класическия маршрут по Реброто Абруци линия, прокарана от словенеца Томо Чесен (Tomo Česen Route). Тя следва югоизточното и още по-точно юг-югоизточното ребро (т. е. вляво от същинското югоизточно ребро, по което върви Класическият маршрут). Нарича се също така и Маршрут на баските, защото е официално преодолян изцяло от испанска (баска) експедиция през 1994 г. На 24 юни с. г. до върха в традиционния обсаден стил стига шестчленна свръзка в състав Хуантито Оиарсабал (Juanito Oiarzabal, ръководител), Алберто (A1berto) и Феликс (Fe1ix) Инюратеги (Inurrategi), Енрике де Пабло (Enrique de Pablo) и каталунеца Хуан Томас (Juan Tomas).
 
Маршрутът, като по-безопасен от Класическия по Реброто Абруци, заобикалящ най-големите трудности в средната му част – т. нар. Черна пирамида (Black Pyramid) и Камината на Хаус (House’ s Chimney), бe набелязан още през 1983 г. от експедиция, начело с Дъг Скот (Doug Scott). Но тогава Анди Паркин (Andy Parkin), Жан Афанасиеф (Jean Afanassieff), Роджър Бекстър-Джоунс (Roger Baxter-Jones) и Дъг Скот не успяха да стигнат до т. нар. Рамо (Shoulder, около 8000 м). Три години по-късно, през 1986-та, в подножието на К-2, след успех на съседния Броуд пик (8047 м), се появи словенецът Томо Чесен (Tomo Česen), който без разрешение предприе опит по тура, който носи неговото име. На 4 август 1986 г. стигна до Рамото, но бе принуден да тръгне обратно заради започващото да се влошава време.
 
А между 6 и 10 август 1986 г., на височина над 7000 метра завинаги останаха петима хималаисти. Очаквайки подобряване на времето, те станаха жертва на мозъчен или белодробен оток. Сред тях бяха и поляците Тадеуш Пьотровски (загинал на 10 август, на слизане от върха, който изкачи по южната му стена с Йежи Кукучка). Същия ден, на около 7100 м, на парапетите, при опит за евакуация към долните лагери, от изтощение почина Доброслава Мьодович-Волф (Dobrosława Miodowicz-Wolf). През този сезон, наричан “черното лято на 1986 г.” на К-2 загинаха общо 13 алпинисти*. 
 
Името на Томо Чесен нашумя особено много, след като през 1989 г. обяви, че е изкатерил соло знаменитата южна стена на Лхотце (8516 м), която по онова време беше едно от най-големите предизвикателства в алпинизма и бе наречена от Рикардо Kасин и Райнхолд Меснер “Стена на XXI век” и рекордът по която – около 8300 м, принадлежеше на поляците Артур Хайзер (Artur Hajzer) и Кшищоф Виелицки (Krzysztof Wielicki) и бе поставен на 29 октомври 1987 г. Но постижението много скоро бе подложено на яростни оспорвания. Всичко започна с хващането в лъжа на Чесен, който представи като свои снимките на друг словенец от връхната точка на Лхотце – Виктор (Вики) Грошель [Viktor (Viki) Grošelj, роден на 3 юни 1952 г.) от изкачването му по Класическия маршрут на 30 април 1989 г.
 
Оказа се, че Чесен не разполага с никакви доказателства в подкрепа на своята версия. И така, вместо в историческо изкачване, неговият опит на Лхотце се превърна в историческа измама. Но въпреки всички тези неясноти, неточности и противоречия около експедицията му на Лхотце, а така също въпреки съмнителното авторство на маршрута на К-2, който е частично британски, а официално испански/ баски, от алпийската общност бе прието той да носи и името на Чесен. А ехото от споровете дали словенецът е бил суперкатерач или супермистификатор не е затихнало и до днес.
 
Прес-служба на експедицията “Andrzej Bargiel – K2 Ski Challenge” (Biuro prasowe “Andrzej Bargiel – K2 Ski Challenge”)
 
-------------------------
*Жертви на К-2 през 1986 г. са:
- Джон Смоулич (John Smolich), САЩ, 21 юни, лавина,
- Алън Пенингтън (Alan Pennington), САЩ, 21 юни лавина,
- Морис Барар (Maurice Barrard), Франция, 24 юни, изчезнал на слизане от върха,
- Лилиан Барар (Lilliane Barrard), Франция, 24 юни, изчезнал на слизане от върха,
- Тадеуш Пьотровски (Tadeusz Piotrowski), Полша, 10 юли, падане,
- Ренато Казарото (Renato Casarotto), Италия, 16 юли, падане в ледникова пукнатина,
- Войччиех Вруж (Wojciech Wróż), Полша, 3-4 август, падане,
- Мохамед Али (Mohammad Ali), Пакистан, 4 август, каменопад,
- Джули Талис (Julie Tullis), Великобритания, 6-7 август,
- Алън Рауз (Alan Rouse), Великобритания, 10 август,
- Ханес Вийзер (Hannes Wieser), Австрия, 10 август,
- Алфред Имитцер (Alfred Imitzer), Австрия, 10 август,
- Доброслава Мьодович-Волф (Dobrosława Miodowicz-Wolf), Полша, 10 август.
 
Детайлите около гибелта на Джули Талис, Алън Рауз, Ханес Вийзер, Алфред Имитцер и Доброслава-Мьодович- Волф са неизвестни (най-вероятните причини са белодробен или мозъчен оток, голяма експозиция на терена, изтощение).