2007.2017
Известният блогър Щефан Нестлер (Stefan Nestler) публикува интервю с Ханс Камерландер (Hans Kammerlander). От него става ясно, че известният италиански алпинист от немски говорещата провинция Южен Тирол/ Трентино Алто Адидже тази есен иска да направи опит за изкачване на Манаслу (8163 м). И да уреди старите си сметки с този връх, на който през 1991 г. загинаха приятелите му Фрийдл Мучлехнер (Friedl Mutschlechner) и Карл (Карло) Гросрубачер [(Karl (Karlo) Großrubatscher].
Ханс Камерландер днес
След трагедията Камерландер заяви, че никога няма да се върне на осемхилядника, който заема осмо място в списъка на най-високите.
60-годишният Ханс (роден на 6 декември 1956 г.) се прослави като партньор на Райнхолд Меснер (Reinhold Messner) по време на най-решителния етап от битката му за първо изкачване на всички върхове от категорията 8000+. Той беше негов партньор на Чо Ойю (8201 м) през 1983 г., на Гашербрум-1 (Хидън пик, 8068 м) и Гашербрум-2 (8035 м) през 1984 г., Анапурна (8091 м) и Дхаулагири (8167 м) през 1985 г., на Макалу (8485 м) и Лхотце (8516 м) през 1986 г. Едно от най-големите постижения на двамата бе първият траверс в чист алпийски стил на Гашербрум-1 (Хидън пик, 8068 м) и Гашербрум-2 (8035 м) в Каракорум.
Към момента Камерландер има 12 осемхилядника. През 1996 г. направи спускане със ски от северната страна на Еверест. Но на няколко пъти трябваше да сваля ските и да преминава отделни фрагменти от пътя ходом поради липсата на сняг.
Днес заявява, че напълно е загубил интерес към ставащото по склоновете на Еверест: “За мене изкачванията по класическите маршрути нямат нищо общо с алпинизма. Допълнителен кислород, обработени маршрути, шерпи – всичко е ясно. Разбира се, всеки може да прави това, което смята за правилно. Но не трябва да оставя боклуци след себе си. Всеки е длъжен да оставя планината чиста – за мене това е нормалното”.
Ето и разговора на Щефан Нестлер с Ханс Камерландер за проекта “Манаслу”, който смята да реализира с гида от Северен Тирол Щефан Кек (Stephan Keck).
Ханс, Манаслу означава “Планина на духа”. Продължава ли да ти влияе все така силно?
- Да. Ако си понесъл толкова тежък удар на съдбата, като мене на Манаслу, където загубих двама от най-близките си приятели, се чувстваш направо смазан.
Винаги си казвал, че не искаш да се връщаш на Манаслу. Какво се промени напоследък?
- Действително не исках да се връщам. Винаги съм смятал, че това ще бъде бъркане в старите рани. През 2006-та, при опит на Джасемба (7350 м), на слизане загина моят много близък приятел Луис Бругер (Luis Brugger). На следващата година бях на същото място и довърших изкачването с Карл Унтеркирхер (Karl Unterkircher)*. Тогава разбрах, че човек трябва да върви напред, а не да крие главата си в пясъка. Така възникна идеята за Манаслу. Не се опитвам да се насилвам. Опитвам се да бъда спокоен, за да завърша пътя към върха. Това ще стане през тази есен. Освен това, имаме намерение да снимаме филм. В него няма да има нищо сензационно. Това ще бъде портрет на моя живот с всички триумфи и провали. И Манаслу ще бъде главна тема в него.
Преди време писа, че години наред се чувстваш виновен за смъртта на своите приятели и повече не можеш да бъдеш щастлив в планината. Възвърна ли душевното си равновесие?
- Да. След нещастен случай ръководителят на експедиция винаги се чувства в известна степен виновен за случилото се. На Манаслу аз исках да дам шанс на по-младите ми приятели да стъпят на осемхилядник – така, както това направи с мене Райнхолд Меснер на младите ми години. Но на Манаслу не успяхме да стигнем до върха, а на връщане двамата ми другари загинаха. Макар че нямах вина за това, бях страшно смазан и опустошен. Но сега бих искал да кажа на всички: “Каквото и да се случи в живота ви, вървете напред”. Ако някой падне по стълбище и се контузи, това не означава, че през целия си живот трябва да избягва качвания и слизания по стълбища. В кинопортрета, който възнамеряваме да снимаме на Манаслу, ще покажем не само блестящи успехи, но и дълбоката болка, която често съм изпитвал в живота си – при загубата на приятели, при сериозната автомобилна катастрофа, която преживях, и за която бях виновен. Всичко това ще бъде показано във филма.
Да се върнем на Манаслу... През декември миналата година навърши 60 години. Как се готвиш за твоята първа експедиция на осемхилядник от 15 години насам?
- Не правя нищо специално. Всичко е както обикновено. Точно зная на какво е способно моето тяло и на какво не е. Тази експедиция няма да има нищо общо с работата ми на планински гид. За мене това трябва да бъде път, който искам да довърша. Има вероятност да успея. В този случай бих бил удовлетворен и бих си казал: “Сега можеш да се оттеглиш. Постигна великите си цели в планините”. Дълги години се въздържах от реализация на проекта “Манаслу”. Отлагах го и не и не си поставях задачата да го осъществя.
Ще използваш ли кислород?
- Никога досега не съм разчитал на допълнителни кислород. Той не ми е необходим. Вярвам, че ще стигна до върха. Иначе не бих тръгнал. Все още съм в добра форма. Напоследък по високите върхове се срещат много вече немлади хора, но без сериозен опит. А аз го имам. Затова не е необходимо да тичам като луд, за да вляза във форма.
От север ли ще действаш на Манаслу – както през 1991 година?
- Искам да тръгна от юг. Както и преди, предпочитам стръмна стена пред дългата, лесна технически, но уморителна разходка.
При изкачване от юг ще избегнеш тълпите от клиенти на комерсиални експедиции, които ще се отправят към Манаслу тази есен. 99 процента от тях ще действат от север.
- Всичко в Хималаите страшно се промени. На времето ние бяхме съвсем сами на Манаслу. За мене, разбира се, това не е проблем, защото ще тръгна към върха с екипа си през ноември и ще се върна малко преди настъпването на зимата. Тогава никой няма да е останал по склоновете. И планината ще бъде само наша. Ще бъде далеч по-студено и по-ветровито, но времето, по всяка вероятност, ще е стабилно. Поне такива са предвижданията ми.
При успех ще можеш да приключиш колекцията “14 x 8000”. Освен Манаслу ти липсва Шиша Пангма, защото си бил на Централния, а не на Главния й връх**. Стои ли пред тебе подобна задача?
- Ако стигна до Манаслу, ще приключа със осемхилядниците. Защото Централна Шиша Пангма (8008 м) също е осемхилядник. За мене този връх беше тренировъчен преди Еверест през 1996 г. Аз се изкачих право до Централния връх. Видях няколко молитвени знаменца на леденото му теме и не си дадох труда да премина през малката премка и да стигна до Главния връх, който е по-висок с няколко метра. Това не ме интересува. Цифрата 14 никога не е значела нещо за мене. Навремето имах шанс да стана четвъртият алпинист в света, стъпил на всичките 14 осемхилядника. Но ме интересуват съвсем други изкачвания – по време на които се случва нещо ново, а не просто колекциониране на върхове.
----------------------------------------------------
*Вижте:
https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=1959
**Освен най-високата си точка – Шиша Пангма-Главен връх (Shisha Pangma Main summit), който според най-новите китайски карти е висок 8012 м (други източници посочват 8013 и 8027 м), най-ниският и единствен изцяло разположен в Тибет осемхилядник, има още две забележими кулминации. Това са т. нар. Централен или Среден връх (Central summit, Middle summit, висок според различните източници 7999, 8008 или 8013 м) и Западният връх (West Peak, West summit, 7950 или 7966 м).
Ханс Камерландер днес
След трагедията Камерландер заяви, че никога няма да се върне на осемхилядника, който заема осмо място в списъка на най-високите.
60-годишният Ханс (роден на 6 декември 1956 г.) се прослави като партньор на Райнхолд Меснер (Reinhold Messner) по време на най-решителния етап от битката му за първо изкачване на всички върхове от категорията 8000+. Той беше негов партньор на Чо Ойю (8201 м) през 1983 г., на Гашербрум-1 (Хидън пик, 8068 м) и Гашербрум-2 (8035 м) през 1984 г., Анапурна (8091 м) и Дхаулагири (8167 м) през 1985 г., на Макалу (8485 м) и Лхотце (8516 м) през 1986 г. Едно от най-големите постижения на двамата бе първият траверс в чист алпийски стил на Гашербрум-1 (Хидън пик, 8068 м) и Гашербрум-2 (8035 м) в Каракорум.
Към момента Камерландер има 12 осемхилядника. През 1996 г. направи спускане със ски от северната страна на Еверест. Но на няколко пъти трябваше да сваля ските и да преминава отделни фрагменти от пътя ходом поради липсата на сняг.
Днес заявява, че напълно е загубил интерес към ставащото по склоновете на Еверест: “За мене изкачванията по класическите маршрути нямат нищо общо с алпинизма. Допълнителен кислород, обработени маршрути, шерпи – всичко е ясно. Разбира се, всеки може да прави това, което смята за правилно. Но не трябва да оставя боклуци след себе си. Всеки е длъжен да оставя планината чиста – за мене това е нормалното”.
Ето и разговора на Щефан Нестлер с Ханс Камерландер за проекта “Манаслу”, който смята да реализира с гида от Северен Тирол Щефан Кек (Stephan Keck).
Ханс, Манаслу означава “Планина на духа”. Продължава ли да ти влияе все така силно?
- Да. Ако си понесъл толкова тежък удар на съдбата, като мене на Манаслу, където загубих двама от най-близките си приятели, се чувстваш направо смазан.
Винаги си казвал, че не искаш да се връщаш на Манаслу. Какво се промени напоследък?
- Действително не исках да се връщам. Винаги съм смятал, че това ще бъде бъркане в старите рани. През 2006-та, при опит на Джасемба (7350 м), на слизане загина моят много близък приятел Луис Бругер (Luis Brugger). На следващата година бях на същото място и довърших изкачването с Карл Унтеркирхер (Karl Unterkircher)*. Тогава разбрах, че човек трябва да върви напред, а не да крие главата си в пясъка. Така възникна идеята за Манаслу. Не се опитвам да се насилвам. Опитвам се да бъда спокоен, за да завърша пътя към върха. Това ще стане през тази есен. Освен това, имаме намерение да снимаме филм. В него няма да има нищо сензационно. Това ще бъде портрет на моя живот с всички триумфи и провали. И Манаслу ще бъде главна тема в него.
Преди време писа, че години наред се чувстваш виновен за смъртта на своите приятели и повече не можеш да бъдеш щастлив в планината. Възвърна ли душевното си равновесие?
- Да. След нещастен случай ръководителят на експедиция винаги се чувства в известна степен виновен за случилото се. На Манаслу аз исках да дам шанс на по-младите ми приятели да стъпят на осемхилядник – така, както това направи с мене Райнхолд Меснер на младите ми години. Но на Манаслу не успяхме да стигнем до върха, а на връщане двамата ми другари загинаха. Макар че нямах вина за това, бях страшно смазан и опустошен. Но сега бих искал да кажа на всички: “Каквото и да се случи в живота ви, вървете напред”. Ако някой падне по стълбище и се контузи, това не означава, че през целия си живот трябва да избягва качвания и слизания по стълбища. В кинопортрета, който възнамеряваме да снимаме на Манаслу, ще покажем не само блестящи успехи, но и дълбоката болка, която често съм изпитвал в живота си – при загубата на приятели, при сериозната автомобилна катастрофа, която преживях, и за която бях виновен. Всичко това ще бъде показано във филма.
Да се върнем на Манаслу... През декември миналата година навърши 60 години. Как се готвиш за твоята първа експедиция на осемхилядник от 15 години насам?
- Не правя нищо специално. Всичко е както обикновено. Точно зная на какво е способно моето тяло и на какво не е. Тази експедиция няма да има нищо общо с работата ми на планински гид. За мене това трябва да бъде път, който искам да довърша. Има вероятност да успея. В този случай бих бил удовлетворен и бих си казал: “Сега можеш да се оттеглиш. Постигна великите си цели в планините”. Дълги години се въздържах от реализация на проекта “Манаслу”. Отлагах го и не и не си поставях задачата да го осъществя.
Ще използваш ли кислород?
- Никога досега не съм разчитал на допълнителни кислород. Той не ми е необходим. Вярвам, че ще стигна до върха. Иначе не бих тръгнал. Все още съм в добра форма. Напоследък по високите върхове се срещат много вече немлади хора, но без сериозен опит. А аз го имам. Затова не е необходимо да тичам като луд, за да вляза във форма.
От север ли ще действаш на Манаслу – както през 1991 година?
- Искам да тръгна от юг. Както и преди, предпочитам стръмна стена пред дългата, лесна технически, но уморителна разходка.
При изкачване от юг ще избегнеш тълпите от клиенти на комерсиални експедиции, които ще се отправят към Манаслу тази есен. 99 процента от тях ще действат от север.
- Всичко в Хималаите страшно се промени. На времето ние бяхме съвсем сами на Манаслу. За мене, разбира се, това не е проблем, защото ще тръгна към върха с екипа си през ноември и ще се върна малко преди настъпването на зимата. Тогава никой няма да е останал по склоновете. И планината ще бъде само наша. Ще бъде далеч по-студено и по-ветровито, но времето, по всяка вероятност, ще е стабилно. Поне такива са предвижданията ми.
При успех ще можеш да приключиш колекцията “14 x 8000”. Освен Манаслу ти липсва Шиша Пангма, защото си бил на Централния, а не на Главния й връх**. Стои ли пред тебе подобна задача?
- Ако стигна до Манаслу, ще приключа със осемхилядниците. Защото Централна Шиша Пангма (8008 м) също е осемхилядник. За мене този връх беше тренировъчен преди Еверест през 1996 г. Аз се изкачих право до Централния връх. Видях няколко молитвени знаменца на леденото му теме и не си дадох труда да премина през малката премка и да стигна до Главния връх, който е по-висок с няколко метра. Това не ме интересува. Цифрата 14 никога не е значела нещо за мене. Навремето имах шанс да стана четвъртият алпинист в света, стъпил на всичките 14 осемхилядника. Но ме интересуват съвсем други изкачвания – по време на които се случва нещо ново, а не просто колекциониране на върхове.
----------------------------------------------------
*Вижте:
https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=1959
**Освен най-високата си точка – Шиша Пангма-Главен връх (Shisha Pangma Main summit), който според най-новите китайски карти е висок 8012 м (други източници посочват 8013 и 8027 м), най-ниският и единствен изцяло разположен в Тибет осемхилядник, има още две забележими кулминации. Това са т. нар. Централен или Среден връх (Central summit, Middle summit, висок според различните източници 7999, 8008 или 8013 м) и Западният връх (West Peak, West summit, 7950 или 7966 м).
Добави коментар