Както съобщихме онзи ден, след няколко дни лошо време, на 1 юли т. г., бяха подновени опитите за издирване от въздуха на изчезналата при опит за изкачване в алпийски стил по гребена Мацено на Нанга Парбат испанско-аржентинска свръзка Алберто Сераин (Alberto Zerain) и Мариано Галван (Mariano Galwan).
 


Гребенът Мацено, гледан от север, с приблизителните места за биваци на Рик Алън и Сенди Алън
Снимка/ photo: British Nanga Parbat 2012 Expedition
 
При прелитане на машината на пакистанските ВВС над мястото, откъдето бе дошъл последния сигнал от GPS-а на Сераин и Галван, бяха видени следи от лавина.
 
Независимо от това изключително силните и опитни баски алпинисти Алберто Инюратеги (Alberto Iñurrategi), Хуан Валехо (Juan Vallejo) и Микел Сабалса (Mikel Zabalza), планиращи траверс на Гашербрум-1 (Хидън пик, 8068 м) и Гашербрум-2 (8035 м), отложиха своите планове и предложиха безрезервно и безкористно включване в акцията.
 
Точка на поредната печална страница в историята на Нанга Парбат сложи съобщението от домашния екип на Алберто Сераин и Мариано Галван: “Обстоятелствата, изяснени по време на хеликоптерното обследване, сочат, че няма шанс двамата да бъдат намерени живи”...
 
Гребенът Мацено (The Mazeno ridge) отделя Диамирската (западната, Diamir/ West face) от Рупалската (юг-югоизточната, Rupal/ South-Southeast face) стена на Нанга Парбат. Дълъг е 9 километра и по него се намират седем коти (несамостоятелни върхове) с височина над 7000 метра. Първото му изкачване, при това в чист алпийски стил, бе направено между 5 и 15 юли 2012 г. от шотландците Сенди Алън (Sandy Allan) и Рик Алън (Rick Allen), които нямат роднинска връзка помежду си. Те разполагаха с поддържащ екип, включващ южноафриканката Кети О’ Дауд (Cathy O’ Dowd), Лхакпа Рангду Шерпа (Lhakpa Rangdu Sherpa), Лхакпа Нуру Шерпа (Lhakpa Nuru Sherpa) и Лхакпа Зарок Шерпа (Lhakpa Zarok Sherpa).
 
За своето постижение Рик Алън и Сенди Алън бяха удостоени с наградата “Златния пикел” (“Piolets d’ Or”) през 2013 г.