Своята 80-годишнина отпразнува Едуард Викентиевич Мисловски (Эдуард Викентьевич Мысловский). На 4 май 1982 г. той и Владимир Балибердин (Владимир Сергеевич Балыбердин, 1 октомври 1948 г.- 22 юли 1994 г.) направиха първото изкачване на Еверест и въобще на осемхилядник от представители на някогашния Съветски съюз.
 


Едуард Мисловски
 
Едуард Мисловски е роден на 29 май 1937 г. в Москва. Завършил е Московският техникум по железопътен транспорт “А. А. Андреев” със специалност “Системи за радиовръзка”, през 1966 г. – Московския държавен технически университет “Бауман”, специалност “Радиотехника”, а през 1971 г. – Московския държавен университет “М. В. Ломоносов”, специалност “Физика”.
 
След следването си в Московския държавен технически университет е работил във Всесъюзния задочен машиностроителен институт и Московския институт по приборостроене. До 1996 г. оглавява катедрата “Конструиране и технология на радиоелектронните средства” на Московската академия по приборостроене и информатика. От 1996 до 2013 г. е професор в катедрата “Проектиране и технология на производството на електронна апаратура” на Московския държавен технически университет “Бауман”.
 
Още по време на обучението си в техникума по ж. п. транспорт Мисловски започва да се занимава с алпинизъм. За първи път отива в планината през 1954 г. През 1961 г. завършва Всесъюзната школа за инструктори в Джантуган. Бил е многократен шампион на някогашния СССР в състава на “Буревестник”. Постоянен треньор е в секцията по алпинизъм на Московския държавен технически университет “Бауман”. През 1966 г. прави първите си стъпки във височинния алпинизъм. До 1982 г. осъществява 11 изкачвания на седемхилядниците в някогашния Съветски съюз. На пет от тях е ръководител.
 
В Кавказ преминава редица трудни маршрути на върховете Дихтау (Дыхтау), Шхелда (Шхельда), пик Шчуровски (пик Щуровского), Ушба. Има пет маршрута от 6-та категория на трудност (според приетата в СССР категоризация) и шест премиери. Най-впечатляващи са височинните му изкачвания с отбора на “Буревестник”:
1966 г. – пик Евгения Корженевска (7104 м) по контрафорса на южната стена, с ръководител Лев Доброволски (Лев Добровольский), което му донася второ място в шампионата на СССР в клас “Височинно-технически изкачвания”,
1967 г. – пик Авицена (по онова време пик Ленин, 7134 м) по маршрута през Скалите на Липкин, ръководител Валентин Иванов,
1968 г. – пик Исмаил Сомони (по онова време пик Комунизъм, 7495 м) по югозападната му стена, 6-та категория на трудност, ръководител Едуард Мисловски, всички участници са удостоени със званието “Майстор на спорта от международна класа”,
1970 г. – траверс на масива Кокшаал-Тау: пик Джавахарлал Неру (6742 м) – пик Победа (7439 м) – превала Чонтерен (5488 м), 6-та категория на трудност, ръководител Валентин Иванов, първо място в шампионата на бившия СССР в класа “Траверси”, 1974 г. – Кхан Тенгри (6995 м) по центъра на северната стена, 6-та категория на трудност, първо място в шампионата на тогавашния Съветски съюз в клас “Височинен” (за това постижение Мисловски е награден с почетния знак “За спортна доблест” и името е вписано с Книгата на героите на спорта на ЦК на Комсомола),
1977 г. – Маккинли (6194 м) по Маршрута на Касин (с Валентин Иванов), Пти Дрю по Маршрута на Бонати (с Валентин Иванов),
1980 г. – пик Ахмади-Дониш (по-рано пик Климент Ефремович Ворошилов, 6664 м) по северната стена, 6-та категория на трудност, ръководител Валерий Хомутов.
 

Мисловски и Балибердин
 
През пролетта на 1982 г. е участник в в първата съветска хималайска експедиция, посветена на 60-тата годишнина от създаването на СССР (Съюза на съветските социалистически републики).  На 4 май с. г. с Владимир Балибердин стъпва на най-високата точка на Земята – Еверест (8848 м), след изкачване по нов маршрут, следващ контрафорса на югозападната стена на най-виспокия връх в света. За това постижение е удостоен със званието “Заслужил майстор на спорта” и е награден с орден “Ленин”. През 1989 г. е ръководител на на втората съветска хималайска експедиция на Кангчндзьонга. Самият стига до 8300 м. За успешното провеждане на експедицията получава орден “Червено знаме на труда” и званието “Заслужил треньор на СССР”.
 

Паметен пощенски блок, посветен на първата съветска експедиция на Еверест
 
След разпадането на СССР (на 25 декември 1991 г.) време Мисловски става учредител на Международната асоциация за опазване на планинската природа, а така също действителен член на Руското географско дружество.
 
Той е два пъти “Снежен барс”. Има изкачвания на най-трудните върхове в Кавказ, Памир, Тян-Шан. Катерил е в Алпите, Пиренеите, Японските Алпи.
 
Женен е. Има две дъщери и трима внуци.