Владимир Шатаев празнува 80-годишнината си в Хималаите

Легендата на някогашния съветски и на днешния руски алпинизъм Владимир Николаевич Шатаева наскоро чества своя 80-годишен юбилей. В момента той е в Непал, в района на Намче Базар. Придвижва се към Ролвалинг Химал, а крайната му цел е изкачване на върха Пачермо (Pachermo Peak, 6273 м).

Владимир Шатаев

Владимир Шатаев е роден на 1 май 1937 г. в Москва. През 1972 г. завършва Държавния централен, носител на орден “Ленин”, институт за физическа култура (Государственный центральный ордена Ленина институт физической культуры, ГЦОЛИФК). Първата му среща с планините е на 22-годишна възраст през 1959 г. Първият му кавказки връх в Гумачи (3805 м). Звание “Майстор на спорта” на Съветския съюз получава на 23 октомври 1964 г. През 1961 г. завършва школата за инструктори по алпинизъм в алпийския лагер “Джантуган”. Като инструктор е работил в лагерите “Шхелда”, “Узункол”, “Домбай”. Старши инструктор и инструктор-методист първа категория е от 1970 г. Бил е треньор по алпинизъм в спортното дружество “Спартак” (Москва) от 1961 до 1965 г. След това е техник в лабораторията по разраборка на специална научна апаратура на Централния научно-изследователски институт по физическа култура (ръководител – Виталий Абалаков). От 22 май 1967 г. е треньор-методист във Федерацията по алпинизъм на някогашния СССР, от 1 май 1969 г. – треньор в отдел “Алпинизъм” на Управлението по приложни спортове към Комитета по физическа култура и спорт при Министерския съвет на СССР, от 24 март 1972 г. – началник-отдел, от 16 януари 1974 г. – държавен треньор по алпинизъм, от 3 ноември 1986 г. – държавен треньор на националния отбор по алпинизъм на СССР към Държавния спортен комитет на СССР.

От 1 ноември 1993 г. (след разпадането на СССР) е главен треньор на националния отбор по алпинизъм на Русия към Олимпийския комитет на страната, от 1 януари 2001 г. – началник на националния отбор на Русия по алпинизъм в Центъра за спортна подготовка на Държавния спортен комитет на Руската федерация.

Носител е на званията “Заслужил треньор на Руската съветска федеративна социалистическа република” (1971 г.) и “Заслужил треньор на СССР” (1990 г.). Съдия от всесъюзна категория по алпинизъм е от 1989 г.

Води статистиката на програмата “Снежен барс”. Самият е носител на това звание през 1980 г. (номер 113 в списъка).

Удостоен е с “Медал за трудова доблест” (1972 г.), орден “Почетен знак” (1990 г.), медал “Ветеран на труда” (1985 г.), медал “За славата на Осетия” (1995 г.), орден “Еделевайс” (първа степен, номер 9), медал “Златният юбилей на Еверест” (2003 г.).

Председателствал е журито на първия и втория Международен фестивал на планинарския филм в Москва (1998 и 1999 г.). Бил е негов зам.-председател през 2000 г.

Президент е на Съюза на алпинистите и скалните катерачи на Русия (2000-2007 г.). Отговорен секретар на Федерацията по алпинизъм на Русия (1993-2008 г.). Член на Изпълнителния комитет на ЮИАА (1997-2000 г.).

Съпругата му Елвира Сергеевна Шатаева, инструктор по алпинизъм, загива през 1974 г., когато ръководи осемчленна женска група, правеща опит за изкачване на пик Авицена (по онова време пик Ленин, 7134 м)**.

Най-важните му изкачвания:
Еверест (8848 м) – 1995 г.,
Шиша Пангма (8013 м) – 1992 г.,
Южна Анапурна (7219 м) – през зимата, 1994 г.,
Пик Исмаил Сомони (някога пик Комунизъм, 7495 м) – четири пъти,
Пик Победа (7439 м) – 1981 м,
Маккинли (6194 м) – 1977 м,
Килиманджаро (5895 м) – 2016 г.

Има редица изкачвания на Арарат. Многократен победител е в първенствата на Русия по алпинизъм за ветерани.

Автор е на книгата “Категория на трудност” (“Категория трудности”), отпечатана два пъти (1977 и 1980 г.) на руски и имаща издания на редица чужди езици*.

----------------------------------
*В това число и на български в превод на Руен Крумов, издателство “Медицина и физкултура”, София, 1988 г., 132 стр.