Симоне Моро (Simone Moro) и Тамара Лунгер (Tamara Lunger) обявиха след пристигането си в Катманду преди около седмица, че започват експедиция, чиято цел е пълен траверс на масива на Кангчендзьонга (8586 м) без помощта на шерпи и без употреба на кислород.
 

Начинанието им ще продължи до май т. г. Планът им предвижда изкачване на Кангбачен*, откъдето ще се насочат към втория по височина връх в масива – Западна Кангчендзьонга или Ялунг Канг (Yalung Kang, 8505 м). След това, без да слизат под 8200 м, искат да стигнат до главния връх с височина 8586 м, до Средна (8482 м)** и до Южна Кангчендзьонга (8494 м)***. В продължение на седем дни двамата възнамеряват да изминат 5, 5 километра, като прекарат три дни в “Зоната на смъртта” над 8000 м.
 

Кангчендзьонга от югозапад
 
Свръзката ще започне аклиматизацията си по Класическия маршрут на Кангчендзьонга. Това ще е и възможност за запознаване с възможните пътища са връщане. Същинското начинание ще започне с изкачване до лагер 1 по Класическия маршрут. Оттам Симоне и Тамара ще тръгнат на север по нов маршрут, за да стигнат до гребена и платото на Кангбачен, а после – да продължат на изток. През цялото време те ще действат в алпийски стил, без да използват предварителни депозити и каквато и да било външна помощ.
 

Кангчендзьонга от югозапад – на снимката за означени маршрутите, водещи към Западния връх или
Ялунг Канг – Японският от 1973 г. (в розово), Полският от 1984 г. (в зелено), Австрийско-немският от 1975 г.
(в оранжево); към Главния връх – Класическият (Британският) от 1955 г. (в червено); към Средния –
Полският от 1978 г. (в синьо); към Южния – Полският от 1978 г. (хаки),
Словенският вариант на Полския маршрут от 1991 г. (в светлозелено, с пунктирана линия) и
Словенският от 1991 г. (в светлозелено)
 
“За хималаистите изкачването на един осемхилядник е огромно постижение. Тридневният траверс на височина над 8000 м е нещо изключително, а осъществяването му без кислород би било невероятно” – заяви Симоне Моро.
 

Масивът на Кангчендзьонга и Кангбачен (посочен с червената стрелка)
 
“Тренирахме много интензивно и целенасочено, за да подготвим организмите си за експедицията. Но въпреки това никой от двамата не знае как ще реагира тялото му в този период от време. Това ще бъда експедиция от най-чист вид, скок в непознатото, приключение, което ни вдъхновява. Всеки алпинист търси предизвикателства, чието преодоляване отмества собствените му граници и границите на спорта. От момента, в който се роди идеята за траверс на Кангчендзьонга, знам, че никакви тренировки не са в състояние да ни подготвят за такова изпитание. Но със Симоне сме изпълнени с решителност да осъществим мечтата си” – добавя Тамара.
 

Тамара и Симоне
Снимка/ photo: TNF Archives
 
Последната съвместна експедиция на Тамара Лунгер и Симоне Моро бе през февруари 2016 г. и завърши с много голям успех – първото зимно изкачване на Нанга Парбат (8125 м). Настоящата без съмнение е още по-голямо предизвикателство и още по-сериозен тест за класата на двамата хималаисти.

И двамата са били официални гости на Банскофилмфест - Симоне през 2012 г., Тамара през 2015 г.
 
------------------------------------------
*Първото изкачване на Кангбачен (Kangbachen, 7902 м) е дело на полски алпинисти. На 26 май 1974 г. на върха стъпват Войчиех Брански (Wojciech Brański), Виеслав Клапут (Wiesław Kłaput), Марек Малатински (Marek Malatyński), Кажимиеж Олех (Kazimierz Olech) и Збигниев Рубиновски (Zbigniew Rubinowski).
 
**На Средна Кангчендзьонга (8482 м) първи на 23 май 1978 г. са Войчиех Брански, Анджей Хайнрих (Andrzej Heinrich) и Кажимиеж Олех.
 
***Първото изкачване на Южна Кангчендзьонга (8494 м) на 18 май 1978 г. е дело на  Еугениуш Хробак (Eugeniusz Chrobak) и Войчиех Вруж (Wojciech Wróż).